Решение № 462 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Костов от гр. Благоевград, чрез процесуален представител адв. против решение 1006 от 01.06.2023 г., постановено по адм. дело 355/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетение по чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) за разликата над уважения размер от 8 970 лв. до поискания размер от 12 768 лв., ведно със законната лихва от датата на иска - 01.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел датата на признаване на уволнението за незаконно /влизането в сила на решението за отмяна на Заповед 1013/06.11.2017 г. 27.04.2020 г./ и съответно размера на основната заплата към този момент, след като служебното му правоотношение повторно е било прекратено считано от 08.06.2020 г. и втората заповед РД-15-04-03/08.06.2020 г. е била отменена, с влязъл в сила съдебен акт на 20.10.2021 г., към който момент размера на основната месечна заплата е 2 128 лв. Поддържа, че предявеният иск е доказан по основание и размер за сумата 12 768 лв. /6 месеца по 2 128 лв./ и за шест месеца от претендирания период от 01.01.2018 г. до 03.12.2018 г. Иска решението в оспорената му част да бъде отменено и се постанови ново, с което се присъди претендираното обезщетение в пълен размер. Претендират се и направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Регионална здравна инспекция Благоевград, чрез директора д-р Димитров, лично и чрез гл.юрк. Б.Митева, в писмен отговор и с писмена молба оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението в оспорената част да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С искова молба от 21.12.2021 г. А. Костов от гр. Благоевград е предявил иск за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за период от 01.01.2018 г. - 03.12.2018 г., през което време не е заемал държавна служба при отмяна с влязло в сила на 27.04.2020 г. съдебно решение на заповед РД-1013/06.11.2017 г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Благоевград, с която то е било прекратено. Обезщетението е претендирано в размер на 12 768 лв. /при основната месечна заплата в размер на 2 128 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По делото безспорно е установено, че със заповед РД-1012/ 06.11.2017 г., отменена с влязло в сила на 02.10.2018 г. съдебно решение, на жалбоподателя Костов е наложено дисциплинарно наказание уволнение , като служебното му правоотношение е било прекратено със заповед РД-1013/06.11.2017 г. на Директора на РЗИ Благоевград отменена с влязло в сила решение на 27.04.2020 г. След отмяната на заповед РД-1013/06.11.2017 г., без да е допуснат до работа, със заповед РД-15-04-03/08.06.2020 г. на Директора на РЗИ Благоевград повторно е прекратено служебното му правоотношение, като заповедта е отменена с влязъл в сила на 20.10.2021 г. съдебен акт. Не се оспорва и обстоятелството, че към 02.10.2018г. основното възнаграждение на заеманата от жалбоподателя, преди прекратяване на служебното му правоотношение, длъжност е 1 210 лв., към 03.06.2020 г. / след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е 1495 лв., а към 01.11.2021 г., при възстановяването му, след отмяна на второто прекратяване на служебното му правоотношение - 2 128 лв. С решение 880 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. 1159/2021 г. по описа на АС - Благоевград, съдът е осъдил РЗИ Благоевград да заплати на Костов сума в размер на 7 540 лв., представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г. - времето, през което не е заемал държавна служба, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2021 г., (на която дата е прието от съда, че е предявена исковата молба) до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния му размер. С решение 3403 от 31.03.2023 г. постановено по адм.д.7228/2022 г. по описа на ВАС, решението на АС - Благоевград е отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 12 768 лв. и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените указания. ВАС е констатирал, че неправилно обезщетението е присъдено за период от 5 месеца и 4 дни за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г., при безспорно установения факт, че Костов не е заемал държавна служба за период много по-дълъг от шест месеца и при безспорно установения факт, че за периода 04.12.2017 г. датата на връчване на заповеди 1012 и 1013 и двете от 06.11.2017 г. до последвалото прекратяване на служебното му правоотношение на 08.06.2020 г. същият не е заемал държавна служба. Съдът е дал указания при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд да установи релевантния размер на основната заплата за длъжността, заемана от Костов към момента на признаване на уволнението за незаконно и присъди обезщетение за посочения период от 04.06.2018 г. до 01.07.2018 г., като съобрази и действителната дата на предявяване на иска при присъждане на претендираната лихва. При новото разглеждане на делото от АС-Благоевград, съдът е приел, че основната заплата за заеманата длъжност към датата на признаване на уволнението за незаконно /влизане в сила на решението за отмяна на Заповед РД-1013/06.11.2017 г. 27.04.2020 г./ е 1 495 лв., поради което размерът на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. възлиза на 8 970 лв. По тези съображения АС-Благоевград е осъдил РЗИ-Благоевград да заплати на Костов сумата от 8 970 лв. обезщетение по чл.104, ал. 1 от ЗДСл. за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2021 г. до окончателното издължаване, като отхвърлил иска до пълния му претендиран размер от 12 768 лв. Така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е предмет на касационнен контрол в настоящото производство. Независимо, че решението в осъдителната му част не е обжалвано, настоящият състав следва да посочи, че първоинстанционният съд не е изпълнил точно указанията на ВАС и не е съобразил, че за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г. е присъдено обезщетение в размер на 7 540 лв., което е влязло в сила. Напрактика първоинстанционният съд, за периода от 01.01.2018 г. до 04.06.2018 г., повторно е присъдил претендираното обезщетение, в нарушение на чл.224 от АПК. Съдът не се е съобразил и с указанието на ВАС, че законната лихва следва да се присъди, считано от 21.12.2021 г., когато е подадена исковата молба, а не от 01.12.2021 г. Решението в отхвърлителната му част, предмет на касационен контрол в настоящото производство, е валидно, допустимо и правилно. Съобразявайки разпоредбата на чл.104, ал.1 от ЗДСл., съгласно която, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца и предявеният иск за обезщетение за времето /6 месеца/, през което Костов не е заемал държавна служба поради незаконното му уволнение със заповеди РД-1012 и РД-1013 от 06.11.2017 г., признаването за незаконно на повторното прекратяване на служебното му правоотношение и размерът на основната му заплата към момента на възстановяването му на длъжност след отмяната му, се явяват неотносими към предявеният от него иск. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд не е присъдил претендираното обезщетение при размер на основната заплата 2 128 лв., към момента на признаване за незаконно на повторното прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед РД-04-3/08.06.2020 г. на директора на РЗИ-Благоевград. Ето защо, постановеното от първоинстанционния съд решение в оспорената му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на РЗИ-Благоевград следва да се присъди сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение