Решение № 1895 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2009 г.

Решение № 1895 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11188/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Енчо Стефанов Бакалов от гр. Долна Оряховица, срещу Решение № 361/18.05.2009 г. по административно дело № 227/2008 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против Заповед № ДК-10-06/21.02.2008 г. на Началника на РДНСК - Велико Търново, с която е оставено в сила Разрешение за строеж № 155/07.08.2007 г. на Главния архитект на Община Горна Оряховица за "Изграждане на прозирна ограда по северна и част от западна регулационна линия на УПИ VI-549, кв. 73 по плана на гр. Долна Оряховица". Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно поради необоснованост, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Развива съображения срещу заключението на вещото лице, извършило назначената по делото съдебно-техническа експертиза, върху което са основани изводите на първоинстанционния съд, като сочи, че поради неизвършването на поисканата нова експертиза са му ограничени процесуалните права. В писмени бележки Енчо Бакалов доразвива оплакванията си, в подкрепа на които представя писмени доказателства, поддържа искането за отмяна на решението като неправилно, като претендира и отмяна на издаденото строително разрешение. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът ЕТ "Здравка Чушкова - Техно-Хандел", редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по касационната жалба. Ответната страна Началник на РДНСК - Велико Търново, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна и потвърждаване решението на административния съд и на заповедта на началника на РДНСК, с която е оставено в сила издаденото строително разрешение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, което обуславя неговото обезсилване. Сочи, че Енчо Бакалов няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, поради което не е бил активно легитимиран да обжалва издадената заповед на началника на РДНСК - Велико Търново и съдът е следвало да прекрати съдебното производство и да остави жалбата без разглеждане. В случай, че оспореното решение бъде прието за допустимо, моли за отхвърлянето на касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна, участвала в съдебното производство, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира, че по същество жалбата е неоснователна. В тази връзка инвокираното от прокурора възражение, че Енчо Бакалов не е лице от кръга на визираните в чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, не е относимо към правото на участие на Бакалов в касационното производство. За да постанови обжалваното решение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като оставеното с нея в сила разрешение за строеж е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, в съответствие с целта на закона, обективирана в писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при спазване на административнопроизводствените правила. В мотивите на атакуваният съдебен акт на база събраните доказателства и заключението на вещото лице е обсъдена неоснователността на доводите на жалбоподателя, като е посочено, че прозирната ограда следва да се положи по западната регулационна линия на УПИ VI-549 в кв. 73, съвпадаща с имотната граница между двата УПИ, а съществуващата стара каменна ограда е полусъборена. Като правилно е преценено прилагането на материалния закон ат административния орган, защото обжалваното пред него разрешение за строеж не противоречи на разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ, тъй като предвидената ограда няма плътна част и не е необходимо съгласието на жалбоподателя. Така постановеното решение е допустимо. Още в хода на административното производство са събрани убедителни доказателства, че имотът на Енчо Бакалов се засяга от предвидената със процесното разрешение за строеж прозирна ограда, която ще се изгради частично по регулационната му линия вместо съществуващите останки на каменен дувар, разположен по равно в двата съседни УПИ, поради което жалбата му до РДНСК обосновано е приета за допустима. Отхвърлянето на последната е обусловило субективното му потестативно право като участник в административното производство и заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, да сезира административния съд с искане за отмяна на заповедта на началника на РДНСК. Правилно Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на Енчо Бакалов срещу заповедта, тъй като разрешението за строеж се отнася за прозирна ограда с телена мрежа и циментови колове, поради което не са налице условията на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ и не е необходимо изрично съгласието на жалбоподателя. Издаденото разрешение за строеж предвижда изграждане на прозирна ограда по регулационната линия на УПИ VI-549, в кв. 73, а имотната граница между двата УПИ съвпада с дворищната регулационна линия, по равно и в двата имота. При тези, установени безспорно обстоятелства, законосъобразно и съобразно правомощията си по чл. 216, ал. 5 от ЗУТ Началникът на РДНСК е приел, че жалбата е неоснователна и отхвърлил същата с процесната заповед. Първоинстанционният съд, като е установил горното, е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение, поради което не са налице отменителни за него основания. Съдебният контрол е проведен цялостно и задълбочено. Възраженията на касатора за нарушени процесуални права също не могат да бъдат споделени. Възприетото от административния съд заключение на вещото лице по назначената от него съдебно-техническа експертиза е компетентно изготвено и кореспондира със събраните доказателства по делото. След оспорването на това заключение в хода на производството пред първата съдебна инстанция е назначена по искане на жалбоподателя повторна експертиза, за която обаче Енчо Бакалов не е внесъл депозит, а вместо това е формулирал други, неотносими за изясняването на казуса от фактическа страна въпроси. Мотивиран така, настоящият съдебен състав намира, че за законосъобразността на атакуваната заповед административният съд при спазване на съдопроизводствените правила, е извел правилни и обосновани изводи, които следва да бъдат споделени. Отсъствието на касационни основания за отмяна на съдебния акт обуславя отхвърляне на жалбата като неоснователна. Решението, подложено на касация, не страда от пороците, визирани като отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение