Решение № 5924 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2015 г.

Решение № 5924 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4713/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във вр. § 15, ал. 1 от ЗМВР (Обн., ДВ., бр. бр. 61 от 11.08.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). Образувано е по касационна жалба на Станислав Николов Виденов срещу решение № 743/11.02.2015 г., постановено по адм. дело № 5682/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Развити са доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдо-производствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени административния акт. Ответникът - Директор на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, в писмено становище и в пледоария по същество оспорва основателността на касационната жалба. Претендира касационната жалба да се отхвърли и да се остави в сила първоинстанционното решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Станислав Николов Виденов срещу заповед № ЛО - 411/28.04.2014 г., издадена от Директора на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като водач на автомобил I степен в гараж 10, група "Гаражна дейност" на сектор "Автотранспорт" към отдел "Ресурсно осигуряване при ДУССД - МВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.). В резултат от извършеното дисциплинарно производство е установено, че Виденов е управлявал автобус Мерцедес с ДК № СА 3293 ВТ, непосредствено преди проверката за употреба на алкохол като се е позовал и на извършената експертиза, обективирана в протокол № 4 от 30.12.2013 г., доказваща съдържание на етилов алкохол с концентрация 2.01 промила, в изследваната проба кръв, иззета от него. С горното Виденов виновно е нарушил т. т. 12, 16 и 17 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, първоинстанционният съд е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР (отм.). и по Глава шеста от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, както и е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Предвид гореизложеното, жалбата срещу оспорената заповед е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). Според настоящият състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е установено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, е доказана. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, по всички доводи на страните. Обосновани са правните изводи, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), след спазване на административно-производствените правила по дисциплинарното дело, съгласно чл. 229 и чл. 230 от ЗМВР (отм.) и разпоредбите от част четвърта, глава шеста от ППЗМВР (отм.). Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР (отм.) и чл. 243 и 244 от ППЗМВР (отм.) процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), проведено е от дисциплинарно разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да даде обяснения, да организира защитата си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно арг. от чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР (отм.), при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя, а в съответствие с нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР са събрани и оценени всички доказателства и факти от значение за изясняване на случая. Неоснователни са касационните възражения за неспазване сроковете по чл. 225 от ЗМВР (отм.). Момента на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал легално. Решаващият съд правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.), която предвижда, че нарушението се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 уточнява, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган и той разполага с достатъчни доказателства за нарушението и самоличността на нарушителя. Този момент обаче не се идентифицира с момента на откриване на дисциплинарното производство, защото към този момент не може да има достатъчно доказателства по смисъла на чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Становището относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на държавния служител в дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР Станислав Виденов рег. № Авт. - 17915/15.04.2014 г. е адресирано до Директора на ДУССД - МВР и е постъпило при него на същата дата 15.04.2014 г., видно от положената резолюция. Процесната заповед е издадена на 28.04.2014 г. С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира извода на съда, че заповедта е издадена в преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.) за законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите в административното производство са установени по реда на чл. 37, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от АПК. Правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. Оспорената заповед е постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Неоснователни са доводите на касатора досежно неправилно приложение на нормата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.). По никакъв начин не е нарушена презумпцията за невиновност. В конкретния случай не е приложена хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.), когато дисциплинарното наказание "уволнение" се налага за осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да заема държавна длъжност. Нормата, на която се позовава административният орган, е нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), който визира тежки дисциплинарни нарушения, които са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в МВР, с които се уронва престижът на службата. С оглед основанието за издаване на процесната заповед, правилен е изводът в обжалваното първоинстанционно решение, че в конкретния случай не намира приложение нормата на чл. 225, ал. 4 от ЗМВР (отм.), тъй като съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.) дисциплинарната отговорност се носи, независимо от това дали деянията могат да бъдат основание и за друга отговорност. От изложеното следва, че първоинстанционният съд по безспорен начин е установил извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, като мотивите на съда в тази посока се възприемат от настоящата инстанция. Приема се изцяло тезата на решаващия съд за правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства от административния орган и прилагане на съответстващата им правна норма, с която е определено по вид и тежест дисциплинарното наказание. При постановяване на обжалвания акт съдът се е съобразил с приложимия материален закон, като мотивирано е изложил аргументи за приемане на решението си. С оглед на изложеното, Върховният административен съд - Пето отделение намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, претенцията на ответника се явява основателна, поради което касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 и чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати сума в размер на 400 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение