Решение № 347 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2018 г.

Решение № 347 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10180/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Мирково, чрез процесуален представител срещу решение № 775 от 10.7.2018 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело № 382 от 2018 г., с което е отхвърлена жалбата срещу решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1027 от 28.2.2018 г. на общината от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на съдебното решение и постановяване на решение, с което се уважи жалбата като или се отмени решението за финансовата корекция или се измени. Претендира и заплащане на направени разноски в хода на производството. Ответникът - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/1027 от 28.2.2018 г. на общината от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20а ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 166, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, чл. 70, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, както е чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от Методология за изпълнение на обществени поръчки на договори по проекти... е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Упражняване на строителен надзор по проект: "Изграждане на спортен комплекс в с. Мирково" и е избран изпълнител за изпълнение на одобрен проект по договор № 23/321/01309 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ "Земеделие" - РА и община Мирково. За да отхвърли жалбата съда е възприел изцяло доводите в решението за финансовата корекция като основно е посочил нарушение на Закона за обществените поръчки (отм.); , поради липса на конкретика в методиката за оценка на офертите, точни указания за определяне на оценките по всеки показател. Поради което била налице предпоставката по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансовата корекция. Решението е неправилно, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, които налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да се наложи финансова корекция по посочения текст на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ следва да е налице основание - нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасяне на вреда на средства от ЕСИФ. По така описаната разпоредба следва да бъдат изследвани няколко факта, което първата инстанция не е направила. Да се установи първо нередност. Такава нередност, която да води до тежко нарушение на правилата за определяне на изпълнител. На второ място да е извършено чрез действие или бездействие на бенефициента. И на трето място - най-важно да се установи дали това има за последица вреда на средства на ЕСИФ. На нито един от тези въпроси съда не е установил или изискал доказателства, за да установи тези факти и тогава да направи съответните изводи. Няма указания към страните - към оспорващия и съответно към издателя на акта. Текстът на разпоредбата, така както е формулирана с изм. бр. 85 от 2017 г. изисква резултатност - т. е. нарушението да нанася и вреда на средства на ЕСИФ. Следователно разсъжденията относно приетата методика за оценка на офертите в една обществена поръчка могат да бъдат възприети само ако са с извод, че всичко това нанася вреда. Съдът изобщо не е посочил и защо счита тази методика за оценка, че същата е в нарушение на Закона за обществените поръчки (отм.); , след като в същия не е дадена легална дефиниция на "точни указания", при наличието на оперативна самостоятелност на възложителя да заложи методика и определени критерии, по които да избере изпълнител да отговори на нуждите му. И административният орган и съда са се ограничили в посочването на недостатък в методиката - по твърдение на едната страна, но не са изложили надлежни мотиви за това. При положение, че тази процедура за проверка на обществена поръчка се явява извън приложното поле на самия ЗОП, в чиито граници се разглеждат оспорвания на актове, свързани с възлагане на обществени поръчки - от решението за откриване, през обжалване действия на възложители до избор на изпълнител, е следвало съда да направи проверка дали няма влезли в сила актове на КЗК или ВАС по отношение законосъобразността на конкретната обществена поръчка. Защото ако има влезли в сила такива актове, то следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 177 от АПК. Такива възражения са изложени и от общината в становището си до органа по повод процедурата по издаване на решението за налагане на финансова корекция. Недостатъчни и неясни са и мотивите относно оспорения размер на наложената санкция, за което е направено основателно оплакване в касационната жалба. На този въпрос също следва да се отговори. Поради което съда е допуснал съществени процесуални нарушения и необоснованост, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на същия съд, който следва да отговори на всички поставени по-горе въпроси. Всички претенции за разноски следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение