Решение № 11295 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2009 г.

Решение № 11295 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5861/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ) - гр. София, чрез пълномощника адв. Иван Крумов, против решението от 18.02.2009 г., постановено по адм. дело № 03081/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на асоциацията против ППСПДВ № 72/19.10.2005 г. на началника на Митница Кулата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата са изложени съображения, че неправилно е ангажирана отговорността на АЕБТРИ без преди това митническите органи да са потърсили в рамките на възможното събирането на митните сборове от превозвача и от получателя на стоката като пряко задължени лица, поради което е допуснато нарушение на чл. 8, ал. 7 КТИР. Поддържа се също, че неправилно е посочен началният момент, от който се дължи лихва от гарантиращата асоциация, поради това че в чл. 11, ал. 3 КТИР е установен 3-месечен срок, в който същата може да плати и едва след изтичането му се дължи лихва. Неправилно, според касатора, съдът не е взел предвид наличието на частично плащане на сума за погасяване на възникналото митническо задължение. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено обжалваното ППСПДВ и решението на директора на РМД, с което е потвърдено. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответниците по касационната жалба - Митница Кулата и Регионална митническа дирекция гр. София, както и заинтересованата страна - дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП за гр. София не са изразили становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил подадената жалба против ППСПДВ, тъй като е спазена поредността по чл. 8, ал. 7 КТИР. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд, е отхвърлил жалбата на АЕБТРИ - гр. София против постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 72/19.10.2005 г. на началника на Митница гр. Кулата, потвърдено с решение № А-129/29.05.2006 г. на директора на РМД - гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че на 05.06.2002 г. на Митница Кулата е задействан ТИР карнет № UХ 34324189, под покритието на който е допуснат внос на 600 колета покривки за маса и санитарни стоки, с превозвач ЕТ "Буби - Любомир Алексов", като е дадено направление за митническо оформяне на стоката в МБ Горубляне към Митница Аерогара София. Установено е, че посоченият ТИР карнет не е регистриран в посоченото митническо бюро, предвид което е прието, че същият не е приключен. Съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация, след като в нарушение на чл. 28 от Конвенция ТИР карнетът ТИР не е приключен незабавно след пристигане на стоката в получаващото митническо бюро и поставянето й под друг митнически режим, асоциацията е надлежно уведомена за неприключването на карнета в съответствие с чл. 11, т. 1 на конвенцията. Поради това че асоциацията не е платила задължението, е издадено процесното ППСПДВ № 72/19.10.2005 г., за заплащане на задължение в размер общо на 39007 лв., от които мито - 25765 лв., ДДС - 13242 лв. и лихва от 05.06.2002 г. Установено е, че е издадено ППСПДВ № 50/10.05.2004 г., с което са задължени ЕТ "Буби - Любомир Алексов" и Здравко Илиев Желев да заплатят възникналите задължения по същия ТИР карнет - мито в размер на 25765 лв. и ДДС в размер на 13242 лв., както и лихва от 05.06.2002 г. до окончателното плащане на задължението. Против Здравко Желев е издадено наказателно постановление за това, че е отклонил стоката от митнически режим. Пред Агенцията за държавни вземания (АДВ) са образувани изпълнителни дела за принудително събиране на публични държавни вземания - № 5284/05 г. против ЕТ "Буби - Любомир Алексов", и изп. дело № 15847/2003 г. против Здравко Илиев Желев, като към момента на предоставяне на информацията не са били постъпили суми за погасяване на задължението и не са установени активи, които да послужат за обезпечаване на вземането. Съдът е приел заключението на съдебната експертиза, от което се установява, че на 16.12.2003 г. Здравко Илиев Желев за сметка на дружествата "Дзинфа" и "Уанда Трейд" е внесъл сумата 21000 лв., която е разпределена, както следва: за лихви по ППСПДВ № 51/04 г. - 8507 лв., за лихви по ППСПДВ № 50/04 г. - 7867 лв. и за мито по ППСПДВ № 51/04 г. - 4536 лв. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 8, т. 7 КТИР, като е изложил съображения, че задължението е потърсено първо от пряко задължените лица - превозвача ЕТ "Буби - Любомир Алексов" и лицето, което е отклонило стоките от митнически надзор - Здравко Желев, против които е издадено ППСПДВ и са образувани изпълнителни производства. Поради това че не е подадена митническа декларация от получателя на стоката, не може да се приеме, че стоката е получена от него. Извършеното плащане на част от задължението от Здравко Желев е взето предвид от началника на митницата при издаване на постановлението. В случая е извършено необходимото за събиране на задълженията от пряко задължените лица, но въпреки това задълженията не са събрани. Съдът е приел за неоснователно възражението относно лихвите, като се е позовал на обяснителните бележки към чл. 11, ал. 3 от конвенцията за дължимост на лихвите според националното законодателство при неплащане на възникналите задължения, в резултат на което е направил извода, че лихвата се определя съгласно чл. 199, ал. 3, т. 3 ЗМ - от момента на отклоняване на стоките от митнически надзор. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. По делото не е имало спор от фактическа страна относно приетите за установени факти, че на 05.06.2002 г. под покритието на карнет ТИР № UХ 34324189 на митническата територия на страната е въведена транспортираната стока - санитарни артикули и покривки за маса, с митническо направление МБ"Горубляне" към Митница Аерогара София, както и че този ТИР карнет не е приключен в МБ, като стоката не е представена пред получаващото митническо учреждение. Спорът по делото е правен и е относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на АЕБТРИ при установената фактическа обстановка в съответствие с Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г., (Конвенция ТИР). От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че операцията по ТИР карнета не е приключила и че стоката е отклонена от митнически надзор, поради което на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ за нея е възникнало вносно митническо задължение. Длъжници за заплащане на това задължение според чл. 202, ал. 1, т. 3 ЗМ са лицето или лицата, отклонили стоките от митнически надзор или участвали в отклонението. В конкретния случай тези лица са превозвачът ЕТ "Буби Любомир Алексов", който не е изпълнил задължението си да представи стоката в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение, и лицето Здравко Илиев Желев, което е отклонило стоките от митнически надзор. Правилни са изводите на окръжния съд, че е спазено изискването по чл. 8, ал. 7 от конвенцията относно поредността на предявяване на вземанията. Съгласно посочената разпоредба, когато сумите, предвидени в ал. 1 и ал. 2 станат изискуеми, компетентните органи са длъжни, в рамките на възможното, да изискат плащането им от лицето или лицата, пряко дължащи тези суми, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. В обяснителните бележки към чл. 8, ал. 7 КТИР е посочено, че мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Само след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. В случая митническите органи са предприели необходимите мерки, за да съберат вземанията от пряко задължените лица - превозвачът на стоката ЕТ "Буби - Любомир Алексов" и лицето, което е отклонило стоките от митнически надзор - Здравко Илиев Желев, като против двете лица е издадено ППСПДВ № 50/2004 г., връчени са им покани за доброволно изпълнение, образувани са изпълнителни производства, но въпреки това вземанията не са събрани, тъй като не са постъпили плащания, а освен това не са установени активи, от които да може да бъде удовлетворено вземането за митническото задължение. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че вземането е следвало да бъде потърсено и от получателя. Последният не е получил стоката, видно от представената по делото международна товарителница (CMR), в която липсват подпис и печат на получател в клетка 24. Освен това от получателя на стоката няма регистрирана митническа декларация в получаващата митница и не е поискано да се даде на внесените стоки митническо направление, поради което получателят на стоката не е отговорно лице за дължимите митни сборове. Предвид изложеното следва да се приеме, че митническите органи са направили всичко възможно, за да съберат вземанията от пряко задължените лица, поради което основателно са преминали към приложение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР и са издали ППСПДВ срещу гарантиращата асоциация. Второто основно възражение на касатора свързано с началния момент, от който се дължат лихви, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР определя, че гарантиращата асоциация се задължава да заплати дължимите вносни или износни мита и такси, увеличени с лихви за закъснение, начислени съгласно законите и митническите правилници на страната, в която е била установена нередовност в операцията ТИР. Срокът по чл. 11, ал. 3 от Конвенцията не може да бъде разглеждан като срок за доброволно плащане от страна на асоциацията, а като срок след изтичането на който компетентните органи имат право да изискат плащане на възникналите задължения въз основа на националното си законодателство. Наличието на такъв срок не анулира отговорността на гарантиращата асоциация за лихви за закъснение на дължимите вносни или износни мита и такси. Лихвите се дължат от датата, на която е възникнало вносното митническо задължение, или това е датата на отклоняване на стоките от митнически надзор. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни. Неоснователно е оплакването на касатора, че при определяне размера на задължението по процесното постановление не е взето предвид частичното плащане от Здравко Илиев Желев на сума в размер на 21000 лв. Тази сума е взета предвид, което е установено от заключението на съдебната експертиза. Сумата е внесена по две ППСПДВ - № 50/2004 г. и № 51/2004 г., издадени против ЕТ "Буби - Любомир Алексов" и Здравко Илиев Желев за задълженията по карнети ТИР UХ 34324189 (процесния) и DX34324192, като първо са погасени лихвите в съответствие с действащата към този момент разпоредба на чл. 139, ал. 1 ДПК (отм.), а след това - част от главницата по ППСПДВ № 51/2004 г. Задълженията по двете постановления са възникнали на една и съща дата и няма основание да се приеме, че първо е следвало да бъде погасено задължението по ППСПДВ № 50/2004 г., при това след като не е направен избор от задълженото лице за това кои задължения се погасяват. В ППСПДВ № 72/19.10.2005 г., което е предмет на настоящото производство не е посочен конкретен размер на лихвата, а е посочено само, че лихвата се дължи от 05.06.2002 г. Поради това при принудителното изпълнение относно задължението за лихвите, следва да бъде съобразено обстоятелството, че от общия размер на лихвите има плащане на сума в размер на 7867 лв. от пряко задълженото лице Здравко Илиев Желев, и с тази сума следва да бъде намален общия размер на задължението за лихви. При този изход на спора за настоящата инстанция не са присъждат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,