Решение № 537 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2007/2013 г.

Решение № 537 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2007/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1368/2013 г. на Русенски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 4.07.2013 г. в частта, в която е одобрено постигнатото между Районна прокуратура /РП/ - Русе и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 3.12.2013 г. депозираното искане се поддържа от представител от Върховната касационна прокуратура. Осъденият Р. Р., редовно уведомен, не участва лично и чрез упълномощен защитник, в инициираната от главния прокурор процедура за извънреден съдебен контрол. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 311 от 4.07.2013 г., по нохд № 1368/2013 г., по описа на РС-Русе, в производство по чл. 384 от НПК компетентният орган е одобрил споразумение между представителя на обвинителната власт и защитника на Р. В. Р., В. И. Р. и М. Р. Р., с което подсъдимите лица се признават за виновни в извършено на 20.05.2011 г., престъпление по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, с произтичащите санкционни последици, определени при условията на чл. 54 от НК за Р. Р. и В. Р., съответно - ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за Р./ и СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за Р./, като изтърпяването е отложено по чл. 66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, и лимитирани в рамките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК за М. Р. - ПРОБАЦИЯ, с мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 от НК. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Депозираното искане е допустимо и основателно. Определението, с което е одобрено постигнатото между Русенска РП и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение, е постановено в нарушение на закона. Атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на Р. Р. санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, Р. Р. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - присъда по нохд № 396/2000 г. на РС - Петрич, в сила от 17.05.2000 г., с която за извършено престъпно посегателство по чл. 279, ал. 1 от НК му е наложено наказание - 150 лева глоба; присъда № 311 от 7.03.2001 г., по нохд № 926/2000 г. на Петрички РС, в сила от 9.04.2001 г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 20 от НК - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода с приложение на института на чл. 66 от НК и глоба; присъда № 1047 от 11.10.2001 г., по нохд № 1496/2000 г. на РС- Петрич, в сила от 13.11.2001 г., за престъпление по чл. 279, ал. 1, вр. чл. 28 от НК, за което е определено наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и глоба; протоколно определение от 14.04.2009 г., по нохд № 815/2009 г. на РС-Русе, с което е одобрено споразумение, признаващо осъдения за виновен в осъществяването на престъпно посегателство по чл. 343б от НК, и санкциониращо го с наказание пробация по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1, 2 и 4 от НК. Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд № 1368/13 г. на Русенски РС е извършено след като Р. Р. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъди от 7.03.2001 г. и 11.10.2001 г., по нохд № 926/2000 г. и нохд № 1496/2000 г., по описа на РС-Петрич, за престъпни деяния от общ характер, с отмерени санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи правоприлагането на разпоредбата на чл. 66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, поради обстоятелството, че след влизане в сила на визираните съдебни актове и в предвидения по чл. 88а, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираните посегателства по чл. 343б от НК и по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20 от НК, предмет на разглеждане по нохд № 815/2009 г. на РС-Русе и по настоящото наказателно дело. Материалноправната норма на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при наличието на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл. 66, ал. 1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на решаващия орган. Интерпретацията на допуснатите нарушения, в контекста на установения в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд № 1368/2013 г. на Русенски РС, отмяна на постановеното на 4.07.2013 г. определение, в частта, в която е одобрено постигнатото между РП-Русе и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд