Решение № 6972 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2009 г.

Решение № 6972 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2762/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Борислав Янков Примов против Решение № 1242 от 26.11.2008 година по адм. дело № 854/2008 година на Пловдивския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу мълчалив отказ на кмета на община Асеновград на молбата му от 24.03.2008 година за изземване на имот № 27.148 от ползватели, ползващи го през правно основание. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че при установеното незаплащане на подобренията, извършени от ползвателите, съдът правилно е приел, че не са налице условията по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на земеделския имот. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Борислав Янков Примов против мълчалив отказ на кмета на община Асеновград да постанови заповед за изземване на имот № 27.148 от ползватели, ползващи го без правно основание. Твърдял е, че те ползват много повече от разрешеното им за ползване място и е претендирал да му се предостави остатъка. От писмените доказателства по приложената административна преписка и допълнително представените от страните е установено, че първата молба от Борислав Янков Примов е подадена на 21.02.2008 година и по нея е налице отказ на кмета, обективиран в писмо изх. № 94-Б-26 от 21.02.2008 година. Поради това при повторната молба вх. № 94-Б-80 от 24.03.2008 година той е поискал изземване на разликата между ползваните части от имота и негова цяла площ. Жалбоподателят се е легитимирал, като наследник с възстановено право на собственост със заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 27.148 по плана на новообразуваните имоти с площ от 3216 кв. м. От представени по делото писмени доказателства, съдът е приел, че имотът е раздаден за лично ползване на трима ползватели: Никола Атанасов Корбетов, Атанас Христов Ников и Йордан Андонов Георгиев. Издадени са заповеди за оценка на извършените от тях подобрения, номера А-436, А-437 и А-438, всички от 14.05.2004 година. Жалбоподателят в писмено обяснение от 9.10.2008 година не е оспорил обстоятелството, че не е заплатил влезлите в сила оценки, поради което отново е претендирал изземване само на незаконно ползваната земя над 1890 кв. м. Дори е съставил нарочна таблица, за да улесни съда при преценка на фактите и обстоятелствата по жалбата. Съдът обаче не е съобразил конкретния предмет на искането, както в административното, така и в съдебното производство. Без да установи реално какви права са предоставени на ползвателите и върху какви части от целия имот, най-общо е приел, че след като не е заплатена вече определената оценка от страна на възстановените собственици, не се налице изискванията на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ за изземване на имота. Поради това е счел мълчаливият отказ за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията й обн. ДВ, бр. 13/2007 година предвижда наличие на три кумулативни предпоставки за изземване на земеделски имот, предмет на земеделска реституция: имотът да е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, да се ползва от други лица и ползването да е без правно основание. В конкретния случай жалбоподателят е установил първата от тях с представената Заповед № А-1448 от 7.11.2007 година за възстановено право на собственост по реда на § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху имот № 27.148 по плана на новообразуваните имоти с площ от 3216 кв. м. Съобразил се е с правата на ползвателите, на които не е заплатил определената оценка за извършени подобрения и е поискал изземване само на разликата до пълната площ на имота. Съдът обаче не е вникнал в конкретните твърдения и искания на жалбоподателя, поради което не е изяснил основни факти по спора. Не е установил размера на предоставените и съответно правно защитени права на ползвателите. Само по отношение на надлежно предоставените права и то в размера, допустим за ползване съгласно нормите на 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ важи правилото на пар. 4в от същия закон. По отношение обаче на ползваната земя над тази допустима площ намира приложение чл. 34, ал. 5 ЗСПЗЗ. Тези части от общия имот подлежат на изземване, независимо, че не е заплатена определената при оценката сума на подобренията. Ето защо изясняването на въпроса е от основно значение за крайния изход на спора. За целта е необходимо на първо място да се установи на всеки един от тримата ползватели колко квадратни метра са признати за трансформация (ако въобще е допусната такава) и на второ - точно коя част от имота и с каква площ е оградил и ползва. Като не е установил правно релевантните факти, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до постановяване на неправилно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение