Решение № 2033 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2011 г.

Решение № 2033 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10538/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Вайком" АД, гр. София срещу решение № 2623 от 31.05.2011 г. по адм. дело № 830/2011 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил оспорването на "Вайком" АД на Акт № РД 22-52 от 15.12.2009 г. на кмета на Столично община за установяване на публично общинско вземане за (неплатени от търговското дружество - жалбоподател) такси за битови отпадъци за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че "оспореният акт отговаря на всички условия за редовно действие на административните актове", т. е. че е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила, съобразен е с материалния закон и съответства на неговата цел.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Оспореният Акт № РД-22-52 от 15.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане е издаден от временно изпълняващ длъжността кмет на Столична община, а право да издаде такъв акт има само кметът на общината.

1. В нотариален акт № 164, рег. № 6684, дело № 704 от 22.12.2005 г. било посочено изрично, че собствеността върху имота (за който се иска плащане на такса за битови отпадъци) се придобива на етап груб строеж и Столична РДНСК е издала разрешение за ползване № ДК-07-330 от 17.08.2006 г. за цялата сграда, в която се намира и процесния имот. А според чл. 21, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община, за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им. В случая "Вайком" АД е започнало да ползва своя имот няколко месеца след получаването на разрешението за ползване, поради продължаващи довършителни работи. Освен това по делото било установено, че контейнер за смет е поставен в края на месец декември 2006 г., т. е. през 2006 г. на дружеството не е оказвана услуга по сметосъбиране и сметоизвозване.

1. В оспорения Акт № РД-22-52 от 15.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане било посочено, че район Лозенец, ул. "Златен рог" № 12 попада в границите на организираното сметосъбиране съгласно заповед № РД-09-1815 от 28.10.2005 г. Тази заповед обаче била издадена от Минко Герджиков, временно изпълняващ длъжността кмет на Столичната община, по време, когато със своя заповед № РД-15-5070 от 3.10.2005 г. той е определил функциите на кмет на Столичната община да се изпълняват от Велизар Стоилов за времето от 4.10.2005 г. до встъпването в длъжност на избрания на местните избори от 29.10.2005 г. кмет на Столичната община. На датата 28.10.2005 г. все още не е избран кмет на Столичната община и неговите функции са били изпълнявани от Велизар Стоилов, на когото временно изпълняващият длъжността кмет Минко Герджиков е възложил тези функции. Поради това издадената от Минко Герджиков на 28.10.2005 г. заповед № 1815 за определяне на границите на район "Лозенец" била нищожна.

1. Освен това не било достатъчно имотът да попада в границите на района за сметосъбиране и сметоизвозване, за да бъде начислявана и дължима такса за битови отпадъци (ТБО), а било необходимо да бъде доказано, че такава услуга реално е била предоставена. Такова доказване за обхванатите от оспорения Акт № РД-22-52 от 15.12.2009 г. месеци на 2006 г. не било осъществено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи за неоснователни поради следните съображения:

1. Правилно Административен съд - София град е приел за ноторно обстоятелството, че Йорданка Фандъкова е кмет на Столична община от 23.11.2009 г. Издаденият от нея на 15.12.2009 г. Акт № РД-22-52 за установяване на публично общинско вземане е валиден административен акт.

1. С оглед на изразените от страните становища по делото същественият въпрос за разрешаването на спора дължи ли жалбоподателят ТБО за времето от 1.09.2006 г. до 31.12.2006 г. е от кой момент възниква задължението за ТБО на новопостроена нежилищна сграда и в частност как следва да бъде установен (доказан) моментът, от който е започнало реалното ползване на новопостроената сграда.

В доклада за извършена проверка, въз основа на който е издаден оспореният Акт № РД-22-52 от 15.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане, на първата част от този въпрос е даден следният отговор: "Имотът е придобит на 22.12.2005 г. на етап на завършеност - груб строеж с нотариален акт № ... Разрешението за ползване № ДК-07-330 е от 17.08.2006 г. и такса битови отпадъци се дължи от м. 09.2006 г. на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община." Според посочената в доклада разпоредба на чл. 21, ал. 1 от цитираната наредба на Столичния общински съвет ТБО за новопридобити имоти се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. Чл. 21 обаче има и други алинеи. Интерес в случая представляват ал. 2, според която за новопостроени сгради или части от сгради се дължи такса от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало ползването им, и ал. 4, според която за обстоятелствата по ал. 2 собствениците подават декларация по образец в съответните отдели "Местни данъци и такси" на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" - Столична община по местонахождение на имота.

Следователно:

а) макар, че в доклада за извършена проверка като правно основание за начисляването на ТБО от м. септември 2006 г. да е посочен чл. 21, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, всъщност длъжностните лица са определили началният момент, от който "Вайком" АД дължи ТБО за 2006 г., по правилото на чл. 21, ал. 2 от същата наредба;

б) жалбоподателят "Вайком" АД не е подавал декларация по чл. 21, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, с която да заяви месеца, през който са били завършени офисът и трезорът.

При липса на декларация по чл. 21, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, правилно длъжностните лица и след тях кмета на Столична община са приели, че месеца, през който сградата е завършена, се сочи от разрешението за ползването й и по силата на чл. 21, ал. 2 от същата наредба "Вайком" АД дължи ТБО за 2006 г. от 1.09.2006 г.

Пак поради липсата на такава декларация правилно Административен съд - София град е отказал да допусне гласни доказателства (разпит на свидетели) за установяване на релевантното обстоятелство по чл. 21, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Твърдението, че "Вайком" АД е започнало да ползва своя имот няколко месеца след получаването на разрешението за ползване, поради продължаващи довършителни работи", се доказва само с декларация по чл. 21, ал. 4 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, а твърдяното от дружеството - жалбоподател обстоятелство, че "по делото било установено, че контейнер за смет е поставен в края на месец декември 2006 г." не обуславя направения от неговия процесуален представител извод, че "през 2006 г. на дружеството не е оказвана услуга по сметосъбиране и сметоизвозване". Фактическото обстоятелство - кога е поставен контейнер - е релевантно само за определянето на дължимата ТБО по реда на чл. 22, т. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община - според количеството на отпадъците. За 2006 г. обаче ТБО е определена по реда на чл. 22, т. 3 от посочената наредба - пропорционално в промили, а при този ред за определяне на ТБО е достатъчно, че срещу имота на жалбоподателя е имало два контейнера за отпадъци, че за късата като разстояние ул. "Златен рог" са били поставени 6 контейнера, достатъчни за събирането на отпадъците в този район и че за 2006 г. концесионерът, извършващ сметосъбирането и сметоизвозването в района, ежедневно е изпълнявал това свое задължение. По тези въпроси в писмените заключения на вещите лица, изпълнили единична и тройна съдебни експертизи по делото, има достатъчно и обосновани данни. И по двете експертизи вещите лица са работили с отчетна стойност на имота 2536026,72 лв., а не с отчетна стойност 1210445,55 лв., защото жалбоподателят "Вайком" АД не е направил оплакване за неправомерна поправка на подадената от него декларация вх. № 09-00-09/659/ от 1.12.2006 г. С оглед на тази отчетна стойност - 2536026,72 лв. - размерите на ТБО за 2006 - 2008 г. са правилно определени.

Върховният административен съд е имал възможност да укаже, че при спор за дължимост на ТБО в тежест на съответната община е да установи, че имот на задълженото лице се намира на нейна територия и на тази територия тя предоставя съответните услуги и обратно - в тежест на задълженото лице е да установи, че в района, в който се намира неговия имот, общината не предоставя тези услуги (но не и че общината ги предоставя, но то не ги ползва) или да установи, че при ползването на имота по предназначение не се генерират битови отпадъци (така реш. № 4873 от 13.04.2009 г. по адм. дело № 12920 от 2008 г. на ВАС - I отд.). Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не намира основание в процесния случай да се отклони от тази практика.

1. Доводът за нищожност на заповед № РД-09-1815 от 28.10.2005 г., с която са определени границите на сметосъбирането в Столична община за 2006 г., е неоснователен. Вярно е, че Административен съд - София град е пропуснал да обсъди този довод и преди всичко да го провери от фактическа страна, която проверка най-вероятно би показала, че заповедта е подписана от изпълняващия по заместване (чрез упълномощаване) функциите на кмет Велизар Стоилов, а не от временно изпълняващия тази длъжност Минко Герджиков. Този пропуск обаче е несъществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото доводът не е съобразен с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд, с което бе прието, че "делегирайки част от правомощията си на свой подчинен орган, делегиращият не се е лишил от тях въобще - той е в правото си и сам да постанови акт, за издаването на който вече е делегирал другиму правомощия". При института на заместването пък въобще не може да става реч, че заместваният е лишен от компетентност.

1. В производството по административни дела е недопустимо с оспорването да бъде съединен иск или възражение за нищожност на договор, по който оспорващият не е страна. Правилно Административен съд - София град не е обсъдил довода на жалбоподателя за нищожност на концесионния договор между Столична община и концесионера ДИТЦ. Все поради това и касационната жалба в тази й част е неоснователна.

1. С касационната жалба е инвокиран и довод за неправилност на оспореното с нея съдебно решение в частта за лихвите, дължими от дружеството - жалбоподател за незаплатени в срок ТБО през процесните периоди.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита този довод за основателен.

Според наличните по делото данни "Вайком" АД е подало следните декларации:

а) декларация вх. № 09-00-09/659/ от 1.12.2006 г., наименована "Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти", в която е посочило отчетна стойност на офис 910179,99 лв. и отчетна стойност на трезор 300265,56 лв. или обща отчетна стойност 1210445,55 лв.; в декларацията е нанесена ръкописна поправка като е добавен запис: 3. сграда, частна, офис - 1325581,17", първоначално написаното число 1210445,55 е задраскано и е написано 2536026,72 (лв.);

б) декларация по чл. 11а, сега по чл. 23 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, с която дружеството е заявило, че за 2007 г. ще ползва един съд за битови отпадъци при честота (на сметосъбиране и извозване) 2 пъти седмично и иска дължимата от него ТБО да бъде определяна в зависимост от количеството на изхвърлените отпадъци;

в) такава декларация и за 2008 г., но при заявена честота (на сметосъбиране и извозване) един път седмично.

По делото обаче няма никакви данни, въз основа на които да бъде даден обоснован отговор на въпроса изпълнила ли е Столична община задължението си по чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) да уведоми "Вайком" АД за дължимите от него такси (ТБО) за съответния период и за сроковете за плащане.

Административен съд - София град не е изложил мотиви към постановеното от него решение по въпроса от кой момент са дължими лихви върху вземанията за ТБО в случая. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото липсата на мотиви е пречка да бъде проверена правилността на оспореното с касационната жалба решение и тази липса не може да бъде преодоляна чрез наличните по делото доказателства. Затова в тази му част решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане в отменената част от друг съдебен състав.

Решението на Административен съд - София град следва да бъде отменено и в частта за разноските. На първо място настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за уместно да подчертае, че правилото на чл. 80 ГПК не само е приложимо и в производството по административни дела по силата на чл. 144 АПК, но то и в административния процес има императивен характер. Поради това е задължително страната, която иска присъждане на разноски по делото, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. И двете страни не са представили такъв списък както в производството пред първата инстанция, така и в настоящето касационно производство. Ако кметът на Столична община и/или неговия процесуален представител бяха изпълнили това свое задължение, непременно щяха да установят, че единствената индиция за евентуално заплатеното от Столична община адвокатско възнаграждение е завереното от адвокат Тодор Пасков ксероксно фотокопие на издадена от него фактура за 800 лв. адвокатско възнаграждение плюс начислен върху него ДДС в размер на 160 лв. или общо 960 лв. (л. 507 от делото на АССГ). За да бъде присъдено обаче адвокатско възнаграждение, то трябва да е било заплатено. Ксероксното фотокопие на фактура все още не означава, че посоченото във фактурата възнаграждение е било наистина заплатено. Затова като е осъдил "Вайком" АД да заплати на Столична община 960 лв. разноски по делото, Административен съд - София град е постановил едно необосновано в тази му част решение, което следва да бъде отменено.

Въпросът за разпределение на разноските между страните следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, а в тази му част настоящето решение следва да се счита като указание за страната, която ще поиска да й бъдат присъдени разноски по делото, да представи и списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Страната, която не представи такъв списък, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,