Решение № 10728 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2018 г.

Решение № 10728 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Вълков, от [населено място] чрез адв. С. Бузгьова в качеството й на пълномощник, против решение № 1150/14.06.2018 г. постановено по адм. д. № 11/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена като неоснователна депозираната жалба против решение № 01/112/06938/01/04/01 за налагане на финансова корекция на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград. С жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправило приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени в същата съображения, моли ВАС да отмени изцяло решението с всички произтичащи от това правни последици и да реши спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- гр. Благоевград, не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество счита същата за неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд – Благоевград е сезиран по жалба на И. Вълков, против решение № 01/112/06938/01/04/01 изх. № 01-013-6500/1421 от 07.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие" и чл. 8а, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 33, ал. 1, във връзка с чл. 31а, ал. 1 във вр. чл. 14, ал. 5 от НАРЕДБА No 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112, , Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) му е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е приел, че по установения ред е извършена проверка на място, при която е установено неизпълнение от страна на Вълков на нормативно и договорни задължения е извършена на основание чл. 31а, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. На следващо място административния съд е приел, че е спазена процедурата по чл. 73 от ЗУСЕСИФ и че решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока предвиден в разпоредбата. Съдът след анализ на относимата правна уредба и съпоставяйки с доказателствата по делото е приел, че ползвателя на помощта не е изпълнил нормативното и договорното задължение да поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил второто плащане. Като в тази връзка административния съд е намерил за доказано установеното при извършената по реда на чл. 31а, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. проверка на място, че ползвателя на помощта не е отглеждал 660 кв. м. калифорнийски червеи, което обстоятелство е потвърдено и от свидетелските показания и от приетата по делото експертиза, която е компетентно дадена и не е оспорена.. Постановеното решение е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е обоснован и при постановяването му няма допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че административният орган неправилно се позовавал на нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Съгласно § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. За яснота и прецизност следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициента (наричан в някои нормативни актове бенефициер). Още повече, че следва да се има предвид, че в "ДВ" бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата. Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. В касационната жалба са развити основно доводи във връзка с направените фактически установявания на съда във връзка с неподдържане на икономическия размер на стопанството. Несъгласието обаче с изводите на съда представляват само твърдения на страната, за които в съдебното производство пред първата инстанция са събирани доказателства, били са обсъдени и е било установено, че ползвателят на помощта не е отглеждал 660 кв. м. калифорнийски червеи в стопанството си. Поради повтаряемостта на твърденията следва да се приложи разпоредбата на чл. 221, ал. 2 пр. 2 от АПК. Правилно административния съд е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати и съществени процесуални нарушения. Административният орган е изяснил относимите към спора факти и е приложил правилно материалния закон, като доводите в тази насока следва да се приемат за неоснователни. Направените оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в това, че съдът неправилно е отказал да кредитира показанията на изслушания свидетел, са неоснователни. От мотивите на съдебния акт е видно, че съдът е обсъдил всички свидетелски показания, с което е спазил нормата на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът е изложил и мотиви защо дава вяра на показанията на свидетелите извършили проверката, съответно защо не кредитира на показанията на свидетеля Вълков. Това е негово право съгласно чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като изложените мотиви в тази насока са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. На следващо място съставът на Административен съд - Благоевград коректно е анализирал заключението на съдебно - техническата експертиза. В съответствие с правомощията си по чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК съдът е направил оценка на заключението, обсъдил го е заедно с другите доказателства по делото и е достигнал до правилни правни изводи. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Благоевград е съобразено с материалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение