Решение № 397 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г.

Решение № 397 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Г. В. от [населено място], чрез процесуалните представители - адвокатите С. и Т. против въззивно решение № 624 от 31.01.2012 г. по в. гр. д. № 6890/2011 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № I-47-143 от 4.01.2011 г. по гр. д. № 8780/09 г. на Районен съд София в частта му, в която е отхвърлен иска за главницата за сумата над 4 339.34 лв. до 6 662.46 лв. и в осъдителната част за разноските за сумата над 405.05 лв. и вместо това е постановено друго, с което в тази части исковете са уважени и в частта, в която решението на РС е потвърдено и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл. 281, т. 3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. С определение № 1074 от 20.09.2012 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие на постановения въззивен акт с приетото в тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК по въпроса дали плащанията за топлинна енергия представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" от ЗЗД. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Отговорът на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е даден с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2011г по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което - вземанията на топлофикационните дружества съдържат признаците на периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях е приложима тригодишната давност. В случая - въззивният съд е приел, че в качеството си на собственик на апартамент в топлоснабдена сграда, ответникът е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на собствения му имот. Основателността на иска произтича от наличието на облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. Размерът на задължението съдът е определил съгласно заключението на изготвената по делото експертиза, приемайки, че е приложима общата 5-годишна давност. Отказал е да се съобрази с постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение на ВКС, на което страната се е позовала, за да обоснове тезата си за приложимост на тригодишната давност, с мотив, че то не е задължително за гражданските съдилища. Този извод на въззивния съд е в противоречие с т. 2 от горецитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК, съгласно което целта и смисъла на касационното производство налагат в обхвата на чл. 280, ал. 1 от ГПК да бъдат включени и всички решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради констатираните противоречия с приетото в Тълкувателни решения на ВКС № 3 от 18.05.2011 г. и № 1 от 19.02.2010 г. - постановеният въззивен акт е неправилен само в отменителната му част. В потвърдителната е правилен, защото няма данни да е налице плащане на използваната от касатора топлинна енергия. На основание чл. 293, ал. 2 от ГПК въззивния акт следва да бъде отменен в частта, с която е присъденото вземане за периода преди 23.10.2005 г., а въпросът пререшен с отхвърляне на иска. Погасени са по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /23.10.08 г./. Размерът на непогасените по давност вземания за периода 23.10.05 г. - м. 04.2008 г., определен със заключенията на приетите по делото експертизи възлиза на 4 339.34 лв. и до този размер предявения иск е основателен, а за разликата до претендирания - неоснователен. Посочената сума следва да се присъди със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.10.08 г. Пред въззивната инстанция решението не е обжалвано в частта му, касаеща предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и е влязло в сила. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение