Решение № 3708 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2014 г.

Решение № 3708 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8953/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Съдебното производство е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на Янка Тодорова Славова и Тенко Славов Тенев срещу решение № 54 от 3.02.2014 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-5 Летище "Стара Загора" - АМ "Тракия" от км 236+323 до км 241+203.53 на територията на Област Стара Загора." В жалбата се поддържа, че решението като неправилно следва да се измени в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имот № 83013, собственост на Слави Тенев Славов. Изложени са твърдения за това, че определения размер на обезщетението не е равностоен по смисъла на закона. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на РБ и заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез пълномощниците си по делото вземат становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение намира, че жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците им. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му, които обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателите. В оспорената му част Решение № 54/3.02.2014 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот с № 83013, в землището на с. Загоре, Община Стара Загора, с площ от 2.933 дка, собственост на Слави Тенев Славов, подлежаща на отчуждаване площ 0.350 дка, като определения размер на паричното обезщетение е 92 лв. От представеното решение № 13285/28.11.2000 г. на Общинска поземлена комисия Стара Загора е видно, че правото на собственост върху имота е възстановено на Слави Тенев Славов. Съгласно удостоверение за наследници № 3215 от 27.06.2014 г. на Община Стара Загора жалбоподателите са наследници на Слави Славов - съпруга и син. От представената скица № К03091/17.03.2015 г., издадена от Общинска служба по земеделие Стара Загора е видно, че имот № 083013 в землището на с. Загоре, ЕКАТТЕ 30119 с площ от 2.933 дка е с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, при неполивни условия. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което пазарната цена на отчуждаемата част от 0.350 дка от поземлен имот № 083013 при съобразяване разпоредбите на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2и т. 4 от ДР на ЗДС възлиза на сума в размер на 126 лева. Експертното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС /изм. бр. 105 от 2014 г./. Целта на посоченото неизчерпателно изброяване е да се обхванат възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените от закона критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици - същите бъдат възмездени парично с цена близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съдът намира, че при приложение на посочените законови критерии за определяне на дължимото се равностойното парично обезщетение, това за отчуждения в случая недвижим имот следва да бъде определено по заключението на съдебно-оценителната експертиза. Същото е изготвено въз основа на сключени сделки, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Административния орган също е определил обезщетението при използването на представените по делото от службата по вписванията пазарни аналози, но се е основал и на сделки, неотговарящи на законовите изисквания - при които имотите попадат в две землища, съответно по които няма търговец като страна по сделката. По изложените съображения настоящият състав счита, че в конкретния случай обезщетението за подлежащия на отчуждаване имот следва да бъде определено съгласно заключението на вещото лице, съгласно което равностойното парично обезщетение е определено в размер на 126 лева на база сключени сделки с имоти с подобни характеристики в землището, в което се намира и отчуждавания имот, отговарящи на критериите на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Искането за присъждане на понесените по делото разноски е направено своевременно от жалбоподателите. Същите възлизат на сума в размер на 560 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 30.07.2014 г., внесен депозит за вещо лице 200 лева и внесена държавна такса в размер на 10 лева. Установено е действителното извършване на тези разноски, поради което същите следва да бъдат присъдени на жалбоподателите с оглед изхода на делото. Възражението на ответника по жалбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер по Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение