Решение № 11655 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи, подадена чрез главен юрисконсулт К. Райкова против Решение 300/18.02.2025 г., постановено по административно дело 148/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменена негова Заповед 8121К-3682/12.04.2023 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от упълномощения процесуален представител, с молба да бъде уважена. Ответната страна Р. Л. П. се представлява от адвокат Ц. Ангелов, който лично и посредством писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и се обоснова от представените по делото доказателства. С процесната заповед е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР на главен инспектор Р. Л. П., ВПД началник III степен на РУ Луковит при ОДМВР Ловеч, за това, че в повече от два последователни дни не се е явила на работа без уважителни причини, с което е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Правилно решаващият състав на Административен съд Ловеч е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР орган и в предвидената форма. Установено е, че в хода на проведеното административно производство са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както и изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР и на чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган, в която е определена комисия, която да извърши разследването, а наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя. Съдът е отменил заповедта, развивайки мотиви за допуснато съществено нарушение в административното производство, изразяващо се в неизясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая, което е довело и до нейната материална незаконосъобразност. Извършените от съда фактически установявания са правилни, а правните му изводи са законосъобразни, поради което се споделят от настоящата инстанция. Действително, административният орган не е изследвал в пълнота и задълбочено обстоятелството дали отсъствието от работа на служителя не се дължи на обективни, уважителни причини, каквито безспорно се установяват по делото. След проведените административни и съдебни производства по повод издадения болничен лист, с който е приета временна неработоспособност на Р. Л. П. за периода 28.09.2022 г. до 28.10.2022 г. включително, е установения, че същият запазва правното си действие. Следователно, неявяването на служителя на работа през посочения в заповедта период, не е без уважителна причина, а поради заболяване, установено по съответния ред, доколкото издаденият болничният лист се ползва с материална доказателствена сила и удостоверява вписаните в него обстоятелства, включително, че здравословното състояние на лицето не позволява явяване на работа. Съответно, правилен на установените факти е изводът на съда за това, че материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР, при които се налага дисциплинарно наказание уволнение не са осъществени в случая, което обуславя неговата незаконосъобразност. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски в хода на настоящото съдебно производство, които са в доказан размер от 1500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,