Решение № 143 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2019 г.

Решение № 143 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Кръстев срещу решение № 48/15.02.2019 г., постановено по адм. дело № 508/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 17/17.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] от 6.06.2018 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ - Добрич. Наведените в жалбата пороци досежно неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като издаден в нарушение на нормата, установена в чл. 104, ал. 6 КСО, вместо относимата според жалбоподателя разпоредба на чл. 104, ал. 2 във вр. ал. 4 КСО във вр. § 92, б. "а" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на касатора. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете касационни инстанции. Ответникът – директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Добрич не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 17/17.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Кръстев срещу разпореждане № [ЕГН] от 6.06.2018 г. на ръководителя ПО при ТП на НОИ - Добрич относно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обоснован е извод, съобразно който лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като има 10 години осигурителен стаж от първа категория, но няма общ сбор от осигурителен стаж и възраст-100, т., към датата на заявлението - 28.03.2018 г., а има 96, т. 02 м. 05 дни. Изложени са съображения, че лицето няма право и на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като няма навършени 64 години и 1 месеца и 38 г. и 06 м. осигурителен стаж, а има [години] и е на [възраст] към датата на заявлението -28.03.2018 г. Обективирани са мотиви, че Кръстев няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст 66 г. и 2 месеца, а е на [възраст] към датата на заявлението - 28.03.2018 г. С оглед изясняване на релевантните към предмета на спора обстоятелства по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която като неоспорена от страните е приета от съда като компетентно и безпристрастно изготвена. Вещото лице е представило в табличен вид осигурителния стаж по периоди, документа в който е описан, осигурителя и длъжността. В експертизата е посочено, че през периода 27.08.1978 г. - 30.09.1978 г. Кръстев фигурира във ведомостите за заплати на военно училище, а през периода 1.10.1078 г. - 31.12.1988 г. е заемал в поделение на МВР Видин длъжностите лейтенант в звено 18 застава, зам. командир застава в звено ЗКСЧ, старши лейтенант 9 застава и капитан в звено 9 застава. Брутното трудово възнаграждение, отразено във ведомостите за заплати включва прослужени в месеца-обикновено пълен работен месец, заплата за длъжността, заплата за звание, прослужени години, процент за гранични войски, процент за граничен гарнизон, порцион и суми по 63 ПМС до 1979 г. В. Кръстев е получавал допълнителни възнаграждения за вредни условия на труд, процент за гранични войски, процент за граничен гарнизон и други. Начисляванията от страна на работодателя са за първа категория труд. Трудовият му стаж по време на военната му служба е на ненормиран работен ден. Стажът е описан по категория труд, като този по чл. 104, ал. 6, ал. 8 от КСО е отделен. Обобщено е, че стажът по чл. 104, ал. 6, ал. 8 от КСО е 10 г., 04 месеца и 04 дни, превърнат в трета категория 20 г., 08 месеца и 08 дни. Стажът от трета категория е 11 г., 11 месеца и 11 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория е 32 г. 07 м. 19 дни. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд извежда, че заключението на вещото лице досежно стажа на оспорващия напълно съвпада с установеното в разпореждането от 6.06.2018 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич и потвърдено с Решение № 17 от 17.07.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема оспорените актове (разпореждане и решение) за правилни и законосъобразни, издадени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Добрич, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначена е необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса правилно ли е изчислен / зачетен осигурителният стаж на лицето за положения труд от първа категория. Възраженията на касационния жалбоподател досежно различията в характера на полагания труд като офицер в гранична застава и в задълженията на групите за охрана към граничните полицейски участъци, обуславящи приложение на нормата на чл. 104, ал. 2 КСО са неоснователни. В настоящия случай не се оспорва представеното от Кръстев Удостоверение от Държавния военноисторически архив № 6733/23.09.2015 г., с което се установява, че същият е служил в гранична застава в Българската армия на Щатна офицерска длъжност. При прегледа на статута и организацията на работодателя се установяват следните нормативни промени: на 10 август 1946 г. е утвърден от Народното събрание Закон за създаването на Граничната милиция. Законът се публикува на 27 август същата година. Съгласно него Министерството на войната се освобождава от грижите по охраната на границата и "При Министерството на вътрешните работи се учредява управление на Граничната милиция, на която се възлага пазенето на границата...". На 8 октомври 1946 г. с постановление на Министерския съвет Граничната милиция се преименува в Гранични войски. Граничната застава е основно войсково подразделение, което в системата на Гранични войски съществува от 1948 г. и се счита като център за охрана на държавната граница. Тя има различен числен състав и въоръжение. Разполага се на известно разстояние от линията на държавната граница, близо до населено място и в район, свързан с пътна мрежа. Охранява непрекъснато определен участък от държавната граница, като изпраща различни по вид и състав гранични наряди. В контекста на подготовката си за членство в Европейския съюз България води активна и последователна политика за подобряване на граничния контрол с оглед постигане на европейските / шенгенските стандарти в тази област. Ключов приоритет за страната е подготовката й за бъдеща външна граница на Европейския съюз (ЕС) и произтичащите от това ангажименти. В рамките на преговорите по глава 24 "Правосъдие и вътрешни работи" България приема да изпълнява законодателството на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи, включително и Шенгенското acquis. През 1997 г. Национална служба "Гранична полиция" е обособена като специализирана полицейска служба за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим. Функциите и задачите на Гранична полиция и правомощията на органите включват наблюдението на зелената и синята граница и граничният (вкл. паспортен) контрол на ГКПП. С приемането на Закон за МВР през 2006 г. Граничната полиция е включена в състава на Национална служба "Полиция". Граничният пост е структура в йерархията на Гранична полиция и за работилите на такъв пост не се прилага режим, различен от този на чл. 104, ал. 6 КСО. Горният извод се потвърждава и от приложеното Удостоверение от Главна дирекция "Гранична полиция", Регионална дирекция "Гранична полиция" – Русе, с което се установява, че В. Кръстев за периода от 27.08.1978 г. до 31.12.1988 г. (10 г., 4 м. и 4 дни) е служител на гранична застава в група за охрана на държавната граница в поделение 56420 МВР. Според § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съществено за спорните правоотношения е, че нормата на чл. 92, ал. 1, б. "а" от ППЗП (Ал. 1, доп. - Изв., бр. 65 от 1960 г., ДВ, бр. 97 от 1969 г., изм., бр. 10 от 1972 г., бр. 40 от 1991 г., бр. 76 от 1996 г., отм.) не е по-благоприятна, тъй като тя предвижда службата на лицата на кадрова военна служба в мирно време относно служилите в гранични застави и комендатури да се зачита една година за година и половина стаж от трета категория. С разпоредбата на чл. 104, ал. 6 КСО на служещите в групите за охрана към граничните полицейски участъци една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория. Сегашната редакция на чл. 104, ал. 6 КСО се отнася и до служилите на гранични застави, тъй като тези места спадат към граничните участъци. При изчисляване на трудовия стаж не трябва да се допуска смесване на понятията "действителен трудов стаж" и "преобразуван трудов стаж" и да се постига резултатът един и същ стаж да е зачетен и преобразуван два пъти, което не намира законова опора. Съгласно чл. 104, ал. 6 КСО като база се взема действително изслуженото време. То подлежи на преобразуване при формулата една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж от трета категория за лицата служещи в граничните участъци и граничните постове. Същият принцип е бил възприет и в чл. 92, ал. 1, б. "а" ППЗП (отм.); , като там при служба в граничните застави и комендатури една година действителна служба се зачита за година и половина. Предвид горното, неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател действителният му трудов стаж от 10 г., 04 м. и 04 дни първа категория, първо да се зачете като една година за година и половина стаж от трета категория по реда на отменените разпоредби на ЗП и чл. 92, б. "а" ППЗП, респ. 17 г., 8 м. и 7 дни стаж от първа категория, при което наново да се преобразува в трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория се зачетат за пет години стаж от трета категория, при което да се формира стаж от трета категория от 29 г., 5 м. и 22 дни. Първоинстанционният съд е изследвал действащите норми към датата на полагане на трудовия стаж от първа категория и се е съобразил с тях. Законосъобразен е изводът, че при преобразуването на трудовия стаж правилно органите на ПО при ТП на НОИ Добрич са приложили разпоредбата на чл. 104, ал. 6 КСО. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Не са налице касационни отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. В същия смисъл е непротиворечивата практика на Върховния административен съд по идентични казуси: Решение № 7036 от 15.07.2002 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2001 г., I о., Решение № 9612 от 30.10.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3717/2002 г., I о., Решение № 11743 от 18.12.2002 г. на ВАС по адм. д. № 7188/2002 г., V о., Решение № 1911 от 4.03.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8082/2003 г., I о., Решение № 5390 от 10.06.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2005 г., VI о., Решение № 11081 от 10.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2006 г., VI о., Решение № 9541 от 5.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2006 г., VI о., Решение № 4518 от 7.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1554/2007 г., VI о. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,