Решение № 16189 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2019 г.

Решение № 16189 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Прима груп 2004" ООД против решение № 2361/05.04.2019 г. по описа на Административен съд – С.-град, постановено по адм. д. № 2226/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ №Р-22221516006226-091-001 от 04.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена от директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП с решение № 117 от 24.01.2018 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер 1280 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е ревизионен акт №Р-22221516006226-091-001 от 04.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., в частта потвърдена от директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП с решение № 117 от 24.01.2018 г. в частта за данъчни периоди м. 01,.. 08, 09, 10. 2013 г., м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08,.. м. 10. 2014 г., с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 511, 44 лв. по доставки от "Данимекс 9" ЕООД и е начислен данък в размер на 4 874, 45 лв. по 11 бр. вносни митнически декларации за внос на стоки – LED крушки от Китай на територията на Гърция или общо 27 385, 89 лв. и лихви в размер на 9 243, 94 лв. Първоинстанционният съд е приел оспореният РА за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че доставчикът "Данимекс 9" ЕООД няма техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Стигнал е до извод, че за дружествата, посочени като подизпълнители в писмените обяснения на управителя на "Данимекс 9" ЕООД, няма договори за конкретните поръчки, а в дневниците за покупки на "Данимекс 9" ЕООД не са отразени фактури, издадени от тях. Относно доначисления данък в размер на 4 874, 45 лв. административният съд е счел, че правилно органите по приходите са се позовали на писмото на гръцките служби от 20.05.2016 г. без възможност да се преценява действително кода на LED крушките Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Издадените фактури от "Данимекс 9" ЕООД касаят доставки на различни видове рекламни услуги. В представените към фактурите приемо-предавателни протоколи не са посочени имената на подписалите ги за предал и приел работата. Депозираните договори са идентични по съдържание. Представените доказателства не съдържат в себе си конкретни данни, въз основа на които да се установи реалността на фактурираните доставки. Част от фактурите не отговарят на изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС. Предмет на фактура № 354/21.10.2013 г. например е "плащане за рекламни услуги" с количество 1 бр. Към фактурата е представен приемо-предавателен протокол с предмет "проект на голям щендер по проект blue" и "петстотин броя мостри на щендера". Представеният протокол не може да се обвърже с предмета на фактурата. В същата не са посочени вида на услугата, количество и единична цена. Само по себе си плащането не е данъчно събитие, освен ако се касае за авансово плащане, каквото в случая не е. Както правилно е приел съдът в дневниците за покупки на "Данимекс 9" ЕООД не са отразени фактури, издадени от подизпълнителите му. Въпреки че липсата на материална и кадрова обезпеченост не е основание да не се признае правото на данъчен кредит по осъществена доставка, обсъждането на доказателства в тази връзка наред с останалите доказателства за осъществяване на доставката има значение за преценка на доказателствената стойност на последните. По делото не са ангажирани достатъчно доказателства, че процесните доставки, за които са издадени фактури, са реално осъществени. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да са извършени доставките на услуги от издателите на фактурите. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Първоинстанционният съд е стигнал до правилни изводи и относно доначисления ДДС в размер на 4 874, 45 лв. Доводите в касационната жалба, че правилният митнически код е този посочен от дружеството при вноса на стоките, са необосновани. Правилно органите по приходите са приели, че не са компетентни да се произнесат относно приложимия митнически код, както и относно размера на вносното мито. От страна на ревизираното дружество не е представено влязло в сила съдебно решение, с което оспореният акт да е бил отменен. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, като същото следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1280 лв., което е в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,