Решение № 8565 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2022 г.

Решение № 8565 от 5.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2022 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. против решение № 538 от 01.02.2022 г. по адм. дело № 6475/2020 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РА-30-131/21.04.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "едноетажна жилищна сграда", находяща се в гр. София, [жк], пред УПИ IХ – 200, кв. 78а по плана на гр. София. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за премахване на незаконния строеж да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главен архитект на Столична община не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на решаващия съд за спазване на процедурата при издаване на заповедта се споделят от настоящата инстанция. Подробно са обсъдени доводите на жалбоподателката, свързани с нарушения при уведомяването за извършената проверка и съставения констативен акт, както и на правото й на участие в производството пред административния орган, като правилно е преценено, че съществени нарушения на административнопроизводствените правила не са допуснати, а оспорващата може да защити правата си като изложи всички доводи и възражения в хода на съдебното производство и ангажира доказателства. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 35 кв. м. и височина 2. 20 – 250 м. Сградата е с тухлени стени и едноскатен покрив, изграден от различни по вид материали. Построена е пред УПИ IХ–200, кв. 78а по плана на гр. София, върху тротоара на [улица]и [улица]. Строежът е от пета категория и е изграден без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Изводът на административния съд, че строежът не е търпим е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. С оглед времето на извършване на строителството следва да бъдат обсъдени предпоставките за търпимост на строежа, предвидени в § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ (§ 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, на който съдът неправилно се позовава, не се отнася за строежи, изградени през този период). Анализът на цитираната разпоредба налага извода, че строежът не е търпим, тъй като е изграден в нарушение на действалите по време на извършването му, а и по сега действащите правила и нормативи, в имот публична общинска собственост. Освен това същият не е деклариран пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г., каквото кумулативно изискване поставя цитираната разпоредба. Ако се приеме, че строежът е изграден през 1985 г., в какъвто смисъл са част от ангажираните гласни доказателства, то изводът, че същият не е търпим, остава непроменен по съображенията, изложени по-горе за неговата недопустимост по действалите към момента на изграждането му подробни градоустройствени планове и правила и нормативи, а и по сега действащите такива (§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ). Доводите на жалбподателката, че заповедта е издадена без да са преценени жилищните й нужди и в нарушение на международните правила и норми, регламентиращи правото на жилище, правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. В този смисъл следва да се има предвид, че процедурата за снабдяване на жалбоподателката с общинско жилище, не е приключила и поради бездействието на страната, която не изпълнява нормативните изисквания във връзка с картотекирането (писмо от кмета на район "Красна поляна", Столична община). От страна на административния съд правилно е прието, че изискванията на чл. 8, ал. 1 и чл. 2 от КЗПЧОС, гарантиращи правото на жилище и регламентиращи границите на допустима намеса на държавата в това право, в случая не са нарушени. Намесата на държавата е осъществена при условията, посочени в чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането на интересите на жалбоподателката е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, а мярката е насочена към охрана на здравето на обитателите на сградата, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл са съображенията на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключението на вещото лице по допусната съдебно- техническа експертиза са обсъдени в съвкупност, като съдът достига до самостоятелни правни изводи по предмета на спора, като приема, че описаният в обжалваната заповед строеж е незаконен и не е търпим. Поради това, а и поради липсата на твърдения за други конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, следва да се приеме, че такива не са допуснати, а доводът в касационната жалба в обратен смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касационната жалбоподателка основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,