Решение № 8568 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2017 г.

Решение № 8568 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. С., чрез процесуалния му представител, адв. В. С., срещу Решение № 188/13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 958/2016 г. по описа на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител юриск. Чолаков в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Г. К. С. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в З. П., изразяващо се в неосигуряване на необходимите хигиенно - битови условия в Затвора - П. за периода от 17.11.2014 г., заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. При първото разглеждане на делото е осъдена ГДИН да заплати на Г. К. С. обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска. Отхвърлен е искът в останалата част до предявения размер от 10 000 лева. Решението е обжалвано пред ВАС, като е отменено от състав на ВАС, Трето отделение и в мотивите са дадени указания, че в обжалваното решение на Административен съд - П. се осъжда ГДИН гр. С. да заплати обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на същата неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска, като нито в мотивите, нито в осъдителния и отхвърлителния диспозитив на решението не е посочен периодът, за който се отнася претенцията. От решаващия съд в съдебните актове по хода на делото също няма посочване на възприет конкретен период с посочване на начален и краен момент. По отношение на присъдените лихви, също е налице разминаване между исковата молба и съдебния акт. Ищецът в уточнителна молба е посочил, че претенцията за лихви е от 17.11.2014 г. до крайното й изплащане. Всъщност това е датата, от която е започнало изтърпяване на наказанието. Административен съд - П. е присъдил заплащане на законната лихва върху сумата, но считано от датата на завеждане на иска - 17.09.2015 г., като с това не се е произнесъл по отношение на претенцията на ищеца за лихви за периода от 17.11.2014 г. до 17.09.2015 г. В съдебното производство не са изяснени и фактите, свързани с причинените вреди и причинната връзка. С обжалваното решение при повторното разглеждане на делото административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 10 000 лв., като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. От събраните гласни доказателства за посочените дни, свидетелите не установяват ищецът да е споделил за емоционални притеснения, каквито описва в исковата си молба, неще повече - свидетелите сочат, че килията е имала достъп до слънчева светлина, имало е изграден санитарен възел и течаща вода, т. е. условията са били нормални като за затвор. Сочи се още, че в килията е имало легла, шкафчета, прозорец с решетки, който е можел да бъде отварян за проветряване. Бил е осигуряван достъп до тоалетна винаги при поискване. Площта в помещенията № 807 и № 808 е била достатъчна от 4 кв. м. съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. Фактът, че в помещението, където е изтърпял наказание "изолиране в наказателна килия за процесните 14 дни Спасов, за да реализира правата си по чл. 5 и чл. 13 от Конвенцията, не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. С., както и всички останали лица - лишени от свобода, са били подчинени на установения режим на посещение на санитарните помещения и помещенията за поддържане на хигиената, за процесните дни територията на килията е от около 3, 5 кв. м. на човек, което поради краткият период на престой от 14 дни не може да обоснове нечовешки и унизителни условия. Не се доказва по делото, че на касатора е било отказано посещение до тези помещения извън утвърдения график по негово искане в посочения исков период. Действително, липсата на санитарен възел и течаща вода в килията би могло да донесе известен дискомфорт и неудобства за лишените от свобода, но същите не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. Видно от протокола от с. з. 14.03.2017 г., ищецът не е поискал събиране на нови доказателства, такива не са представени и в касационната инстанция, поради което са неоснователни доводите за необоснованост на съдебното решение. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. П., че Г. С. не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Г. С. иск. Решението на Административен съд - П. е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав на ВАС, счита същото за неоснователно. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение