Решение № 2105 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2011 г.

Решение № 2105 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8536/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димо Митев Демиров, жив. гр. Варна, срещу решение № 1066/5.05.2011 г. по адм. дело № 414/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-552/2.11.2010 г. на орган по приходите при дирекция "Местни данъци", община Варна, потвърден с решение № МД-РШ-002/10.01.2011 г. на директора на дирекция "Местни данъци", община Варна, с който са му установени задължения за данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10 ЗМДТ за 2009 г. главница - 357,37 лв. и лихви - 46,52 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител и в съдебно заседание лично, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на на АУЗДП. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Местни данъци", община Варна, в писмено становище чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел за установено, че с декларации по чл. 14 ЗМДТ касаторът е декларирал следните притежавани от него недвижими имоти: с декларация от 2005 г. - 1/2 идеална част от земя и сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Капитан Райчо" № 51, с декларация от 1998 г. - 1/2 идеална част сграда - жилище, находяща се в гр. Варна, бул. "Приморски" № 59, с декларация от 1998 г. - 1/2 идеална част от земя и два броя сгради, находящи се в гр. Варна, местност "Манастирски рид", с декларация от 1998 г. - 1/2 идеална част от земя и сграда - жилище и търговски обект, находящи се в гр. Варна, ул. "Цар Симеон I" № 20 Б, с декларация от 2007 г. - 1/2 идеална част от земя и сграда - търговски обект, находящи се в гр. Варна, ул. "Гаврил Кръстевич" 573, с декларация от 2006 г. като ползувател - 1/2 идеална част от земя и сграда и жилище, находящи се в гр. Варна, ул. "Кракра" 82. Общият размер на дължимата главница е 357,37 лв., като спорно по делото е било единствено дали касаторът е заплатил данъците си, като същият е твърдял, че ги е заплатил на каса в общината и е представил бележки за платени данъци за 2009 г. за всички имоти с подпис и печат на общината. Същите са оспорени от ответника, който е представил дневните листове на касиерите за извършени плащания от 30.03.2009 г. - датата, фигурираща в бележките. Представени са и документите за извършени плащания за същите имоти от 2010 г., които са с различни реквизити от оспорените за 2009 г. Установено е и, че положеният печат е с № 129, водещ се на Корнелия Петрова - главен инспектор дирекция "Местни данъци", "Ревизии, проверки и контрол", в чийто кръг на служебните задължения не се включва приемане на плащания за данъци. Представените бележки не отговарят на изискванията на формата за плащане на касите, поради което не са платежен документ, следователно касаторът дължи определените му с АУЗД задължения. Чл. 2 ЗМДТ определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местните данъци, като посочва, че то се извършва в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Данъчно задълженото лице твърди, че е заплатило дължимите от него данъци в брой в сградата на общината, за което е получило писмен документ от служител на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна и това негово твърдение не се оспорва от фактическа страна от касационния жалбоподател (директор на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна). Възражението на последния е, че този служител не е бил овластени да събират пари в брой за дължими на общината местни данъци и такси. Съществени обстоятелства, което следва да бъдат изяснени, са дали наистина жалбоподателят е заплатил дължимите от него данъци в брой на служители от Дирекция "Местни данъци", в сградата на общината и при какви обстоятелства. Тези факти са от значение за правните изводи по съществото на спора и са част от предмета на досъдебното производство, което е образувано и се провежда по този и други (значителен брой) идентични случаи. Следователно е налице условието по чл. 229, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК - при разглеждането на адм. дело № 414/2011 г. на Варненския административен съд са били установени престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на делото - условие, императивно определено от законодателя като предпоставка за спиране на съдебното производство. В този смисъл е направил искане и процесуалният представител на жалбоподателя, но не е могъл да посочи номера на досъдебното производство. Предвид безспорното установяване на наличието на основанието по чл. 229, ал., т. 5 от ГПК съдът е следвало да изиска данни за номера на образуваното досъдебно производство, обвиняемите по него и повдигнатото обвинение и да спре административното дело до приключването на наказателното производство. Като не е спрял производството по делото при тези данни, Варненският административен съд е допуснал съществено нарушение на посоченото съдопроизводствено правило - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. По претендираното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.