Решение № 5690 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1548/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) срещу решение 99/14.01.2025 г. постановено по адм. дело 463/2024 г. на Административен съд - Кърджали (АС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на Ш. Н. Б. сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл.117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 2113-08-416#7/ 18.06.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Излага доводи за неправилност на атакуваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Ш. Н. Б. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на ищеца (настоящ ответник) сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане 2113-08-416#7/ 18.06.2024 г. на Ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали, потвърдено от горестоящия административен орган като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С решение 1319/16.10.2024 г. постановено по адм.д. 300/ 2024 г. по описа на АС - Кърджали, е отменено решение 2153-08-148/22.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. 2113-08-416/15.03.2024 г. на Ш. Б. за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. За да достигне до този резултат съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, издаден от административен орган - решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, потвърдено от горестоящия административен орган, са претърпени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия, впоследствие отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Посочил е, че направеният разход за адвокатско възнаграждение именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатил ищецът, ведно със законната лихва, от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения - чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая е налице административен акт, отменен по съдебен ред. Производството по оспорване на разпореждане на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Кърджали се е развило по реда на КСО, като е преминало през задължителната фаза на оспорването по административен ред. Неоснователен е касационният упрек, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Нормата на чл. 117, ал. 1 КСО предвижда пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да се подават жалби, като в т. 2, б. а са посочени разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ- Кърджали не съдържа разпореждане относно разноските, поради забраната на КСО. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл. 7 от КРБ е поместена в раздела "Основни начала" от този най-висш закон, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производствата по чл. 117 от КСО при обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Административният орган с издаването на атакувания административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. С оглед което за лицето не е налице друг ред за защита и репариране на имуществените вредите, претърпени в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за оспорване на издаденото му разпореждане по административен ред пред горестоящия орган, освен този по ЗОДОВ. Доказано е наличието всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт - отменено по съдебен ред - решение 2153-08-148/22.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане и върнал преписката на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявление, вх. 2113-08-416/15.03.2024 г. на Ш. Б. за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Договорът за правна защита и съдействие е надлежно представен в хода на обжалването на решение 2153-08-148/22.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него разпореждане, като уговореното в него възнаграждение е в размер на 500 лева, платени в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на касатора относно размерът на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). С оглед изложеното обжалваното решение като, валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано, а да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед липсата на възражение за прекомерност, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 500 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 07.02.2025 г.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение