Решение № 6953 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 397/2021 г.

Решение № 6953 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 397/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Димис" ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Д. С., подадена чрез адв. С., срещу Решение № 1513 от 5.11.2020 г., постановено по адм. дело № 1458/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС - Бургас), с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-85-0048156/10.07.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която на дружеството е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – автобус с рег. [рег. номер на МПС], модел "Фолксваген крафтър", находящ се на изхода за[жк], на кръгово движение, преди бензиностанция "Лукойл", стопанисван от "Димис" ЕООД и забрана на достъп до него за 20 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон без оглед и преценка на събраните доказателства– касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съгласно правната доктрина административното нарушение се счита за установено със съставянето на АУАН, т. е. ПАМ като допълнителна мярка не може да се налага самостоятелно, а тя се предхожда от съставяне на АУАН, последван от издаване на НП. Игнориран е факта на липса на АУАН и НП при налагане на мярката. Твърди се, че фирмата осъществява специализиран транспорт на работници и служители, а не извършва обществен превоз под формата на автобусна линия. В ЗПАМ е наложена мярка на МПС с рег. [рег. номер на МПС], а действителност запечатаното МПС е с рег. [рег. номер на МПС]. Иска отмяна на решението, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не взема становище. Върховната административна прокуратура чрез участвалия по делото прокурор, е дала заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по същество – неоснователна, поради следното: По делото е установено, че на 9.07.2020 г. в 13: 20 часа съвместно със служители от "Автомобилна администрация" – РД АА Бургас и ГД "Национална полиция" е извършена проверка на транспортно средство – автобус с рег. [рег. номер на МПС], модел "Фолксваген крафтър", находящ се на изхода за[жк], на кръгово движение, преди бензиностанция "Лукойл", стопанисван от "Димис" ЕООД. При проверката е извършена покупка на услуга – транспортиране на пътници чрез специализиран превоз, на обща стойност 12 лв., за която услуга не е издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата поради липса на фискално устройство в автобуса. Констатирано е, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), не е монтирал и въвел в експлоатация регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността в обекта. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. По чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите, по законова делегация на ал. 4, т. 1 на чл. 118 от ЗДДС, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано в НАП ФУ, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 9.07.2020 г. при извършена оперативна проверка в стопанисвания от касатора търговски обект – автобус, е констатирано от органите по приходите, че не е монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП ФУ. Неоснователно е касационното оплакване, че дружеството осъществява специализиран транспорт на работници и служители и не следва в автобуса да има ФУ. Правилен е изводът на съда, че по делото е установено, че посредством автобуса освен посочения превоз, се осъществява и превоз на трети лица, които заплащат стойността на услугата на шофьора на автобуса при качването си. Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Доколкото от превозното средство е извършена продажба на услуга, то правилно същото е определено като търговски обект, по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Що се отнася до обстоятелството, че липсва издаден АУАН към датата на издаването на ЗПАМ, Върховният административен съд многократно се е произнасял, че предпоставките, които визира чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не предвиждат наличието на АУАН, за да бъде приложена ПАМ. Достатъчно е да бъде констатирано нарушение и тази констатация е направена при извършената проверка на търговския обект. По делото са били ангажирани доказателства установяващи факта на извършената продажба, а именно протокол за извършена проверка сер. АА № 0021184/9.07.2020 г., в който е отразена извършената контролна покупка, неиздаването на фискален касов бон, съответно липсата на фискално устройство в обекта. Обосновано съдът е приел, че този протокол, по своята правна същност е официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им, чрез съответните доказателства, което по делото не е било сторено. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на издадената заповед, поради разминаването на посочения рег. № на превозното средство, а именно посочен е рег. [рег. номер на МПС], вместо действителния рег. [рег. номер на МПС], тъй като се касае за техническа грешка. Правилно АС е посочил, че в заповедта изрично е посочено, че превозното средство се стопанисва от "Димис" ЕООД, както и неговия модел, като разминаването в една от посочените букви на регистрационния номер не води до неясното относно превозното средство спрямо което е наложена ПАМ. Предвид всичко изложено, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно постановено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение