Решение № 4065 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2016 г.

Решение № 4065 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Илина Колева, срещу решение № 21 от 7.04.2016 г. по адм. д. № 19/2016 г. на Административен съд-Габрово. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2013 г. в частта, в която е отказано финансово подпомагане по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) за сумата в размер на 6 793, 67 лв. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на М. М. срещу уведомителното писмо в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за сумата в размер на 6 085, 26 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира нищожност, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. По изложените в нея съображения моли, съдебното решение да се отмени, като се постанови друго такова, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното уведомително писмо в частта, в която се отказват заявените суми за подпомагане за площта в размер на 6, 42 ха и задължи ДФЗ да заплати цялата сума по заявлението с декларираната за подпомагане площ. Ответната страна – изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител е изпратила писмено становище, в което твърди, че касационната жалба е неоснователна, като моли, тя да не се уважава. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че решението е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е необосновано защото не било изяснено уведомяването на лицето за обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", направено с писмо № 94-1642 от 24.04.2014 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по различни съображения от изложените в нея. От данните по делото се установява, че обжалваното решение № 21 от 7.04.2016 г., постановено по адм. д. № 19/2016 г. на Административния съд-Габрово е второ, след обезсилване на предходно постановеното от него решение № 95 от 23.12.2014 г. по адм. д. № 155/2014 г., с решение № 1203 от 4.02.2016 г., постановено по адм. д. № 1891/2015 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Административният съд-Габрово е приел за предмет на жалбата уведомителното писмо с изх. № 02-070-6500/540 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. в частта му за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1). Разгледал е жалбата по същество, като е направил извод, че обжалваната част от уведомителното писмо е законосъобразна, поради което е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е коментирал приложението на ЗПЗП – чл. 43, ал. 3, т. 6 в редакцията на закона, обн. В ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в релевантната й редакция, действала към момента на издаване на уведомителното писмо и по-конкретно чл. 16а и чл. 16б, както и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. – чл. 12. Съдът е установил, че направеният отказ за оторизация на парцел № [номер], заявен за подпомагане по НР1 е поради това, че след извършването на административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП на заявените за подпомагане площи от страна на земеделския стопанин, е било установено, че този парцел излиза извън слоя площи в добро земеделско състояние. Посочил е заповедите на министъра на земеделието и храните, с които е одобрен специализирания слой на основание чл. 16а от Наредба № 105 от 22.08.2.0106 г., включително и това, че за процедурата по актуализирането на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", М. М. е бил уведомен за резултата от възражението му с писмо с изх. № 94-1642 от 24.04.2014 г. По делото земеделският стопанин и жалбоподател не е представил доказателства за оспорването на заповедта на министъра на земеделието и храните № РД 09-114 от 27.02.2014 г., с която е бил одобрен окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние", поради което съдът е извел правен извод, че след влизане в сила на заповедта на министъра и предаването й на ДФЗ, за извършването на административни проверки, ДФЗ е бил обвързан от нея, поради което правилно е отказал оторизацията за този парцел. При правилно коментиране на фактите установени в уведомителното писмо, включително и правното основание за извършеното намаление на оторизираната сума за подпомагане, съдът е направил неправилни правни изводи относно размера на намалената сума по мярка НР1, която е била предмет на жалбата, поради което недопустимо е отхвърлил жалбата по незаявен с нея предмет на оспорване. Жалбата е била насочена срещу уведомителното писмо в частта му, в която е отказано финансово подпомагане по НР1 относно площта от 6, 42 ха. При запознаване с таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо – лист 11 от адм. д. № 155/2014 г. на Административния съд –Габрово се установява, че декларираната площ за подпомагане по мярка НР1 е в размер на 45, 98 ха. След извършените административни проверки установената площ, годна за подпомагане, е останала в размер на 39, 56 ха, а недопустимата за подпомагане или наддекларирана площ е била в размер на 6, 42 ха, по причините описани в таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, с обяснено съдържание под таблицата на стр. 4 от същото. В таблицата на стр. 8 от уведомителното писмо е посочена оторизираната сума по мярка НР1 както следва: искана сума 1 1690. 6 лв., която се получава при умножение на заявените площи по средната стойност на субсидията по съответната мярка, (дадена под таблицата на стр. 5), намалена със сумата за санкционираната площ, която е двойния размер на наддекларираната, която се изважда от годната за подпомагане площ. Намалената сума е в размер на 4 896, 93 лв. Оторизираната сума представлява разликата между поисканата финансова помощ, от която се изважда намалението на сумата за площта, негодна или наддекларирана за подпомагане. В случая оторизираната сума по марка НР1 е в размер на 6 793, 67 лв. Тази сума е заплатена на земеделския стопанин, какъвто е жалбоподателят. Тази оторизирана сума е в негова полза и срещу нея е недопустимо подаването на жалба, поради липсата на правен интерес, тъй като тази сума се заплаща на земеделския стопанин. Недопустимо е той да възразява срещу заплащането на тази оторизирана сума, която е в негова полза и е в резултат на поискано финансиране. Жалбата е била срещу намалената сума по мярка НР1 и това е сумата в размер на 4896, 93 лв. Административният съд не е направил разграничение между поискана сума, намалена сума и получената разлика между тях – оторизирана сума. За тази намалена сума е следвало да отхвърли жалбата. Вместо това съдът е отхвърлил жалбата срещу оторизираната сума, която е в полза на земеделския стопанин и която му е била заплатена. Съдът отново се е произнесъл по непредявен предмет, като е отхвърлил жалба по непредявено и недопустимо искане – оторизираната сума, която е получена от земеделския стопанин. Това налага обезсилване на решението в тази му част и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата следва да се отхвърли срещу намалението на оторизираната сума в размер на 4 896, 93 лв. Решението в останалата част е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е приел, че разширяването на предмета на жалбата с оспорване на уведомителното писмо и в частта му за частичен отказ за оторизиране на сумата по СЕПП, със същата площ е недопустимо. Срокът за обжалване, който е преклузивен е изтекъл към момента на предявеното оспорване. Правилно съдът е приел, че предмет на жалбата е оспорването само в частта по НР1. Правилни са и изводите на съда, че при извършената административна проверка е било установено, че площта на парцела, посочен вече, излиза извън слоя "Площи в добро земеделско състояние". Този факт е бил констатиран и при извършената автоматична проверка на подаденото заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2013 г. – лист 56 от делото. При тази проверка на 31.05.2013 г. е установена една грешка, за която е посочено, че БЗС № 48742-388-2 с площ 6, 41809 ха излиза извън площите, подходящи за подпомагане. Това е било установено и при административната проверка, поради което законосъобразно и на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е намалено подпомагането, на основание чл. 16 от Регламент 65/2011. Неоснователно е твърдението, че съдебното решение е нищожно. По така наведения довод не са изложени мотиви, поради което доводът е необоснован и не следва да се обсъжда. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е правилен с оглед на установената недопустимост на решението. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователен, защото правните изводи на съда относно законосъобразността на уведомителното писмо в обжалваната му част са правилни и обосновани. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение