Решение № 12080 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2014 г.

Решение № 12080 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12846/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Мария Димитрова, срещу Решение № 3524 от 26.05.2014 г. постановено от Административен съд София-град (АССГ), 24 състав по адм. д. № 9488/2012 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Калчо Лалев Калчев, е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. № 02-110-6500/1755 от 23.08.2012 г. (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него преписката е изпратена на ответника за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила съобразно указанията дадени в решението и ДФЗ е осъден да заплати на Калчев направените разноски по делото в размер на 10,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва направения от първоинстанционния съд извод, че административният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неправилен, според него, е изводът за липса на мотиви в УП, тъй като е направено отграничение на правните основания, относими към конкретното заявление за подпомагане: за колона 7 във връзка с НДЖ 3 - чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 21 от 30.06.2010 г. за реда за контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания (Наредба № 21 от 30.06.2010 г.) и за колона 9 във връзка с НДЖ 3 - чл. 14, ал. 2 и 3 от същата наредба. Оспорва приетото от съда, че не са ясни причините, поради които е постановен отказ, като разяснява, че видно от обясненията на страница трета от УП, индивидуализираните с ушни марки животни (10 на брой) не са открити в стопанството при извършените проверки към съответната референтна дата или период на задържане. Поддържа, че съставът на АССГ не е обсъдил правните основания на оспорваното УП и всички писмени доказателства, като наред с това неправилно не е кредитирал изцяло и двете съдебно-технически експертизи (СТЕ) и не е дал вяра на компютърните данни, които са част от Информационната система за администриране и контрол (ИСАК). Чрез експертизата касаторът не е целил създаването на мотиви, а извършването на проверка на изложените. Релевира и довод, че неправилно съдът е тълкувал принципите за истинност и служебно начало. По изложените причини се иска отмяната на решението, предмет на контрол, изцяло и отхвърляне на предявената жалба срещу спорното УП. Претендират се разноските, направени пред първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът Калчо Лалев Калчев, чрез адв. Мариета Цветкова, оспорва жалбата в представен по делото подробен писмен отговор. Иска обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание Калчев не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било индивидуализираното по - горе УП, с което при искана по НДЖ 3 сума в размер на 2204,00 лв. е отказана такава в размер на 870,00 лв., като оторизираната сума в размер на 1334,00 лв. е удържана. Установено е от първоинстанционния съд, че Калчев е подал общо заявление за подпомагане за кампания 2011 г. по няколко схеми и мерки, с което е поискал и подпомагане по схемата за национални доплащания за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството, с приложена таблица за използвани парцели и отглеждани животни. Заявени били 76 броя животни по НДЖ 3, като е посочено, че Калчев е собственик на животновъден обект и собственик на животните. Според заключението на приетата СТЕ, изготвена от вещо лице Доневски броят на декларираните от Калчев животни е 76, като нередни и недопустими от административния орган са определени десет броя, доколкото те са липсвали в животновъдното стопанство по време на проверката на 30.11.2011 г. по данни от УП. Предвид направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на заключението, е прието заключение на повторна СТЕ, изготвено от вещо лице Костов, съгласно което броят и кои именно животни са определени като недопустими по НДЖ 3, и по каква причина към 30.11.2011 г., не може да се определи категорично поради липса на информация от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) по делото. По тази причина не може да бъде определен и процент на несъответствие, отразяващ обективната истина. Съдът не е кредитирал и двете експертизи. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при издаването му не е спазена установената в закона форма и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според съда при издаване на УП е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото то не съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Фактически основания не са посочени в УП и не се съдържат в документ, приложен в изпратената от ответника административна преписка. Това нарушение, според съда, не може да се преодолее чрез формалното позоваване на правно основание, като е посочил, че в таблицата на УП са изброени всички прилагани от ДФЗ схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане по Наредба № 2 от 21.02.2011 г. и не е направено отграничение на правните основания, относими към конкретно подаденото от Калчев заявление. Изложени са съображения, че отделното излагане на мотиви е допустимо, но те трябва да се съдържат в съпътстващи издаването на акта документи и да са част от административната преписка, а не да се създават такива след подаването на жалбата до съда, включително чрез изготвянето на СТЕ. Съдът е приел, че от УП не става ясно на какво основание административният орган е приел, че животни овце - майки с посочените ушни марки са включени в оторизацията като недопустими за подпомагане и за тях не е извършено плащане. Не е доказано обстоятелството, че тези животни не са били открити в стопанството, тъй като не са приобщени доказателства, от които да се установява, че към референтната дата 30.11.2011 г. посочените в УП десет броя животни не са се намирали в животновъдния обект на Калчев. Съдът изрично е посочил, че не възприема нито едно от приетите по делото заключения: основното - по причина, че изцяло преповтаря съдържанието на УП и без да почива на конкретни доказателства, а върху компютърни данни, предоставени от ответника; повторното - тъй като не съдържа никакви установявания относно броя на животните към посочената дата. Освен това, доколкото при установени несъответствия при административните проверки органът е бил длъжен да назначи допълнителни проверки, с които да установи обективно, всестранно и пълно относимите факти, което не е направил, съдът е приел, че УП е издадено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при което на Калчев, в нарушение на тези правила и на основните принципи на административния процес по чл. 7 и 9 АПК (истинност и служебно начало), не е била предоставена възможност да вземе становище и да ангажира доказателства, относими за изясняване на действителните факти от значение за случая. По тези причини съставът на АССГ е отменил УП и е върнал преписката на ответника, настоящ касатор, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. Решението е неправилно. С основание касаторът възразява срещу извода на първоинстанционния съд за издаване на спорното УП при липса на фактически и правни основания. В този смисъл необосновано на съдържанието на оспореното УП, съставът на АССГ е направил извод, че същото не отговаря на изискванията за форма на индивидуалния административен акт. Основателно се поддържа в касационната жалба, че относимата информация, която се съдържа в колони 1, 2, 7, 9, 10 и 11 е обяснена в обстоятелствената част на УП, поради което според настоящия състав в случая действително не е налице отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложените основания в УП и таблиците към него са достатъчни, за да бъде упражнено правото на защита на Калчев, респективно проверка за законосъобразност на акта. Вярно е заявеното от касатора, че в УП е направено отграничение на правните основания, относими към конкретното заявление за подпомагане. Така за колона 7 във връзка с НДЖ 3 е посочено като правно основание чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Наредба 21 от 30.06.2010 г., а за колона 9 във връзка с НДЖ 3 е посочено като правно основание чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от същата наредба. Основателно се възразява също така, че съдът не е обсъдил така посочените правни основания. На следващо място, оправдани са оплакванията и във връзка с направения от състава на АССГ извод за липса на фактически основания за издаване на оспорения отказ. Установява се от съдържанието на УП, че е направен списък с ушни марки на животни, които не са били открити в стопанството при извършените проверки на място или при проверки в регистрите на Системата за идентификация на животните и регистрацията на животновъдните обекти на Българската агенция за безопасност на храните (СИЖРЖО на БАБХ) към съответната референтна дата или период на задържане, или не са били електронно идентифицирани по реда на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 21/2004 г. от 17.12.2003 г., във връзка с изискването съгласно чл. 63 от Регламент 1122/2009 (за схеми НДЖ4 и НДЖ5). Действително този текст разкрива три алтернативно посочени хипотези в УП, без индивидуализация коя от тях е относимата към спорната. Доколкото по делото е безспорно, че проверки на място не са извършени, а електронното идентифициране е посочено за относимо към схеми НДЖ 4 и НДЖ 5, то относимо към случая е било неоткриването на животните при извършените проверки в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ. В контекста на така приетото и като съобрази извършените в хода на първоинстанционното производство процесуални действия от съда, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е пристъпил към постановяване на решението без да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК. Съдът не е дал конкретни указания на ответника - настоящ касационен жалбоподател досежно необходимостта от представяне на доказателства с оглед установяване извършването на посочената в УП проверка в регистрите на СИЖРЖО на БАБХ, на която органът се е позовал, за да приеме липсата на животни с посочените в УП ушни марки. Дадените с разпореждането за насрочване от 22.10.2012 г. общи указания до ответника, на основание чл. 170, ал. 1 АПК, в случая не са достатъчни. Следвало е съдът да укаже изрично на ответника представянето на извлечение от регистрите на СИЖРЖО на БАБХ с данни за проверката, на която се е позовал (справка за животни от системата на БАБХ), за да издаде УП, както и за приобщаването на доказателствата, въз основа на които тези регистри са попълнени и информацията в ИСАК - въведена. Съгласно чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители системата за идентификация и регистрация на животните е част от Интегрираната система за администриране и контрол, и съгласно ал. 4, т. 3 от същата разпоредба се създава и поддържа от БАБХ. С оглед преценка законосъобразността на УП, в частта на отказа по НДЖ 3 е било необходимо обсъждането на заключенията на СТЕ съгласно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс, ведно с така посочените документи, а и в съвкупност с останалите представените по делото писмени доказателства. Това е така доколкото съгласно основното заключение на СТЕ е извършено клане на 10 животни на 6.05.2011 г. и на 22.11.2011 г., обосновано от вещото лице при разпита му в съдебното заседание с информация, която се съдържа при ответника. Това заключение не е оспорено от Калчев. Наред с това, за писмените доказателства, приложени по делото, основателно касаторът възразява, че не са обсъдени в цялост, доколкото част от тях само са изброени в решението (абзац 6, стр. 2). Като не е дал указания до ответника в посочения по-горе смисъл, първоинстанционният съд съществено е нарушил съдопроизводствените правила, което налага отмяната на постановеното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт по същество от друг състав на АССГ. При това съдът следва да укаже на ответника представянето на извлечение от регистрите на СИЖРЖО на БАБХ с данни за проверката, на която се е позовал, за да издаде УП, както и за приобщаването на доказателствата чрез допустимите процесуални способи, въз основа на които тези регистри са попълнени, а данните в ИСАК - въведени. Едва след това съдът следва да пристъпи към постановяване на крайния съдебен акт, като извърши анализ на всички относими към спорния въпрос доказателства и оцени експертните заключения в съвкупност с тях. При това съдът следва да обоснове защо дава вяра на всички или на част от доказателствата, а на други не, и да мотивира правните изводи, до които е достигнал въз основа на тях, включително относно удържането на оторизираната сума в размер на 1334,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,