Решение № 295 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5364/2007 г.

Решение № 295 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5364/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от ищците С. Х. Л., Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н., Т. П. Н. чрез процесуален представител адвокат К, съдебен адрес: Варна, ул. ". войвода" 22, ап. 21 против въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение № 671/18.06.2007 г., постановено по гр.д. № 1891/206 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Варненски районен съд, ХХI състав № 1928/25.07.2006 г., постановено по гр. д. № 3044/2005 г., с което е отхвърлен предявения от Е. С. С., Д. П. П., С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н. и Т. П. Н. против М. П. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на имот пл. № 138 по ПНИ "Р" от 2002 г. с площ 600 кв. м. при посочени граници, претендиран от ищците в качеството им на наследници на А. Х. Х., починала на 26.09.1982 г. на основание реституционно решение № 502/12.05.1998 г. на П. комисия В., а от общата наследодателка по съдебна делба, обективирана в записка за вписване на протокол за съдебна спогодба № 231/13.05.1946 г. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон /§ 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ/, необосновано е и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 188, ал. 1 ГПК/ - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретните оплаквания са срещу изводите на съда за недоказана активна легитимация по предявения ревандикационен иск, поради липса на идентичност на имота, реституиран с решение № 502/1998 г. на ОбПК В. с някой от имотите, описани в протокола за съдебна спогодба от 3.04.1945 г. и записката за вписване на същия протокол, както и че към 1.03.1991 г. в процесния имот е била построена сграда по смисъла на § 4а, ал. 1 ЗСПЗЗ вр. § 1в, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Молят съда да отмени решението и да реши спора по същество или да върне делото за ново разглеждане от друг състав с присъждане направените по делото разноски. За ответницата-ответник по касация М. П. П. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Н. З. В качеството на ответници по касация ищците А. И. А., М. И. Б. и Д. П. П. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въззивният съд е отхвърлил иска, поради неизпълнена от ищците доказателствената тежест да установят в процеса активната си материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск към датата на предявяване на иска - не са доказали, че на тях в качеството на наследници на А. Х. Х. е възстановено с решение на П. комисия - В. № 502/12.03.1998 г. правото на собственост върху нива от 23.465 дка, обхващаща и процесния имот пл. № 138 г., която нива да е идентична с придобития от наследодателя им имот по реда на съдебна делба, предмет на ч. гр. д. 226/1944 г. по описа на Варненски околийски съд. Искът е отхвърлен и поради липса на третата предпоставка от фактическия му състав, тъй като е прието, че осъществяваното от ответницата владение върху процесния имот е на правно основание - приобретател на процесния имот от категорията "ползватели" по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ /построената в процесния недвижим имот постройка - дървено бунгало е изградена преди 1988 г., пригодена е за временно или сезонно ползване и представлява "сграда" по смисъла на Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ вр. § 1в, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ/. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да извърши преценка и обсъждане на всички събрани по делото доказателства, от което зависи правилността на постановения съдебен акт. Не е достатъчно в решението съдът да посочи /опише/ събраните по делото доказателства. Същинската решаваща дейност предполага обсъждане и преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, на базата на което да се постановят правните изводи. Изводът, че по делото не е установено обстоятелството, че на ищците, в качеството на наследници по закон на А. Х. Х. е възстановено от поземлената комисия правото на собственост върху придобития от наследодателя им имот с извършената по ч. гр. д. № 226/1944 г. по описа на Варненски околийски съд съдебна делба, вписана със записка за вписване № 231/1945 г. и че към настоящия момент ищците не се легитимират като собственици на описания в решението на поземлената комисия недвижим имот - нива с площ от 23.456 дка, обхващаща и процесния имот пл. № 138 е обоснован единствено с имената на съседите на стария имот. Ако в тази връзка бе съобразено от съда заключението на вещите лица от състава на тройната съдебно-техническа експертиза, в т. 4 от което вещите лица са посочили, че "границите на имотите" в Помощния кадастрален план /ПКП/ към Плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО "Р"/"Ф"/ са получени на базата на аерофотозаснемане от 1942 г., че един от съседите на имота по ПКП - Н. А. Ч. при анкетирането е посочила като неин съсед лицето Я. Д., за който по делото има приложен смъртен акт, установяващ че към момента на смъртта му негова съпруга е била общия на ищците наследодател -, както и ако бе зачетена графичната част от заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи съдът би стигнал до друг правен извод. Изводът на съда, че ответницата владее имота на правно основание- § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ, респ. че към 1.03.1991 г. в процесния имот е имало построена сграда по смисъла на посочените нормативни изисквания не е съобразен със заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от въззивната инстанция, изготвена по материали от облитането на местността през 1993 г. с приложено копие от аерофотоснимка, според което към този момент е била изградена само дървена барака /бунгало/ на 16 кв. м. А тези данни съответстват на писмени и гласни доказателства по делото, според които към 1.03.1991 г. в процесния имот е имало поставено само едно дървено бунгало, което според свидетеля В, съпруг на ответницата М. П. П., е било "донесено и монтирано" в цялост, а впоследствие след 1991 г. е било изградено преддверие към бунгалото, както и масивна стопанска постройка-гараж. По този начин дървеното бунгало е заснето и нанесено в КП на м. Ракитника от 1988 г., а и според дадената от единичната и тройна съдебно-технически експертизи характеристика на съществуващата в имота сграда вещите лица са посочили еднозначно, че сградата е едноетажна паянтова жилищна сграда - дървено бунгало със застроена площ 18 кв.в., която площ включва площта на основна стая и площта на преддверие на 5 кв. м. Не са съобразени в тази връзка и показанията на разпитаните свидетели. Според свидетеля С към 1991 г. в имота е имало изградено само едно бунгало, а преддверието и гаража са изградени след 1994 г. Според свидетеля Р към 1991 г. в имота е имало бунгало на 9 кв. м., а през периода 1991-1994 г. са пристроени преддверието и гаража. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се съобразят указанията в настоящото решение. Съгласно разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. На основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, III г.о.