Решение № 46 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6138/2014 г.

Решение № 46 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6138/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор Ц., молба за отмяна с вх. № 5025 от 30.06.14 г. на влязлото в сила решение № 108 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 1277/13 г. на Районен съд Кърджали, с което е признато за недоказано оспорването истинността на съдържанието на договор за наем от 15.07.2011 г. и е осъден настоящият молител да заплати на С. Г. С. сумата от 4 000 лв., неизплатен месечен наем от по 1 000 лв. на месец за периода 1.05.11 г. - 31.08.11 г., по договор за наем от 2.08.10 г., ведно със законната лихва, считано от 30.07.2013 г. Молбата е на подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и е мотивирана с твърдение за наличие за същия имот на друго влязло в сила решение /по в. гр. д. № 134/2010 г. на Окръжен съд Кърджали/, което противоречи на настоящето и е постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание. С решение № 121 от 17.06.2013 г. по в. гр. д. № 134/2010 г. ОС Кърджали е отменил частично постановения от районния съд акт и вместо това е постановил друг, с който частично / до 2 612.90 лв./ е уважил иска на С. Г. С. срещу [фирма] за присъждане на дължим наем за периода 1.01.11 г. -19.03.11 г. по договор за наем от 2.08.10 г., предявен като частичен иск от общата сума в размер на 12 000 лв., представляваща дължим наем за наетия обект, съгласно договор за наем от 2.08.10 г. за периода 1.01.11 г. -31.12.11 г. Решението е потвърдено в останалата отхвърлителна част. Според молителя - осъдителното решение, чиято отмяна иска и с което е уважен иска за периода 1.05.11 г. -31.08.11 г., противоречи на влезлия в сила акт от 2013 г. в частта, с която е отхвърлен предявения като частичен иск за дължимия наем за периода 1.01.11 г. -31.12.11 г. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира подадената молба за отмяна за неоснователна, поради липса на посоченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Последното изисква наличие на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. За да бъде отменено едното на посоченото основание, трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Когато делата са за различни искания, какъвто е настоящия случай не може да има противоречие между решенията. Различието на исканията произтича от различието на периодите, за които те са отнасят - независимо, че произтичат от едно и също основание - договор за наем от 2.08.2010 г. С решението, чиято отмяна се иска частично е уважен иск за дължим наем за периода 1.05.11 г. -31.08.11 г., а с предходното влязло в сила решение на Окръжен съд Търговище е присъден наем за друг период 1.01.11 г. -19.03.11 г. Обстоятелството, че единият иск е предявен като частичен, не променя извода за липса на идентичност между делата. Когато ищецът е предявил частичен иск, той е въвел като предмет на делото само част от спорното право и по отношение на него се разпростира силата на присъдено нещо на постановения съдебен акт. Производството по отмяна е извънинстанционен способ за контрол, с изчерпателно изброени основания. Проверката за наличието им е стриктна и липсата на изискуемите се предпоставки за наличие на соченото от молителя основание за отмяна, налага подадената молба да бъде оставена без уважение. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение