Решение № 8988 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2011 г.

Решение № 8988 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Детелина Симова Атанасова от с. Глогово, Община Тетевен, срещу решение № 313/12.07.2011 г. по адм. д. № 1080/2010 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 051001819/9.09.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 482/29.11.2010 г. на ДД "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 19 421, 66 лв. за данъчен период м. 11.2007 г. по фактури, издадени от "Пецитрейд " ЕООД - гр. Правец и за същия данъчен период в размер на 121, 66 лв. по фактури издадени от ЕТ "Кристо - Кина Стоянова". Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Търново при ЦУ на НАП не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя срещу оспорения РА и след подробен фактически и правен анализ е стигнал до извода за законосъобразност на постановения отказ за признаване на данъчен кредит. Решението е правилно. Първото възражение в касационната жалба е по приетото от съда за неоснователно възражение за нищожност на РА, поради издаден АПВ за същия данъчен период. Съдът е изложил правилни мотиви в тази част от решението си, като в допълнение следва да се изложи и следното: Съгласно приетото решение по Тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд, след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК, от което следва, че общият ред за извършване на ревизия е допустим по отношение на периоди, за които има издадени АПВ след влизане в сила на изменената редакция на чл. 129, ал. 3 ДОПК, т. е. АПВ издадени след 19.12.2007 г. Съобразно изложеното, правилни са изводите на съда, че специалният ред на чл. 133 - 134 ДОПК е неприложим при възлагане на ревизията, при която е издаден процесния РА, при наличието на издаден АПВ № 1851/11.01.2008 г., с който е извършена проверка за задълженията по ДДС за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2007 г. и при действието на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.), ревизията е възложена и извършена от компетентен орган по приходите, приключила с валиден ревизионен акт. По същество доводите за неправилност на решението са обосновани подробно само по отношение на отказа за признаване на данъчен кредит по данъчните фактури, издадени от "Пецитрейд" ЕООД. Неотносими към спора са твърденията във връзка с отпусната безвъзмездна финансова помощ по силата на Договор № 2093/13.07.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ с ДФ "Земеделие", по силата на който фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейностите, посочени в бизнес плана към Проект № 110103200068, а именно създаване на малиново насаждение от 62.529 дка. Представените от жалбоподателя скици, извадка от Картата за възстановена собственост към 17.09.2010 г., нямат пряка доказателствена стойност за реалността на доставките по оспорените данъчни фактури. Представените пред ДФ "Земеделие" документи за притежаването на земи с начин на трайно ползване за отглеждане на малини и касис нямат пряко отношение към спора. Получената парична помощ по програмата САПАРД също не е доказателство за реалност на осъществените доставки. Първоначално определената помощ въз основа на представените документи по Приложение № 1 в размер на 67 898 лева, представляващи 50 % от целия размер на одобрената инвестиция, по представения от Атанасова проект и одобрени инвестиционни разходи по същия, в които като изпълнител е посочен "Пецитрейд" ЕООД, също не доказват реалност на доставките. Не посочените разходи в документите за отпускане на помощта, а само реално направените следва да се финансират. По делото няма данни за осъществен контрол от ДФ "Земеделие" за обоснованост на разходите, посочени в проекта. Такъв контрол е осъществен в хода на извършената данъчна ревизия, при която е издаден РА, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. В хода на оспорването е допусната и приета съдебно-агрономическа и съдебно-счетоводна експертизи. Първата експертиза установява площите и необходимия посадъчен материал, а втората - начисляването на ДДС и счетоводното отразяване на фактурите. Както правилно е извел изводи съдът, в потвърждение изводите на ревизиращите органи, не е доказано с относими за това доказателства и доказателствени средства, реалното изпълнение на отразените във фактурите дейности, във връзка с подготовката на почвата и посадъчния материал за отглеждане на малини от страна на доставчика "Пецитрейд" ЕООД. Не е опровергана констатацията от извършената насрещна проверка, че фирмата - доставчик не разполага с кадрови и технически ресурс за осъществяване на дейността, за която са издадени фактурите, отделно - няма осчетоводени разходи във връзка с тази дейност. Правилни са изводите и в частта за непризнатия данъчен кредит в размер на 121, 66 лв. по 2 бр. фактури от ЕТ "Кристо - Кина Стоянова" с предмет на доставка - бойлер, телевизор, прахосмукачка, за които е установено че не са заприходени в счетоводството на фирмата и не е установено, че с тези стоки ще се осъществяват последващи доставки. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,