Решение № 12446 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2009 г.

Решение № 12446 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Дюргеров, пълномощник на Маргарита Илиева Костова, срещу решение № 240/19.92.09 г., постановено по адм. д. № 2376/08 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, РДНСК-Варна, в писмена молба излага съображения за неоснователност на касационната жалба, претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Варна е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Костова срещу Заповед № ДК-10-52/04.08.08 г., с която на основание чл. 216, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) началникът на РДНСК-Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Маргарита Илиева Костова срещу решение № 05/28.05.08 г. на главния архитект на район "Одесос"-община Варна за отказ за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект за обект "преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид 1, 50 м и направа на капандури на съществуваща сграда (магазин)" в ПИ-9, кв. 154, 11 м. р.-Варна". За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в унисон с материалния закон и съблюдаване административнопроизводствената процедура по чл. 216 ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за нарушение на материалния закон е неоснователна. Отказът за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект за посоченото преустройство е мотивиран с наложена на основание чл. 198, ал. 1 ЗУТ с влязла в сила кметска Заповед № 02-35/04.02.08 г. строителна забрана, отнасяща се съгласно т. III-та от заповедта и до временните строежи по чл. 50 вр. с чл. 49 ЗУТ. Административният орган, в производството по чл. 216 ЗУТ, е съобразил тази влязла в сила строителна забрана и с оглед предметният и времевият й обхват , е приел, че оспорения пред него отказ е законосъбразен. Наличието на влязлата в сила заповед по чл. 198, ал. 1 ЗУТ е обсъдено и в мотивите на първоинстанционното решение, при което съдът е отдал значение на обстоятелството, че макар и издадена в нарушение на чл. 50 вр. с чл. 49 ЗУТ, заповедта като влязла в законна сила е породила целените с нея правни последици. Касационното оплакване за неправилност на решението е мотивирано с довод за нищожност на заповедта по чл. 198, ал. 1 ЗУТ. Следва да се посочи обаче, че нищожността на административния акт може да се претендира в отделно съдебноадминистративно производство, а не да се прави позоваване на нея в производство по оспорване на друг индивидуален административен акт. Предвид горното, оспореното решение се явява правилно, постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Независимо от този краен извод, претенцията на ответника по касационната жалба за разноски не следва да бъде уважена предвид факта, че страната не е доказала извършването на такива - не е била представлявана в касационната инстанция, а представената по делото писмена молба не дава основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II отделение