Решение № 5455 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15014/2010 г.

Решение № 5455 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15014/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение по дисциплинарно дело № 21/2010 г., прието по т. 36 на Висшия съдебен съвет по протокол № 41 от заседанието, проведено на 11.11.2010 г.. В нея са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Заинтересованата страна Петър Крумов Златев не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС от 17.06.2010 г. по протокол № 23, по предложение на Инспектората към ВСС, направено на основание чл. 312, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, за налагане на Петър Крумов Златев - съдия в районен съд - Нова Загора, на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години, за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. След провеждане на предвидената в закона дисциплинарна процедура, с решение № 10-00-053/04.11.2010 г. по дисциплинарно дело № 21/2010 г. дисциплинарният състав е приел за установени следните обстоятелства: Относно описаните в предложението от Инспектората към ВСС, действия и бездействия на съдия Златев, квалифицирани от Инспектората към ВСС като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВл., извършени от съдия Златев и изразяващи се в неспазване на правилата на местната подсъдност, определени с разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК, допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка " спиране на изпълнението" без да е поискал представяне на обезпечение, дисциплинарният състав е приел, че същите не съставляват дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗСВл, тъй като правилността на съдебните актове могат да бъдат конкролирани за тяхната законосъобразност само по предвидения в съответните процесуални закони ред от горестоящата инстанция. Установената в чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на магистратите включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните съдебни органи по реда на чл. 130 от ЗСВл. Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Поради това постановените неправилни актове или изразеното в тях становище по тълкуването и прилагането на закона не може да бъде основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В този смисъл е и решение № 1/14.01.1999 г. на КС, постановено по к. д. № 34/98 г., в което изрично се акцентира на обстоятелството, че до дисциплинарна отговорност на магистратите не би могло да се стигне при отмяна по повод на обжалване на решение заради неправилно прилагане на материалния закон или за допуснато при разглеждане на делото процесуално нарушение. Определенията за налагане на обезпечителни мерки са допустими правни актове и постановяването им, независимо от възприетия правен резултат не може да се определи като действие, съставляващо дисциплинарно нарушение. Дисциплинарният състав е приел, че не се касае на нарушения на служебни задължения на съдия Златев и в случаите при които не се е произнесъл с определение по реда на чл. 390, ал. 3 от ГПК, т. е. не е отменил обезпечителни мерки след изтичане на посочения от съда срок за предявяване на иска, тъй като отново се касае за преценка на съдията по основателността на молбите за отмяна на обезпечителните мерки и процесуалната правоспособност на молителите. Тази преценка също подлежи на институционен контрол. Дисциплинарният състав е приел, че е допуснато нарушение на служебните задължения само по гр. дело № 660/2009 г. по което съдия Златев е издал обезпечителна заповед без да се е уверил, че определената парична гаранция е внесена. В конкретния случай съдията не е контролирал работата по оформянето и предаване на акта и с това е нарушил служебните си задължения, за което може да му се търси дисциплинарна отговорност. По отношение на посочените в пункт II от предложението на Инспектората, дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВл, изразяващи се в некомпетентност и неподготвеност на съдията по някои от делата и съставляващи според Инспектората към ВСС нарушение на разпоредбите на т. 6.2 и 6.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, задължаващи ги да поддържат непрекъснато своята компетентност и квалифицираност, дисциплинарният състав е приел, че качеството на съдебните актове в контекста на приложението на закона и познаването на съдебната практика се контролират по реда на инстнационното обжалване. Този контрол е различен и е обвързан с други последици за магистрата, но не може да обоснове налагането на дисциплинарно наказание по отношение на магистрата. По отношение на посочените в пункт III от предложението на Инспектората дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВЛ, извършени от Златев в качеството му на административен ръководител на РС- Нова Загора и изразяващи се в липсата на единен и последователен критерий, по който да се разпределят обезпечителните производства, предвид бързият им характер, дисциплинарният състав е приел че липсват доказателства съдия Златев да е бил непоследователен при разпределението на делата по случаен принцип и с това да е нарушил служебните си задължения. Стигнал е до извод, че същият не е извършил дисциплинарни нарушения в качеството си на административен ръководител. При тези фактически обстоятелства, дисциплинарният състав е обосновал извод, че повечето нарушения, посочени в предложението не представляват основание за носене на дисциплинарна отговорност, тъй като не са дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307 от ЗСВл. Единствено нарушението, допуснато по ч. гр. дело № 660/09 г., с което съдия Златев е осъществил състава на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВЛ. е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Дисциплинарният състав е приел също така, че с оглед личността на магистрата, неговата натовареност, самокритичността му, предложеното от инспектората наказание "намаляване на трудовото възнаграждение" е прекомерно тежко, поради което е предложил на ВСС да отхвърли предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "Намаляване на основаното трудово възнаграждение от 10 до 25% за срок от 6 месеца до 2 години " и да остави на преценката на административния ръководител налагането на някое от дисциплинарните наказания, предвидени в чл. 308, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗСВЛ. ВСС, с обжалваното решение по дисциплинарно дело № 21/2010 г., след проведено обсъждане на релевантните по спора обстоятелства, е възприел изцяло предложението на дисциплинарния състав и е отхвърлил предложението на Инспектората към ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "Намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25% за срок от 6 месеца до 2 години " на Петър Крумов Златев - съдия в РС Нова Загора и е изпратил преписката на административния ръководител на съдия Златев за преценка с оглед разпоредбата на чл. 314, ал. 1 и чл. 311 във вр. чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВл. Жалбоподателят оспорва решението като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на разпоредбата на чл. 311, т. 2 б. "б" от ЗСВл. Съгласно тази разпоредба дисциплинарните наказания на административен ръководител или зам. административен ръководител се налагат от ВСС. С оглед на това е счел, че незаконосъобразно ВСС е изпратил преписката на административния ръководител по компетентност, тъй като това решение е било в рамките на неговата компетентност. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор са вярно и точно установени в хода на дисциплинарното производство пред ВСС и не се оспорват от страните, поради което не следва да се преповтарят. Изводите до които е достигнал дисциплинарния състав относно съставомерността на извършените от Златев действия и бездействия се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно дисциплинарния състав и ВСС са приели, че единствено извършеното от Златев нарушение по ч. гр. дело № 660/2009 г., изразяващо се в издаване на обезпечителна заповед от съдията, без да се е уверил, че определената парична гаранция е внесена, може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВл. Безспорно установено е също така, че това нарушение е извършено от Златев не в качеството му на административен ръководител, а в качеството му на съдия. Действително съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 2 б. "б" дисциплинарното наказание се налага от ВСС за наказанията на административен ръководител или заместник на административен ръководител. Основният спорен въпрос по делото е, за да се приложи тази разпоредба към кой момент лицето, на което се налага наказание, следва да е имало качеството "административен ръководител" - към момента на извършване на дисциплинарното нарушение или към момента на налагане на дисциплинарното наказание. От тълкуването на цитираната по-горе разпоредба може да се направи единствено извод, че от значение в случая е момента на налагане на дисциплинарното наказание. Т. е. за да намери приложение разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 2б. "б" от ЗСВл. е необходимо към момента на налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно отговорното лице да има качеството "административен ръководител или заместник на административен ръководител". В настоящия случай съдия Златев към датата на постановяване на решението на ВСС не е бил административен ръководител, с оглед което законосъобразно ВСС е изпратил преписката по компетентност на административния ръководител на съдия Златев. Нещо повече към датата на постановяване на решението - 11.11.2010 г. ВСС все още не е бил компетентен да налага наказания по чл. 308, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСВл. Тези правомощия са били налице единствено за административния ръководител, така че правилно, в съответствие с материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила ВСС е отхвърлил предложението на Инспектората към ВСС и е изпратил преписката на съответния административен ръководител. Оспореното решение е прието от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, съобразено е с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба от Инспектората към ВСС следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,