Решение № 10352 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2011 г.

Решение № 10352 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Раим Халилов Горахмедов и Къдрие Исмаилова Горахмедова, срещу Решение № 442/07.01.2011 г, постановено по административно дело № 356/2010 г. на Административния съд - гр. Смолян. Касационните жалбоподатели считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Ефтим Лилков Горов и Диана Антимова Горова, оспорват касационната жалба като неоснователна и молят съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като е спазена приоритетността по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г, вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Върховният административен съд - второ отделение, счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Смолян е оспорената от Раим Халилов Горахмедов и Къдрие Исмаилова Горахмедова, Заповед № РД-18-35/15.06.2010 г. на изп. директор на АГКК-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Доспат, общ. Доспат, област Смолян, в частта й, касаеща границата между поземлени имоти № 23025.501.155 и № 23025.501.154. За да постанови обжалваното решение Административният съд - Смолян е приел от фактическа страна, че касаторите се легитимират като собственици на УПИ VII, кв. 3 по плана на гр. Доспат, сега поземлен имот с идентификатор 23025.501.155 по оспорената кадастрална карта, с площ от 730 кв. м., по силата на договор за продажба от общината от 18.09.2007 г., вписан в Службата по вписванията - гр. Девин под № 19, том II, дело № 1374 от 26.09.2007 г, а ответниците по касация са собственици на съседния УПИ VIII, сега поземлен имот с идентификатор 23025.501.154, по кадастралната карта, с договор за продажба от 22.02.2008 г., а площта на имота била определена на 610 кв. м. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните се установява, че спорната имотна граница по кадастралната карта е заснета по съществуващата на място нетрайна материализирана ограда. Посочил е, че ако на място са липсвали материализирани граници, то тогава като основа за заснемането на имота биха служили границите по действащия до момента кадастрален план от 1984 г, в който смисъл е било искането на жалбоподателите. Приел е, че между страните е налице спор за материално право и ако се образува съдебно производство, влезлият в сила съдебен акт ще е основание за изменение на кадастралната карта. По съображения, че при създаването на кадастралната карта законосъобразно е отразена съществуващата на място граница между процесните имоти, е отхвърлил жалбата като неоснователна и е извел извод, че оспореният акт е законосъобразен. Решение е правилно. По делото няма спор за факти. Съдът е установил фактическата обстановка и настоящият състав я възприема изцяло като обективна, в съответствие с доказателствата по делото. Спорът е свързан с цененето на доказателствата - дават ли доказателствата по делото основание за друго отразяване на процесните имоти в кадастралната карта и кадастралните регистри. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 ЗКИР включва проверка, доколко цитираните разпоредби са спазени, респективно доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват, следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. От събраните по делото доказателства е установено, че в случая този ред за определяне на границите на процесния имот е бил спазен. На терена е налице ограда между двата поземлени имота, изградена от колове и мрежа. Според заключението на вещото лице границата между поземлените имоти по кадастралната карта съвпада с изпълнената на място ограда. Предвид горното съдът обосновано е приел, че при изготвянето на кадастралната карта, административният орган правилно е отразил поземлени имоти № 23025.501.155 и № 23025.501.154, включително и спорната граница. В мотивите на обжалваното решение правилно са определени релевантните за преценката за законосъобразност на оспорената заповед материалноправни норми. В случая, в заповедта за откриване на производството по създаване на кадастрална карта, административният орган изрично е посочил задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 на собствениците - да регламентират с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото им на собственост (т. 3). С оглед на това и в съответствие с чл. 41а от ЗКИР кадастралната карта е изработена при съвместяване на данни и преки измервания по чл. 41, ал. 1 от закона. Това означава, че в административното и съдебното производство страните могат да инвокират възражения не само относно несъответствие с данните от плановете и картите - по аргумент за противното от чл. 46, ал. 3 от ЗКИР. Следователно доводите на страните по делото досежно легитимацията на собствениците и материализираните граници на имотите са допустими. Въпросът е за тяхната основателност. Както правилно е посочил в мотивите си съдът, нито една от страните по делото не е регламентирала с трайни знаци границите на имота си в съответствие с акта, установяващ правото му на собственост. С оглед на това и в съответствие с приоретизацията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г. органът е бил длъжен да премине към нанасяне на границите на имотите въз основа на съществуващите на място материализирани граници. Именно това е и направил. Нанесъл е материализираната на място граница между имотите на касаторите и ответниците. В случая, така отразената граница съответства на влезлия в сила кадастрален план и на плана на новообразувани имоти, както е отбелязал и решаващият състав. Фактът, че между страните по делото има спор за материално право, както сочи в мотивите си съдът и което е видно от твърденията на страните и доказателствата по делото, не води автоматично до незаконосъобразност на кадастралната карта в оспорената част. При съществуваща на място материализирана граница, макар и нетрайна, грижа на касаторите е било установяването по съдебен ред на претендираното от тях право на собственост. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г, при спор за материално право, съществуващата на място материализирана граница следва да бъде нанесена в кадастралната карта с условен знак за спорна граница. Но материализираната граница създава правна привидност на приемане на фактическото положение и единствено активното поведение на засегнатата страна, обективирано в надлежно подаден пред съда иск за установяване на правото на собственост, е доказателство, за нейното неприемане, т. е. за реален спор за собственост. Касаторите са имали възможност да извадят от латентното състояние спора си за собственост, но не са го направили. Правилно в мотивите си съдът сочи, че тогава и когато с влязъл в сила съдебен акт се установи граница, различна от материализираната, касаторите ще имат възможност по реда на чл. 53 от ЗКИР да нанесат съответните поправки в кадастралната карта. Видно от изложеното твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд при издаването на процесната заповед административният орган е взел предвид обединените данни за двата имота, а именно: предходни планове, регистри, представената му документация и наличните данни на самото място и правилно е определил кадастралната граница по материализацията й на самия терен, която съответства на притежаваните права на страните при спазване изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № 3 и съгласно изискването на чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Предвид гореизложеното правилен се явява формулираният краен извод в мотивите на проверяваното решение за законосъобразност на оспорената пред първата инстанция заповед и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Смолянският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - второ отделение,