Решение № 538 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2020 г.

Решение № 538 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6402/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие"), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, против решение № 266 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 405/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. С последното е отменено Решение № 20/07/6/0.0.0157/2/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/1002/12.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане № 20/07/6/0.0.0157/2/01 от 10.11.2017 г. по договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. на заявителя църква "Св. Николай", с. Жеравна, общ. Котел, обл. Сливен, и ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция (РА) е осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 6550. 00 лева. От изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е постъпила и частна жалба против постановеното от АС – Сливен определение № 60 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 405/2019 г., с което в производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решаващият състав е отхвърлил като неоснователна молбата на административния орган за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че процесният административен акт е постановен в противоречие с материалния закон. Излага твърдения и съображения за неправилност и неоснователност на преценката на решаващия състав, че в случая не са налице изкуствено създадени условия от страна на заявителя на помощта - църква "Св. Николай", с. Жеравна, за неправомерно получаване на финансово подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие са селските райони (ЕЗФРСР) и националния бюджет. Релевира оплакването, че всички установени факти по делото сочат на невъзможността да бъде постигната целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР. В тази връзка счита, че обективният и субективният елементи, с които се свързва наличието на "изкуствено създадени условия" за получаване на плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, се доказват по несъмнен начин от събраните в производството пред първоинстанционния съд писмени доказателства. Заявява, че представените от църквата платежни и разходооправдателни документи не отразяват фактическата обстановка и същите са съставени изцяло с цел неправомерно получаване на европейски средства. Като не е обсъдил в тяхната съвкупност представените доказателства, съдът е допуснал пропуск, който съставлява съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на решението и неправилно прилагане на материалния закон. Оспорени са и изводите на съда за недоказано наличие на основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 18 от договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. По тези съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение на АС – Сливен и постановяване на ново, с което бъде оставен в сила издаденият от него административен акт за отказ от изплащане на финансова помощ. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 лева за всяка съдебна инстанция. В молба от 29.10.2020 г., депозирана чрез процесуалния представител, прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. С частната жалба изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" оспорва определението на АС-Сливен, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като неправилно и необосновано. Съображенията за това са, че процесният административен акт е издаден въз основа на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), поради което съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения делата по ЗПЗП са определени като такива без материален интерес и приложимият за тях минимален размер на адвокатските възнаграждения, спрямо който трябва да се преценява възражението за прекомерност, възлиза на 500. 00 лева. Предвид изложеното, се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяването на нов, с който да бъде уважено искането, обективирано в частната жалба. Ответникът – църква "Св. Николай", с. Жеравна, чрез пълномощника си адв. П. Василев, оспорва касационната жалба и частната жалба като неоснователни по съображения, подробно изложени в депозирани по делото писмени отговори. Моли оспорванията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да бъдат изцяло отхвърлени, а атакуваните съдебни актове на АС – Сливен – оставени в сила като правилни и обосновани, постановени в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила. Претендира присъждане в полза на църква "Св. Николай", с. Жеравна на направените разноски пред касационната инстанция в съответствие с представен договор за правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и извлечение от банкова сметка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от доказателствата по делото не се установява административният орган да е доказал и мотивирано обосновал, съгласно изискванията на приложимата нормативна уредба, наличие по отношение на заявителя за плащане на някое от посочените в административния акт основания за отказ, поради което правилно и обосновано първоинстанционният съд е отменил процесното решение като незаконосъобразно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, установени въз основа на събраните доказателства и съобрази доводите на страните съгласно правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, прави следните изводи от фактическа и правна страна: I. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е Решение № 20/07/6/0.0.0157/2/01/04/01 за отказ от изплащане на финансова помощ с изх. № 01-2600/1002/12.06.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано изплащането на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане № 20/07/6/0.0.0157/2/01 от 10.11.2017 г. по договор за финансово подпомагане № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. на заявителя църква "Св. Николай", с. Жеравна. Отказът е мотивиран с фактически доводи за наличие на индикатори за умишлено сменен одобрен изпълнител по договор за строително-монтажни работи, като изкуствено са създадени условия в противоречие с целите на мярката и неправомерно получаване на финансовите средства от ЕЗФРСР и националния бюджет. Така изложени, фактическите констатации на органа са подведени под хипотезата на правните норми на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 27 от 5.04.2016 г., в сила от 5.04.2016 г. (наричана по-долу Наредба № 6/28.03.2016 г.). Правното основание на процесното решение е допълнено с позоваване на разпоредби от договора за финансово подпомагане, сключен между църква "Св. Николай", с. Жеравна и ДФ "Земеделие", а именно чл. 9, ал. 1, т. 18, б. "б" и б. "е" от същия, относно условията за възстановяване на разходи, при чието кумулативно неспазване Фондът има право да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за междинно или окончателно плащане. След цялостна преценка на събраните по делото относими доказателства, първоинстанционният съд е установил правнорелевантните за спора факти, отнасящи се както до действията на административния орган, предприети в рамките на процедурата по разглеждане на подадената от бенефициера - църква "Св. Николай", с. Жеравна заявка за междинно плащане № 20/07/6/0.0.0157/2/01 от 10.11.2017 г. по договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г., така и досежно констатираните от самия административен орган релевантни обстоятелства, предшестващи и съставляващи основанието за подаване на заявката за междинно плащане. Съдът вярно и точно е изяснил фактическата обстановка по спора, като по отношение на фактическите установявания, изложени в мотивите на съдебното решение, страните понастоящем не спорят. Установено е, че жалбоподателят църква "Св. Николай", с. Жеравна е кандидатствала за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по реда и при условията на Наредба № 6/28.03.2016 г. Проектното предложение е одобрено и църквата е сключила с ДФ "Земеделие" договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. за изпълнението на проект "Ремонт, реставрация и вертикална планировка на православен храм църква "Свети Николай", с. Жеравна, общ. Котел". Стойността на одобрената безвъзмездна финансова помощ съгласно Анекс II от 28.03.2018 г. към договора е в размер на 661 521, 04 лева. В съответствие с чл. 15 от Наредба № 6/28.03.2016 г. и чл. 3, ал. 8 от договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. църква "Св. Николай", с. Жеравна е депозирала пред ДФ "Земеделие" заявка за междинно плащане № 20/07/6/0.0.0157/2/01 от 10.11.2017 г., като е заявила подпомагане в размер на 333 304, 60 лева – одобрена от ДФ "Земеделие" обособена част на инвестицията за строително-монтажни работи. Не се оспорва, че между църквата - бенефициер по договора с ДФ "Земеделие", и "Зарастрой" ООД, гр. Стара Загора е сключен договор от 09.05.2016 г. за изпълнение на СМР относно "Ремонт, реставрация и вертикална планировка на православен храм църква "Свети Николай", с. Жеравна, общ. Котел" в съответствие с договор за финансово подпомагане № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г. В производството пред първоинстанционния съд е потвърдено по несъмнен начин, че средствата, с които църквата е разплатила задълженията си към изпълнителя на проекта – "Зарастрой" ООД, са предоставени в заем на православния храм от дружеството "Елма 5" ЕООД. По силата на първия договор за заем от 02.10.2017 г. на църквата е предоставена сумата от 374 460 лева, а съгласно втория договор за заем от 06.11.2017 г. – сумата от 32 820 лева. След получаване на средствата църквата е разплатила задълженията си към "Зарастрой" ООД съответно по фактура № 0000000616 от 18.10.2017 г. в размер на 374 447, 88 лева и по фактура 1000000336 от 08.11.2017 г. в размер на 32 812, 78 лева. Наличието на сключен и действащ към процесния период договор за изпълнение от 09.05.2016 г. между църква "Св. Николай", с. Жеравна и "Зарастрой" ООД е факт, неоспорен по делото. В договора като изпълнител на проекта е посочено именно последното дружество. Безспорно установено е също, че на 19.10.2017 г. и 08.11.2017 г. са извършени парични преводи от "Зарастрой" ООД към "Елма 5" ЕООД, като от допълнително изискваните в хода на административната проверка документи се установява, че правното основание на извършените плащания са издадени фактури по договори за доставка на строителни материали/стоки от "Елма 5" ЕООД за "Зарастрой" ООД. По делото не се спори и че част от лицата, посочени като строителни работници, извършили СМР на църквата (въз основа на граждански договори със "Зарастрой" ООД), са роднини на лицето С. Михайлов – мениджър в дружеството "Елма 5" ЕООД, а едно от лицата – Е. Милев, към онзи момент е бил служител на трудов договор към "Елма 5" ЕООД. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 20а от ЗПЗП, спазена е предвидената от закона писмена форма, актът съдържа изложение на фактическите и правни основания за неговото издаване, което е станало без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, административният орган не е извършил нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК при събиране, проверка и преценка на доказателствата, относими към изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Решаващият състав е приел, че незаконосъобразността на процесното решение за отказ от изплащане на финансова помощ се дължи на неправилно интерпретиране на описаните по-горе факти от страна на административния орган, което е довело до погрешния извод, че е налице умишлено сменен одобрен изпълнител по договор за СМР, като изкуствено са създадени условия в противоречие с целите на мярката и неправомерно получаване на финансовите средства от ЕЗФРСР и националния бюджет. Въз основа на фактите и извършен анализ на нормативните разпоредби, визирани като правно основание за постановяване на отказа, съдът е отхвърлил наличието на хипотезите на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 6/28.03.2016 г. в настоящия случай. Обсъдил е и твърдяното от органа неизпълнение на условията по чл. 9, ал. 1, т. 18, б. "б" и б. "е" от договор № 20/07/6/0.0.0157 от 24.04.2017 г., свързани с правото на Фонда да откаже пълно или частично изплащане на финансовата помощ по подадената от ползвателя заявка за плащане. Подробно разгледана в мотивите на решението е и хипотезата на изкуствени създадени условия, залегнала също като основание за постановяване на отказа по процесната заявка за междинно плащане. Прието е, че обстоятелствата по случая не установяват реализиране на обективния и субективния елементи, които съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 г.) формират съдържанието на понятието "изкуствено създадени условия" съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика (предишен чл. 4, параграф 8 от Регламент № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, в който изкуствено създадените условия са изрично обвързани с целта да се получи облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане – текст, който отсъства от редакцията на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013). По тези съображения, обуславящи извод за неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган, първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение за отказ като незаконосъобразно и е присъдил разноски в тежест на юридическото лице, част от което е органът. Така постановеното съдебно решение на АС-Сливен е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда за издаване на процесния административен акт от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилна преценка на установените по случая факти, довела до несъответствие на акта с приложимия материален закон. Съгласно нормата на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6/28.03.2016 г., в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА: одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6/28.03.2016 г. предвижда, че размерът на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 227/69 от 31 юли 2014 г.), и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 6/28.03.2016 г. (правните основания, посочени от административния орган в процесния отказ) РА може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато при проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1, 2 и 3 установи нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и посочени факти или установи несъответствието им с действителното положение (т. 1); установи несъответствие с целите, дейностите, изискванията и спазването на критериите за подбор, определени с тази наредба (т. 3). Правилно е заключението на административния съд, че в настоящия случай не се доказва по пряк и категоричен начин нито едно от посочените законови основания за отказ от изплащане на финансова помощ. Остава неясно в какво се изразява възприетата от органа нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и посочени факти, като не е конкретизирано и коя/кои точно от изброените хипотези се е реализирала в случая. Нито в рамките на административното производство, нито във фазата на съдебно обжалване на постановения отказ от изплащане на финансова помощ, компетентният административен орган не ангажира доказателства в подкрепа на заявеното от него осъществяване на условието по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/28.03.2016 г. Не се доказва, с оглед фактите по делото, несъответствие на приложените към заявката за плащане документи и данни от ползвателя с действителното положение. В приетите по делото писмени доказателства се съдържа контролен лист за извършена проверка на място на проекта на жалбоподателя по чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6/28.03.2016 г., от който е видно, че административният орган няма забележки по изпълнението на одобрения за подпомагане проект. Този извод се потвърждава и от наличните в административната преписка докладни записки във връзка с извършени проверки по заявката за междинно плащане на църквата "Св. Николай", с. Жеравна, които също съдържат признание на факта, че към момента на проверката проектът се изпълнява в съответствие с договорените условия съгласно проектната документация. Описаните факти, обективирани в официални свидетелстващи документи, изготвени от компетентни длъжностни лица по съответния ред, не са оспорени от ответната страна в първоинстанционното производство и настоящ касатор – изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", поради което не са налице основания същите да не бъдат възприети като безспорни и достоверни. Оттук следва и обоснованият извод, че с извършените СМР по изпълнението на проекта – предмет на заявката за междинно плащане № 20/07/6/0.0.0157/2/01 от 10.11.2017 г. в размер на 333 304, 60 лева, ползвателят на помощта не се е отклонил от целите, дейностите и изискванията, относими към подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. На ниво Европейски съюз целите на Общата селскостопанска политика са дефинирани в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на регламент (ЕО) № 1698/2205 на Съвета. Приоритетите на Европейския съюз за развитие на селските райони са нормативно установени в чл. 5 от същия Регламент, като процесната мярка е визирана конкретно в разпоредбата чл. 5, § 1, т. 6, б. "б", според която един от приоритетите за постигане целите на Съюза е стимулиране на местното развитие в селските райони. Мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР (2014-2020 г.) е заложена в чл. 20 от Регламента, като видно от § 1, б. "е" на с. р. по мярката се предоставя подпомагане за проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановявани и подобряване на културното и природното наследство на села. Настоящият касационен състав намира, че събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства водят до еднозначен и непротиворечив извод за неоснователност на възражението на касационния жалбоподател, заявено и пред първата инстанция, че въпреки формалното спазване на предвидените в нормативната уредба условия, на практика целта, преследвана с тази уредба, не е била постигната от заявителя на помощта – църква "Св. Николай", с. Жеравна. В тази връзка следва да бъдат споделени изцяло изложените от административния съд доводи за постигане в конкретния случай на целите на подмярка 7. 6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата", съгласно нормата на чл. 2 от Наредба № 6/28.03.2016 г. – повишаване на качеството на живот и запазване на културната идентичност и традиции в селските райони. Предвид липсата на спор между страните в производството относно реалното изпълнение на проекта за подпомагане (във връзка с което са извършени СРМ в размер на 333 364, 60 лева съгласно одобрена от ДФ "Земеделие" обособена частта на инвестицията), не може да бъде изведен валиден извод, че с предприетите от бенефициера действия по изпълнение на проекта е било невъзможно постигането на целите на мярката, т. е., че поведението на църква "Св. Николай", с. Жеравна, установено с приложените по делото доказателства, е било насочено изцяло в противоречие с нормативноустановените цели на подпомагането. Неоснователно е възражението на касатора, че действията на църквата-ползвател от обективна и субективна страна не отговарят на фактическата обстановка и целят единствено неправомерно получаване на финансово подпомагане от ЕЗФРСР и от националния бюджет. Касаторът развива и поддържа тезата, че е налице умишлена координация и партньорство между църквата – ползвател и заемател, "Елма 5" ЕООД – заемодател и "Зарастрой" ООД – изпълнител по договор с църквата за СМР, като целта на съглашението е получаване на предимство/облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. По това възражение следва да бъдат изложените следните съображения, които по същество подкрепят и допълват мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 6/28.03.2016 г. финансовата помощ не се изплаща на ползватели на помощта, за които РА или друг компетентен орган установи, че са създали изкуствено условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целта на подмярката. Наредбата съдържа легална дефиниция на понятието "изкуствено създадени условия". Съобразно § 1, т. 6 от Допълнителните й разпоредби това е всяко установено от РА или друг компетентен орган условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Според тази норма не следва да се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на секторното законодателство в областта на селското стопанство. Видно от горните разпоредби лицата, които следва да са създали изкуствено условията, са ползвателите. В случая не се установява по никакъв начин това изискване на разпоредбата да е налице по отношение на църквата "Св Николай", с. Жеравна. Безспорно е, че църквата-ползвател е сключила договор за СМР със "Зарастрой" ООД, което е изпълнител по проекта, в който смисъл е и представената строителна документация. Гражданско-правните взаимоотношения, в които влиза дружеството-изпълнител по договора с трети лица, са ирелевантни за отношенията по договора между църквата и дружеството-изпълнител и не могат да бъдат контролирани от ползвателя на помощта. Отговорността за изпълнението на дейностите по СМР съобразно договора от 9.05.2016 г., сключен между ползвателя и "Зарастрой" ООД, е на последното. Наред с това, от фактически изложеното в оспорения пред АС-Сливен индивидуален административен акт не става ясно в какво се изразява предимството, за чието получаване органът твърди, че са създадени "изкуствени условия". Видно от приложение № 8 към Наредба № 6/28.03.2016 г., в същото са разписани критериите за подбор на предложенията, като изборът на конкретен изпълнител по проекта и произходът на средствата, с които ползвателят ще покрие задълженията си към изпълнителя, не са сред изброените. Освен горното, съобразно законодателната дефиниция, предимството следва да е в противоречие с целите на секторното законодателство. Както бе посочено, съобразно чл. 2 от № 6/28.03.2016 г. целта на подмярка 7. 6. е да се повиши качеството на живот и да се запазят културната идентичност и традиции в селските райони. Идентична е разпоредбата чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 (отм.; сега действащата разпоредба е тази на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013), транспонирана в националното законодателство, съобразно която без да се засягат специфични разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. В този контекст правилно административният съд се е позовал на Решение на СЕС (шести състав) от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12, в което е прието, че член 4, §. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разглеждат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент, на преценка подлежат обективните доказателства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В случая безспорно се установява по делото, че строително–ремонтните дейности на църквата в с. Жеравна са извършени, поради което не е налице нито обективният момент, нито субективният такъв за прилагане на цитираната разпоредба на правото на ЕС. Реализираното на проекта е допринесло и ще допринесе за постигане на целите на мярката - запазване на културната идентичност и традиции в селото, което е свидетелство и за това че кандидатът не е целял единствено да получи облага. По идентични съображения не водят до извод за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта и доводите на административния орган за наличие на свързаност между дружеството "Зарастрой" ООД и "Елма 5" ЕООД, въз основа на констатирани обратни парични трансфери. Взаимоотношенията между двете дружества, съгласно наличните по преписката фактури и договори за доставка, имат облигационен характер, произтичат от сключени между тях сделки, по които са извършени реални плащания. Няма данни посочените сделки да са били атакувани по съдебен ред, нито удостоверяващите ги документи да са предмет на оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, поради което същите правилно са ценени от съда като годни доказателствени средства за установяване на визираните в тях обстоятелства. Следва да бъде потвърден като правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че всяка от действително установените връзки между църква "Св. Николай" и "Елма 5" ЕООД, от една страна, и "Зарастрой" ООД и "Елма 5" ЕООД, от друга, почива на валидно правно основание, за което са представени надлежни доказателства, поради което не е от естество да обоснове по еднозначен и безусловен начин наличието на съгласуваност в действията на църквата и двете търговски дружества, още по-малко такава, насочена към създаването на изкуствени условия по процесната заявка за плащане в противоречие с целите на приложимото законодателство. Правилен е и изводът, че не се установяват и основанията за отказ по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 8, б. "б" и б. "е" от договора, сключен между ДФ "Земеделие" и ползвателя църква "Св. Николай", с. Жеравна, визирани от административния орган, по развитите вече съображения. На основата на всичко изложено, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на процесното решение на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" поради несъответствие с материалния закон и го е отменил, АС-Сливен е постановил решение, почиващо на правилна интерпретация на фактическата обстановка по спора. Изводите на съда са мотивирани и обосновани - в съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон. Решението е постановено и при липса на съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на участие и защита на страните в производството, респективно – до нарушаване на правилото за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и игнориране на относими към предмета на спора доказателства. Оспореното решение на АС-Сливен не страда от сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство, които са доказани в размер на 6000. 00 лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2020 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатената за адвокатско възнаграждение сума, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и предвид обстоятелството, че сумата е в близък размер до минималния, определен в чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (3530. 00 лева плюс 1 % за горницата над 100 000 лева, което възлиза на сумата от 5863, 04 лева при материален интерес по делото 333 304, 60 лева), като не на последно място следва да бъде отчетен и обемът на извършената от пълномощника адвокат работа по правна защита и съдействие - изготвен писмен отговор на касационната жалба, явяване и процесуално представителство в с. з. II. По частната жалба: С оспореното определение № 60 от 20.02.2020 г. на АС-Сливен по адм. дело № 405/2019 г. решаващият състав е оставил без уважение искането на ответника в производството за изменение на решението в частта за разноските. Оплакването на административния орган по чл. 248, ал. 1 от ГПК е било за това, че съдът неправилно не е уважил възражението му за прекомерност на претендираните от жалбоподателя – църква "Св. Николай", с. Жеравна разноски за адвокатски хонорар в размер на 6500. 00 лева. За да отхвърли искането като неоснователно, съдът е приел, че образуваното по жалбата на църква "Св. Николай", с. Жеравна производство е за оспорване на административен акт, с който е отказано изплащане на подпомагане в размер на 333 304, 60 лева, поради което несъмнено делото е с определен материален интерес. Съдът изрично е посочил, че приложимата в случая разпоредба относно минималния размер на адвокатското възнаграждение е тази на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не визираната от органа – чл. 8, ал. 1, т. 7. Съпоставен с така определения минимален размер на адвокатския хонорар по делото – 5863. 04 лева, уговореният и заплатен от жалбоподателя хонорар от 6500. 00 лева се явява непрекомерен, съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото. Така постановеното определение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в конкретния случай. Несъмнено образуваното пред АС-Сливен адм. дело № 405/2019 г. е с определен материален интерес, тъй като правните последици на административния акт – предмет на оспорване, имат конкретно парично изражение, чрез което въздействат пряко и неблагоприятно върху имуществената сфера на жалбоподателя, на когото на практика е отказано изплащането на финансова помощ за възстановяване на уговорени, допустими и действително извършени разходи. Неоснователен е доводът в частната жалба, съгласно който характерът на делото като такова без материален интерес следва да се определи в зависимост от правното основание за издаване на процесния административен акт, което в случая са норми от Наредба № 6/28.03.2016 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП. Погрешно е тълкуването, което частният жалбоподател дава на разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. Изричното предвиждане на минимален размер на възнаграждението за дела по ЗПЗП без определен материален интерес съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. няма за резултат приравняването на всички дела, образувани по този закон, на такива без определен материален интерес. Подобен извод не почива на законно основание и не може да бъде споделен. Във всеки отделен случай на обжалван акт по реда и при условията на ЗПЗП, респективно - Наредба № 6/28.03.2016 г., следва да се извърши самостоятелна преценка за наличие или липса на определяем по делото материален интерес, в зависимост от която при възражение за прекомерност претендираният размер на възнаграждението да се съпостави със съответно относимия, установен в Наредбата, негов минимален размер – по чл. 8, ал. 1, т. 1-7 или чл. 8, ал. 2, т. 5. Предвид гореизложеното, като е извършил анализ на данните по делото в съответствие с приложимата уредба и е потвърдил извода си за неоснователност на възражението на административния орган за прекомерност на претендираните и доказани в реален размер от 6500. 00 лева разноски за заплатен адвокатски хонорар от жалбоподателя в първоинстанционното производство, АС-Сливен е постановил правилен съдебен акт. Определение № 60 от 20.02.2020 г. по адм. дело № 405/2019 г. по описа на АС-Сливен, с което е отхвърлена молбата на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решението в частта за разноските му, следва да бъде оставено в сила. В допълнение и във връзка с горното относно определения материален интерес по настоящото дело, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, след извършена проверка по редовността и допустимостта на оспорването, за които съдът следи служебно до приключване на производството в съответната инстанция, констатира, че внесената от касационния жалбоподател държавна такса за разглеждане на касационната жалба е в размер на 70. 00 лева вместо в дължимия пълен размер от 1700. 00 лева, съгласно правилото на чл. 227а, ал. 3 от АПК, при материален интерес по делото 333 304, 60 лева. Не е внесена и дължимата държавна такса от 30. 00 лева за разглеждане на частната жалба, съгласно чл. 235а от АПК. Съобразно изложеното, с настоящото съдебно решение Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати падащите се в негова тежест разноски по делото, направени от ответника по касация в размер на 6000. 00 лева – за адвокатско възнаграждение, както и да довнесе по сметката на ВАС общо сумата от 1660. 00 лева, от които 1630. 00 - държавна такса за разглеждане на касационната жалба срещу решението на АС-Сливен и 30. 00 лева – държавна такса за разглеждане на частната жалба срещу определението на АС-Сливен по чл. 248 от ГПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,