Решение № 15639 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2017 г.

Решение № 15639 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1572/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР - К., подадена чрез пълномощник, против решение № 273 от 28.12.2016 г., постановено по адм. д. № 153/2016 г. по описа на Административен съд - К., с което съдът е отменил негова заповед № 277з-717/12.05.2015 г. за отнемане правото на постоянно пребиваване в страната на С. С., сръбски гражданин. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени доказателства. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е прел за доказано, че С. е пребивавал на територията на държави-членки на ЕС, като по този начин е прекъснал периодите от 12 последователни месеца, в които не е пребивавал на територията на Р. Б., в рамките на релевантния за спора период. Моли, поради просрочие на жалбата, същото да бъде обезсилено, а образуваното производство прекратено. По същество иска решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което подадената първоинстанционна жалба се отхвърли като неоснователна. Претендира направените двете инстанции разноски. О. С. С., гражданин на Р. С., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед № 277з-717/12.05.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР - К., с която е отнето правото на постоянно пребиваване в страната на С. С., гражданин на Р. С., на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 ЗЧРБ. Административният орган е мотивирал акта си с извършена справка в информационните масиви на МВР, от която е извел заключението си, че чужденецът не е пребивавал на територията на страната най-малко 12 последователни месеца в периода 17.03.2011 г. - 28.04.2014 г. В защита на интересите си сръбският гражданин е представил пред административния орган доказателства, удостоверяващи пребиваването му в Р. С., тъй като имал проблеми със сръбските власти, и същите му отнели българската карта на постоянно пребиваващ чужденец № 700490559, както и личната му карта. Тъй като не е представил документ, от който да е видно, че документа му за задгранично пътуване е бил иззет и поради тази причина същият не е могъл да влиза в Р. Б., органът е приел, че представените документи не доказват категорично отсъствието му от територията на страната за повече от 12 последователни месеца, както и че същият е пребивавал по време на отсъствието си в друга държава-членка на ЕС. За да отмени обжалвания индивидуален административен акт, съдът въз основа на писмени доказателствени средства, представени в съдебното производство, е приел за установено, че сръбският гражданин е пребивавал на територията на Р. Г. за периоди, прекъсващи периодите от 12 последователни месеца в рамките на релевантния период. Представен е и трудов договор, сключен между сръбския гражданин и работодател, който е изпратил лицето на командировка в К. Б. в същия, относим за спора, период. Приел е за неоснователно възражението, основаващо се на разпоредбата на чл. 59 ППЗЧРБ, за негодност на представените доказателства, тъй като изискването на нормата е относимо единствено към доказателствената дейност на административния орган, в рамките на административното производство по издаване на оспорения акт. С оглед гореизложеното съдът е приел, че заповедта е издадена при липса на посоченото в нея фактическо основание и е материално незаконосъобразна. Решението е неправилно. Неоснователни са наведените от касатора доводи за недопустимост на съдебното решение поради просрочие на първоинстанционната жалба. Административен съд К. правилно приема, че лицето се е запознало с административния акт едва на 08.04.2016 г. Органът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 61 АПК, считайки че ако лицето не е в страната, без да бъде потърсено на постоянният му адрес, съобщението следва да се постави на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на Р. Б., съответно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 би била приложима едва след като органът го потърси на този адрес и в случай, че не го намери, би разполагал с възможността да пристъпи към съобщаване по реда на цитираната норма. С оглед изложеното правилен е и първоинстанционният извод, че оспорването е процесуално допустимо, тъй като е направено в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок, а осъществената от административния орган процедура сочи на липса на надлежно съобщаване на заповедта, до момента на личното и връчване. Несъответни на закона са изводите на първоинстанционния съд за доказаност на прекъсването на периодите от 12 месеца, в които сръбският гражданин е пребивавал извън границите на Р. Б. и ЕС. По повод подаденото на 19.03.2015 г. заявление от С. за подмяна на картата му на постоянно пребиваващ на територията на Р. Б., при извършена проверка се установява, че сръбският гражданин е напуснал пределите на страната на 17.03.2011 г. и е влязъл отново на 28.04.2014 г. Именно това е релевантният период, в който следва да се установи дали лицето е пребивавало на територията на държава-членка на ЕС, като в следствие на това си пребиваване е прекъснало периода от 12 последователни месеца на отсъствие от територията на България. Органът е издал заповедта си в резултат на извършена справка в ИМ МВР, от която е установил точният период на отсъствие от страната. Съгласно приложимата законова уредба към момента на издаване на процесната заповед и съответно постановяване на оспореното решение - чл. 59 ППЗЧРБ, пребиваването в друга държава-членка се доказва с официален документ, издаден от компетентен орган на държава - членка на ЕС. Неправилно е твърдението на първоинстанционния съд, че цитираната норма е приложима единствено към доказателствената дейност на административния орган и то в рамките на административното производство по издаване на оспорения акт. Подобно стеснително тълкуване на разпоредбата е недопустимо и необосновано. Съответно и приетите от съда писмени доказателства не са годни да обосноват пребиваването на сръбския гражданин на територията на друга държава-членка на ЕС, тъй като това обстоятелство може да бъде установено единствено с официален документ, издаден от компетентен орган на държава - членка на ЕС. Ето защо, като е установил, че чужденецът не е пребивавал на територията на страната най-малко 12 последователни месеца в периода 17.03.2011 г. - 28.04.2014 г., административният орган е съобразил точно материалния закон. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Вместо него, при изяснена фактическа обстановка, следва да се постанови друго, по съществото на спора, с което жалбата на С. С. срещу заповед № 277з-717/12.05.2015 г. директора на Областна дирекция на МВР - К. бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за присъждане на разноските по делото от пълномощника на касатора, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, в полза на Областна дирекция на МВР - К. следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд