Решение № 6041 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 325/2010 г.
ВАСI отделение10.05.2010 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1582/27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 641/09 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 6041 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 325/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, срещу Решение № 1582/27.11.2009 г., постановено по адм. д. № 641/09 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 210800316 от 06.01.2009г, издаден от Филип Георгиев Карапиперов - гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден в обжалваната част с Решение № 148/04.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторката неправилно съдът е приел, че е налице реалност на доставката без налични доказателства за транспорт и разрешително за сеч. Моли да бъде отменено обжалваното решение, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по жалбата "Еком" ЕООД - гр. Девин, чрез законния си представител Захари Ангелов Вълков оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмени бележки, като моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № 210800316 от 06.01.2009 г, издаден от Филип Георгиев Карапиперов- гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Смолян, в частта в която е потвърден с Решение № 148/04.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 4053,04 лв., ведно с лихва за забава в размер на 1581,73 лв. по фактура, издадена от "Воланс" ЕООД-с. Тутраканци, Общ. Провадия, както и определен корпоративен данък за 2006 г. в размер на 4602,18 лв. и лихви 1212,78 лв. От фактическа страна съдът е обсъдил събраните в хода на ревизията доказателства въз основа на които е установено от органа по приходите, че по процесната доставка, не са представени доказателства за реалното извършване на процесните услуги, поради което данъчният кредит е бил отказан на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. чл. 63 и чл. 6 ЗДДС (отм.). Приел е, че както в административната, така и в съдебната фаза доказателствата за извършване на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са издадените фактури, договори и приемо-предавателни протоколи. Доколкото предмет на фактурата е "сеч и извоз на дървен материал", съдът е приел, че от представените по делото доказателства е видно, че доставчикът е имал наети лица на трудов договор както и ДМА за изпълнение на доставката. В този смисъл съдът е кредитирал след обсъждане с останалите писмени доказателства по делото, приетото без оспорване заключение по ССЕ от което се установява, че през процесния период при доставчика е имало две лица наети на трудови договори и че е разполагал със собствени 3 броя трактори. Реалността на доставката съдът е приел за установена и от приетите по делото приемо - предавателни протоколи, оборотни ведомости, справки за счетоводен запис, поръчки за доставки, фактури, складови разписки за получаване на стоки, извлечение от сметка - доставчици. При така установеното съдът е приел от правна страна, че са установени положителните факти на реално извършване на доставката, документирана с процесната фактура, поради което и на основание чл. 64 ЗДДС (отм.) са налице основанията за признаване правото на данъчен кредит на жалбоподателя. На следващо място обстоятелството, че оспорващият е платил ДДС по спорната фактура по ДДС-сметка на доставчика си, при доказана реалност на доставките налага на извода за приложение и на облекчителната норма на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Като допълнителен довод за отмяна на обжалвания РА съдът е приел и обстоятелството, че на доставчика е съставен и влязъл в сила РА № 900606/12.06.2009 г., като за описаните в него фактури при извършената данъчна ревизия не е направена корекция в частта на начисления данък по доставките. В частта по ЗКПО съдът е приел, че с обжалвания РА незаконосъобразно е установено, че са налице факти и обстоятелства по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) и е коригирана данъчната основа в увеличение с размера на отчетените разходи за проверявания период и на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) е определен корпоративен данък в размер на 4602,18 лв. и лихви 1212,78 лв. Основанието да се начисли допълнителен корпоративен данък е липсата на реално осъществена сделка, поради което е увеличен финансовия резултат на "Еком" ЕООД със сумата от тези сделки в размер на 30681,20 лв. С оглед изложеното по-горе досежно реалността на извършените сделки, предмет на фактурите, издадени от "Воланс" ЕООД, съдът е приел, че незаконосъобразно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2006 г., поради което следва да се приеме, че правилно жалбоподателят е отчел като разход, заплатените суми за извършени реални сделки. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Предмет на доставката по която в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит е "сеч и извоз на дървен материал" по фактура № 55/30.03.2006 г., издадена от "Воланс" ЕООД. Основният спорен момент е свързан с наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Видно от т. 6 на договора между доставчика и "Еком" ЕООД, "Воланс" ЕООД е поел задължение да добие материала, да го подреди и сортира. Правилно от приетото заключение на ССЕ, след като го е обсъдил с останалите доказателства по делото: приемо - предавателни протоколи, оборотни ведомости, справки за счетоводен запис, поръчки за доставки, фактури, складови разписки за получаване на стоки, извлечение от сметка - доставчици, две лица наети на трудови договори при доставчика и собствени 3 броя трактори, съдът е приел, че е доказана техническата и кадрова обезпеченост на доставката. При така установеното правилно съдът е приел, че е налице първата предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, а именно наличие на облагаема доставка На следващо място за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката е достатъчно да се установи, че доставчика е изпълнил задълженията си по ЗДДС (отм.), да издаде данъчна фактура, да я отрази в справка-декларация и дневник за продажби - отчетни регистри и документи по смисъла на чл. 100, ал. 1 и чл. 104 ЗДДС (отм.), както и да осчетоводи ДДС като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Обстоятелствата по включване на процесните фактури в дневниците за продажби и отразяването им в справка-декларация за съответния период са били установени още в хода на ревизионното производство и това не е спорно, както не е спорно, че данъкът е платен по ДДС-сметка на доставчиците. С оглед на изложеното са неоснователни доводите в касационната жалба за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Довода за липса на документи за извършен превоз и сеч е неоснователен при наличие на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставката. В частта по ЗКПО правилно съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.), поради което и незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). С оглед изложеното досежно наличието на реалност на извършените услуги, за които са издадени от "Воланс" ЕООД процесните фактурите, решението е правилно в тази си част. Съдът е изложил подробни мотиви досежно приетото от него за установено и въз основа на какви доказателства и правилно е установил релевантните по делото факти. С оглед на изложеното не се установиха релевираните в касационната жалба основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният Административен съд, I отделение