Решение № 4858 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2018 г.

Решение № 4858 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на ’’Красикапласт" АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. А., ул. "З.", ..№..., ЕИК *********, представлявано от К. И. - синдик, срещу Решение № 2306/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2160/2018 г. по описа на Административен съд – П., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 310 от 26.07.2016 г., издаден от Е. Синапова - главен инспектор в Сектор "Местни данъци" в Отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, потвърден с Решение № 2 от 14.09.2016 г. на началника на Отдел "Местни приходи" при община Асеновград.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите за материална законосъобразност на издадения акт за установяване на задължение по декларация с доводи, че реда по чл. 105 – 106 от ДОПК не може да намери приложение при установяване на местни данъци и такси, тъй като тези задължения се определят чрез самоначисляване. Твърди, че в конкретния случай не ставало ясно как административния орган е установил "отчетната стойност" и "данъчната оценка" на процесните имоти за всеки един от отчетните периоди. Счита, че в производството по издаване на АУЗД не са събрани доказателства във връзка с предоставянето на всяка една от услугите за ТБО, както и не е извършена проверка на техния размер. Защитава тезата, че задълженията са погасени по давност, а също и че задълженията са погасени поради непредявяване в производство по несъстоятелност. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение, в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена.

Ответната страна – Началника на отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, чрез юрисконсулт Пейчинова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Административен съд – П., в оспорената му част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 9415 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 1964/2017 г. на ВАС, седмо отделение, е отменено първоначално постановеното Решение № 2420 от 20.12.2016 г. по адм. дело № 2341/2016 г. на Административен съд - П. и делото е върнато за ново разглеждане. В отменителното решение на ВАС е приет за неправилен извода на първоинстанционния съд, че след като възникналите задължения не са предявени в производството по несъстоятелност, същите са погасени по силата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, поради което първоначално постановеното съдебно решение е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания да се изложат мотиви по всички правнорелевантни факти в съответствие с изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК.

Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - П. е бил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 310 от 26.07.2016 г., издаден от Е. Синапова - главен инспектор в Сектор "Местни данъци" в Отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, потвърден с Решение № 2 от 14.09.2016 г. на началника на Отдел "Местни приходи" при Община Асеновград, с който на ’’Красикапласт" АД - в несъстоятелност, за притежаваните недвижими нежилищни имоти на територията на Община Асеновград са установени публични общински вземания, както следва:

• задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в общ размер на 8 202, 21 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 4 100, 34 лв.;

• задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2009 г. — 31.12.2011 г. в общ размер на 25 396, 58 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер на 13 778, 30 лв.

С Решение № 2306/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2160/2018 г. по описа на Административен съд – П., съдът е отменил АУЗД, в частите му, с които са установени задължения за ТБО както следва: за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 3 306, 35 лв. и лихви в размер на 2 365, 48 лв., за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. за имот с партиден № М0000040 в размер на 2 956, 92 лв. и лихви в размер на 1 796, 48 лв. и за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. за имот с партиден № М0000610 в размер на 130, 38 лв. и лихви в размер на 79, 21 лв. и отхвърлил жалбата на ’’Красикапласт" АД - в несъстоятелност срещу АУЗД в останалата и част.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е решението на АС – П. в отхвърлителната му част.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУЗД, в частта на установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., първоинстанционният съд е обосновал правни изводи, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на установената форма.

След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения АУЗД, като приел за установено, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, и такса за битови отпадъци, на основание чл. 64 от ЗМДТ.

В рамките на извършена проверка от общинската администрация, въз основа на подадените от жалбоподателя декларации и посредством програмен продукт "Матеус", е прието за установено, че за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. отчетната стойност на имота с партиден № М0000040 е 912 638, 00 лв., а данъчната оценка на имота, определена съгласно приложение № 2 към ЗМДТ, посредством програмния продукт "Матеус" за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е 6 276 196, 00 лв. За имота с партиден № М0000610 е прието за установено, че отчетната му стойност за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е 43 460, 00 лв., а данъчната оценка на имота за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. е в размер от 58 097, 10 лв.

Данъчната основа е образувана от по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите.

Прието е за установено, че за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. от страна на жалбоподателя не е заплащан ДНИ за притежаваните два броя недвижим имоти, поради което с оспорения по делото АУЗД е определен ДНИ за 2011 г., както следва:

• за имота с партиден №М0000040, с данъчна оценка от 6 276 196, 00 лв., е определен данък в размер от 8 159, 05 лв., представляващ произведението на данъчната оценка на имота за годината и данъчната ставка от 1, 3 промили. Върху определеното данъчно задължение са начислени законни лихви за периода 01.04.2011 г. - 25.07.2016 г. в размер от 4 062, 59 лв.

• за имота с партиден №М0000610, с данъчна оценка от 58 097, 10 лв. е определен данък в размер от 75, 53 лв., представляващ произведението на данъчната оценка на имота за годината и данъчната ставка от 1, 3 промили. Върху определеното данъчно задължение са начислени законни лихви за периода 01.04.2011 г. - 25.07.2016 г. в размер от 37, 75 лв.

Предвид тази фактическа обстановка е прието е, че определянето на ДНИ за двата имота с партиден № М0000040 и № М0000610 за 2011 г. е направено в съответствие с приложимите материалноправни норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне размера на местните данъци и такси на Община Асеновград.

На второ място са обсъдени определените задължения за ТБО за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. по отношение на имота с партиден № М0000040 в общ размер от 25 091, 91 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 13 611, 97 лв.; както и задължения за ТБО за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. по отношение на имота с партиден № М0000610 в общ размер от 304, 67 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 166, ЗЗ лв. В отменителната част на решението, която не е предмет на съдебно оспорване, съдът е приел, че задълженията за ТБО за 2009 г. и 2010 г. са погасени по давност.

С отхвърлителната част от решението по отношение на установените задължения за ТБО за 2011 г., съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и е възприел извода, че услугите по сметоизвозване и сметосъбиране, поддържане чистотата на територии за обществено ползване и поддържане на депо за битови отпадъци (в местността "Капсида") са предоставяни от Община Асеновград в периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. Изложени са мотиви, че данъчните оценки на имотите на жалбоподателя за съответните години са правилно определени, както и че правилно на базата на данъчните оценки на имотите са установени размерите на ТБО за съответните години.

Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г., като е посочил, че 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2011 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., а предвид издаването на процесния акт от 26.07.2016 г., давността не е изтекла.

Като неоснователно е отхвърлено и възражението на жалбоподателя, че задълженията са погасени, поради непредявяването им в рамките на производството по несъстоятелността на акционерното дружество, съгласно чл. 739, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), в които смисъл са били и задължителните указания на касационната инстанция, дадени в отменително решение № 9415 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 1964/2017 г. на ВАС, седмо отделение.

Решението, в обжалваната му част е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО за 2011 г., както и лихви за просрочие.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че АУЗД е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Неоснователни са доводите на касатора, че в конкретния случай не ставало ясно как административния орган е установил "отчетната стойност" и "данъчната оценка" на процесните имоти за всеки един от отчетните периоди. Правилно съдът е приел, че АУЗД съдържа фактически и правни основания за издаването му, включително описание на начина на определяне на данъчната основа и размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г.

Неоснователни са доводите на касатора за неприложимост на процесуалния ред по чл. 105 – 106 от ДОПК за установяване на задължения за ДНИ и ТБО.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. В Глава XIV от ДОПК са регламентирани два способа за установяване на задължения за данъци и здравноосигурителни вноски: 1) предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава XIV от ДОПК и 2) установяване с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК - Раздел II, глава ХIV от ДОПК. В настоящия случай е приложен първия способ - предварително установяване на задължения по декларация по реда на Раздел I, глава XIV от ДОПК. Задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО са определени съгласно подадени от дружеството декларации по чл. 17 от ЗМДТ.

Обоснован на събраните доказателства е извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУЗД, в частта на установените задължения за ДНИ с обект на облагане – поземлени имоти с нежилищни сгради.

Съгласно текста на чл. 19, ал. 1 от Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ, в сила от 01.01.1998 г., изм. ДВ. бр. 95 от 01.12.2009 г.), размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. За периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а считано от 01.01.2011 г. - по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. В случая, правилно за 2011 г. данъчната основа е определена на база данъчната оценка на имотите, която е по-висока от отчетната им стойност.

По отношение на установените задължения за ТБО, правилно съдът е установил, че декларираните имоти попадат в териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на Община Асеновград и в процесните периоди услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършена от общината, както и че общината е разполагала с депо за обезвреждане на битови отпадъци, което обуславя дължимостта на ТБО за тях от собственика на сградата и ползвател на земята.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно отхвърлил възраженията му за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за задълженията за 2011 г. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, който в случая за задълженията за ДНИ и ТБО за 2011 г. започва да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., а процесния АУЗД е издаден на 26.07.2016 г., поради което правилно съдът е приел, че установените с него задължения за 2011 г. не са погасени по давност.

Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно отхвърлил възраженията му, че задълженията са погасени поради непредявяването им в производство по несъстоятелност. Тези доводи са приети за неоснователни в отменително решение № 9415 от 10.07.2018 г. по адм. дело № 1964/2017 г. на ВАС, седмо отделение, което е задължително при по-нататъшното разглеждане на делото във всички инстанции.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВАС, първо отделение счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като липсват касационни основания за отмяна на решението на административния съд, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

В случая не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което и такива не се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Първо отделение,