Решение № 6818 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 483/2021 г.

Решение № 6818 от 7.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 483/2021 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Йелоу ЗЗ" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Никола Габровски" № 1 представлявано от Изпълнителния директор К. К., чрез адвокат Т. Ф., срещу решение № 5869 от 27.10.2020 година на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 10154/2019 година. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. При изложени съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се уважи жалбата срещу Заповед № 3-673 от 15.08.2019 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, с която дружеството е отстранено от участие в тръжна процедура. Ответникът – Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. М. е депозиран писмен отговор, в който се съдържат доводи за неоснователност на касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане жалбата да бъде оставена без уважение и да се постанови съдебен акт, с който да се остави в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответникът- "О Кей Супертранс" АД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящия касатор "Йелоу ЗЗ" АД, срещу заповед № 3-673/15.08.2019 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, с която на основание чл. 55 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ за наемател на недвижими имоти – публична държавна собственост, намиращи се на Терминал 1 на Летище София, бил определен "О Кей Супертранс" АД, като "Йелоу ЗЗ" АД е отстранен от участие. С обжалваното решение на Административен съд – София – град е отхвърлена жалбата на "Йелоу ЗЗ" АД срещу заповед № 3-673/15.08.2019 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД и дружеството е осъдено да заплати на "Летище София" ЕАД сумата в размер на 100 лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Административният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, отнасящи се до това, че незаконосъобразно е отстранен от участие поради нередовни документи. Прието е, че изискванията към кандидатите са посочени в заповед № 3-446/4.06.2019 г. на изпълнителния директор за откриване на процедурата. След като дружеството е закупило тръжната документация и е подало своята оферта, се е съгласило с поставените изисквания и е следвало да ги изпълни като предостави всички изискуеми документи. За неправилно е прието твърдението на дружеството, че контролът върху заповедта за откриване на търга е съставна част от контрола на заповедта, която определя спечелилия участник и отстранените такива и представлява волеизявление по чл. 21, ал. 5 от АПК. Съдът е счел още за неоснователни и твърденията на оспорващото дружество, че незаконосъобразно е отстранено от участие, поради нередовни документи. Съдът е посочил, че изискванията към кандидатите са посочени в Заповед № 3-445/4.06.2019 г. на изпълнителния директор за откриване на процедурата. След като жалбоподателят е закупил тръжната документация и е подал своето офертно предложение, то същият се е съгласил с поставените изисквания и е следвало да ги изпълни, включително като предостави всички изискуеми документи. По делото е установено, а и не е спорно, че действително офертата на "Йелоу ЗЗ" АД, град София не е отговаряла на поставени със Заповед № 3-445/4.06.2019 г. изисквания по т. 10.1.4 и т. 10.1.6, поради което правилно административният орган е отстранил жалбоподателя от участие в тръжната процедура, тъй като не отговаря на някои от предварително обявените специални изисквания към участниците, утвърдени в заповедта за откриване на процедурата. Съдът е посочил, че освен, че става въпрос за утвърдени със заповедта за откриване на процедурата изисквания, която, както бе посочено по-горе е стабилен административен акт, неоспорен от заинтересованите лица, при самото въвеждане на тези условия в предхождащата издаването на заповедта процедура, е налице надлежна мотивация за нуждата от въвеждането им. Изрично посочено в доклад вх. № 100-9233/13.50.2019 г. като обосновка на предложените специални изисквания за обема на багажника се сочи, че таксиметровите услуги на "Летище София" се ползват главно от пристигащи пътници, както по вътрешни, така и по международни линии, които носят със себе си най-малко по един брой багаж; автомобилите следва да притежават достатъчен капацитет на багажния отсек, за да бъде побран багажът на пътуващи поне за 4 броя куфари с максималните размери, позволени от авиокомпаниите – с обем 114 литра, като в случай, че група пътници, например 4-членно семейство носи 4 броя куфара и 4 броя ръчен багаж, автомобил с по-малка вместимост на багажника трудно би превозил целия багаж. Автомобилите, които посрещат пътници на летището и използват стоянките пред него, при положение, че същите се ползват по реда на подреждането им, съответно пътниците по реда на пристигането си са качват в автомобила, който е пръв на стоянката, за да се освободи коридора за следващия, а не чрез изпращане на конкретен автомобил по заявка на пътуващия с поставено конкретно изискване за обем на багажника, би следвало да разполагат именно с максимално големия багажник за багажа на пълния капацитет пътници на автомобила, а именно – четирима пътуващи. В този смисъл и съдът счел, че изискването е напълно обосновано от нуждата, която има възложителят. Изискването към участниците да имат издадено и валидно разрешително от Комисия за регулиране на съобщенията за електронни съобщения също е обосновано, като е посочена необходимостта от осъществява комуникация с всички автомобили едновременно в реално време и бързо прелокиране и изпълнение на всякакви изисквания от страна на Летище София, както и с необходимостта от осигуряване на бърза реакция за издирване и връчване на забравени багажи и важни документи за пътници за и от летището, а също така и бърза реакция при проблеми с изпълнение на превоз към летището и незабавно изпращане на друг автомобил. Отделно от горното, съдът е счел твърдението на жалбоподателя, че само спечелилият търга участник отговаря на това изискване за невярно, тъй като освен "О Кей Супертранс" АД, на него отговарят и още две таксиметрови компании: "Панда Такси" ООД, и "За Едно Евро" ООД. В хода на събиране на доказателства е била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице фирмите, които имат издадено и валидно разрешително от Комисия за регулиране на съобщенията за използване на ИООР - радиочестотен спектър за подвижна радиослужба – РМК са: "ПАНДА ТАКСИ" ООД, "О КЕЙ СУПЕРТРАНС" ООД и "ЗА ЕДНО ЕВРО" ЕООД. По т. 3 от експертизата вещото лице е извадило поотделно в таблица за всяка от фирмите по т. 1 видовете и марките коли с валидни разрешителни, като е отбелязало и по-колко броя от всеки вид и марка автомобили има всяка от фирмите. Вещото лице е посочило в т. 6 от експертизата, броят на автомобилите, които имат (или е възможно да имат) обем на багажника минимум 650 литра за всяка една от фирмите: "ЗА ЕДНО ЕВРО" ООД-15 бр., "ЙЕЛОУ ЗЗ" АД – 2 бр., "О КЕЙ СУПЕРТРАНС" ООД – 1024 бр., "ОН СИТИТРАНС" ЕООД – 34 бр., "ОТ СИТИТРАНС" ЕООД – 29 бр., "ПАНДА ТАКСИ" ООД – 17 бр., "РАДИО СВ ТАКСИ" ООД– 300 бр., "СУПЕР ПЛЮС" ООД – 52 бр., "ТАКСИ С ЕКСПРЕС" АД – 45 бр. Въз основа на установеното съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Обжалваното решение е правилно. Настоящата инстанция счита, че неправилно административния съд е приел, че заповедта за откриване на търга е административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност и че като необжалвана е влязла в сила. Съдът не е съобразил промяната на чл. 21, ал. 5 от АПК, в сила от 1.01.2019 г., промяна с ДВ бр. 77 от 2018 г., в която изрично е предвидено, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Не са индивидуални административни актове волеизявленията, с които се обявяват условията за участие в състезателно административно производство по издаване на индивидуални административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго( липсва норма в ППЗДС, която да предвижда изрично обжалване по съдебен ред). Предвид второто изречение на посочения текст, заповедите за откриване на процедурата в търг се обжалват при атакуване на последната заповед за определяне на наемател в конкретния случай. Като лице, което оспорва изискванията по провеждане на тръжната процедура, жалбоподателят се явява заинтересован и има право да оспори заключителната заповед. Това нарушение не съществено, доколкото съдът е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на Заповед № 3-673 от 15.08.2019 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, с която дружеството "Йелоу ЗЗ" АД е отстранено от участие в тръжна процедура. Неоснователен е доводът на касатора, че част от заложените условия в тръжната процедура са дискриминационни и не отговарят на целта на закона. Настоящата инстанция счита, че процедурата по отдаване под наем е проведена съобразно правилата, регламентирани в ЗДС и ППЗДС, като съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗДС "имотите, предоставени за управление на държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, се отдават под наем от ръководителите им след провеждане на търг по реда на правилника за прилагане на закона, освен ако в закон е предвидено друго". Търгът се провежда по реда на глава V от ППЗДС / чл. 13, ал. 3 от ППЗДС/ "Принудително отчуждаване, придобиване и разпореждане с имоти и вещи - частна държавна собственост" /чл. 41 - чл. 69 вкл. / и приключва със заповед на министъра, областния управител или ръководителя на ведомство, с която се определя лицето, спечелило търга и наемната цена. Въз основа на заповедта по ал. 3 министърът, областният управител или ръководителят на ведомство сключват договор за наем /чл. 13, ал. 4 ППЗДС/. Съгласно нормативната разпоредба на чл. 13, ал. 2, т. 6 и чл. 43, ал. 1, т. 6 от ППЗДС заповедта за откриване на търга съдържа специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. В случая тези специални изисквания са формулирани в т. 10.1.4 и т. 10.1.6 от нея. В приложимите ЗДС и ППЗДС не се съдържа конкретна правна рамка относно вида и характера на тези специфични условия, като за да не се допусне отклонение от целите на ЗДС, съдът правилно е приел, че те могат да бъдат свързани само с предназначението на имота, който ще се отдава под наем и в никакъв случай не трябва да ограничават правото на участие на различни кандидати, както и да бъдат така поставени и формулирани, че да обслужват интересите на конкретен потенциален участник. В този смисъл, обосновано е прието от съда, че по делото е установено, а и не е спорно, че действително офертата на "Йелоу ЗЗ" АД, град София не е отговаряла на поставени със Заповед № 3-445/4.06.2019 г. изисквания по т. 10.1.4 и т. 10.1.6, поради което правилно административният орган е отстранил жалбоподателя от участие в тръжната процедура, тъй като не отговаря на някои от предварително обявените специални изисквания към участниците, утвърдени в заповедта за откриване на процедурата. Правилно е прието, че освен, че става въпрос за утвърдени със заповедта за откриване на процедурата изисквания, при самото въвеждане на тези условия в предхождащата издаването на заповедта процедура, е налице надлежна мотивация за нуждата от въвеждането им. В този смисъл, видно от мотивите в доклад вх. № 100-9233/13.50.2019 г. като обосновка на предложените специални изисквания за обема на багажника се сочи, че таксиметровите услуги на "Летище София" се ползват главно от пристигащи пътници, както по вътрешни, така и по международни линии, които носят със себе си най-малко по един брой багаж; автомобилите следва да притежават достатъчен капацитет на багажния отсек, за да бъде побран багажът на пътуващи поне за 4 броя куфари с максималните размери, позволени от авиокомпаниите – с обем 114 литра, като в случай, че група пътници, например 4-членно семейство носи 4 броя куфара и 4 броя ръчен багаж, автомобил с по-малка вместимост на багажника трудно би превозил целия багаж. Автомобилите, които посрещат пътници на летището и използват стоянките пред него, при положение, че същите се ползват по реда на подреждането им, съответно пътниците по реда на пристигането си са качват в автомобила, който е пръв на стоянката, за да се освободи коридора за следващия, а не чрез изпращане на конкретен автомобил по заявка на пътуващия с поставено конкретно изискване за обем на багажника, би следвало да разполагат именно с максимално големия багажник за багажа на пълния капацитет пътници на автомобила, а именно – четирима пътуващи. В този смисъл изискването е напълно обосновано от нуждата, която има възложителят. Обосновано е прието от съда и, че изискването към участниците да имат издадено и валидно разрешително от Комисия за регулиране на съобщенията за електронни съобщения също е обосновано, като е посочена необходимостта от осъществява комуникация с всички автомобили едновременно в реално време и бързо прелокиране и изпълнение на всякакви изисквания от страна на Летище София, както и с необходимостта от осигуряване на бърза реакция за издирване и връчване на забравени багажи и важни документи за пътници за и от летището, а също така и бърза реакция при проблеми с изпълнение на превоз към летището и незабавно изпращане на друг автомобил. Неоснователен е доводът на касатора, че само спечелилият търга участник отговаря на това изискване. Това е така, тъй като видно от данните по делото, а и от заключението на вещото лице, освен "О Кей Супертранс" АД, на него отговарят и още две таксиметрови компании: "Панда Такси" ООД, и "За Едно Евро" ООД. Като е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК е достигнал до извод за неоснователност на жалбата, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на "Летище София" ЕАД възнаграждение в размер на 100 лв., за делото пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение