Решение № 13501 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2018 г.

Решение № 13501 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5606/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-С. моли да бъде отменено решение № 1367/02.03.2018 г. по адм. д. № 11708/2016 г. на АССГ в частта, с което е отменен РА № Р-22000115006152-091-001/29.03.2016 г. на ТД на НАП-С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Трокенбау"ЕООД по съображения в писмено възражение и допълнително писмено становище моли решението като правилно в обжалваната част да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-22000115006152-091-001/29.03.2016 г. на ТД на НАП-С. в частта, с която е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по 6 бр. фактури на "Нолина-ЕН" ООД, по една фактура на "Андриани"ЕООД и по 7 бр. фактури на "Нантол"ЕООД в посочените в решението размери и в частта, с която е отказано приспадане на задължения по ЗКПО по 3 бр. фактури на "Нантол"ЕООД от 2011 г. и по една фактура на "Андриани" ЕООД от 2011 г. В решението жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по изброените в решението фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. В частта по ЗКПО в РА е увеличен финансовия резултат за 2011 г. с разходите по описаните от съда в решението фактури на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 от ЗКПО, тъй като разходите по фактурите не са документално обосновани и са заплатени за неосъществени услуги. Съдът е преразказал подробно констатациите в РД и заключението на вещото лице, но е достигнал до необоснован извод за осъществени доставки по фактурите, за които е приел, че неправилно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит. В противоречие със заключението на вещото лице съдът е приел, че счетоводствата на липсващите от адреса си доставчици са водени редовно. В двете заключения вещото лице е посочило, че не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, а допълнителното заключение е изработено по представени от ревизираното лице извлечения от счетоводните регистри на доставчиците. Съгласно чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Цитираната разпоредба изисква вещото лице да извърши проверка в счетоводството за редовността на водените счетоводни регистри, каквато не е извършена. Според чл. 54, ал. 3 от ДОПК органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол. По цитираната разпоредба вещото лице, за да обоснове изводите си в допълнителното заключение на представените в съдебното производство извадки от счетоводни регистри на доставчиците, е следвало да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците, за наличието на данните в представените извлечения в компютрите, от които са направени. Такава проверка не е направена от вещото лице, поради което в нарушение на чл. 202 от ГПК допълнителното заключение неправилно е прието от съда като обосновано. Съдът не е обсъдил доказателствената стойност на представените актове обр. 19 и приемо-предавателни протоколи, макар, че е посочил, че част от тях не са подписани от ревизираното лице – възложител, с което е нарушил чл. 236, ал. 2 от ГПК, който изисква в мотивите на съда да се извърши преценка на доказателствата, да се посочат фактическите констатации и правните изводи на съда. Неправилно в мотивите си съдът е приел, че вещото лице установява факти от значение за делото. По цитираната ал. 2 от чл. 236 от ГПК установяването на фактите по делото е задължение на съда след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, каквато оценъчна дейност на събраните доказателства в решението не е извършена от съда. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение. В диспозитива съдът в нарушение на чл. 160, ал. 1 от ДОПК не е определил резултата за всеки от данъчните периоди по ЗДДС, в които са издадени фактурите, за които приема, че следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит, както и неправилно не е определил резултата по ЗКПО за 2011 г., поради корекцията в увеличението на финансовия резултат, която извършва. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото в тази част следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,