Решение № 15401 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2009 г.

Решение № 15401 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8705/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Йонтех" ООД - гр. София, представляван от управителя Валери Илиев Цеков, против решение № 51/6.04.2009 г., постановено по адм. дело № 3200/2005 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 07-19/7.05.2003 г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че по сделката с "Фредил Текстайз Джей Фернандес Диас и Филхос" ООД мястото на доставката е в Португалия, поради което следва да се приложи чл. 22, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗДДС (отм.). Относно фактурата, издадена от "Еверт КТМ" ООД твърди, че е представена справка-декларация на предходен доставчик, което опровергава извода, че същият е неизвестен. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ДРА. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счета, че решението е правилно, тъй като не са опровергани фактическите констатации в ДРА, и същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "Йонтех" ООД против данъчен ревизионен акт № 07-19/07.05.2003 г., издаден от данъчен орган в ТДД гр. София, потвърден с решение № 1405/22.07.2003 г. на директора на РДД гр. София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 327, 35 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че ДРА е законосъобразен в обжалваната част, предмет на производството при новото разглеждане на делото след връщането му от ВАС, като правилно е начислен ДДС за внасяне в размер на 2148, 44 лв. по фактура № 0910234/4.03.2002 г., издадена на "Фредил Текстайз Джей Фернандес Диас и Филхос"ООД, и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 974 лв. по фактура № 375/27.12.2002 г., издадена от "Еверт КТМ"ООД По отношение на първата от посочените фактури съдът е приел, че не е доказано наличието на основание за приложение на чл. 22, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗДДС, тъй като в представения по делото протокол от 21.11.2002 г. не се съдържат доказателства относно седалището на получателя на доставката. Направил е извода, че следва да бъде приложена общата презумпция по чл. 23 ЗДДС за място на изпълнение на доставката, след като жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи обратното. Затова е направил извода, че доставката е осъществена на територията на страна, облагаема е и за нея се дължи ДДС. Относно фактура № 375/27.12.2002 г., издадена от "Еверт КТМ" ООД, съдът е изложил че правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че предходния доставчик "Онком"ООД не е представил поисканите му документи и писмени обяснения. С представената справка - декларация не се опровергават фактическите констатации направени в ДРА. Съдът се е позовал на презумпцията за вярност на фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването му, установена в чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Посочил е, че жалбоподателят е следвало по пътя на пълно насрещно доказване да установи изпълнението на положителните предпоставки за признаване право на данъчен кредит, но в случая не го е сторил. Предвид това че не са представени поисканите документи и обяснения, не е доказано реалното осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, което е първото условие, за да се признае право на данъчен кредит. Без значение е обстоятелството, че ДДС по доставката е начислен, след като не е доказано че същата е реално осъществена. По съображения в този смисъл съдът е приел, че ДРА в обжалваните части е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 8891/13.10.2005 г. по адм. дело № 494/2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение е отменено частично решението от 10.06.2004 г. по адм. дело № 3793/2003 г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в отменените части. Правилно съдът се е позовал на презумпцията по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) за вярност на фактическите констатации в ДРА в производството по обжалването на акта. Презумпцията е оборима, но доказателствената тежест за оборването й се носи от данъчния субект, който следва по пътя на пълно насрещно доказване да установи, че приетите в ДРА факти и обстоятелствата не съответстват на обективната действителност. Такова доказване в случая не е проведено, поради което не е опровергана верността на фактическите констатации в ДРА. Относно фактура № 0910234/4.03.2002 г. с получател "Фредил Текстайз Джей Фернандес Диас и Филхос" ООД е установено, че е декларирана като доставка за износ за данъчен период м. 04/2002 г. и жалбоподателят не е начислил ДДС по нея. Доставката има за предмет извършване на консултантски услуги в определени области на леката промишленост, съгласно договор от 08.11.2001 г. При ревизията е прието, че не са представени писмени доказателства за извършване на консултантските услуги, доколкото липсват преведени на български език разработки на услугите. Според твърдението на ревизираното лице, консултантските услуги са извършени в устен вид и за тях не е оформена разработка в писмен вид. Спорът по делото е свързан с наличието на основание да се приеме, че доставката не е с място на изпълнение на територията на страната. Както правилно е приел първоинстанционният съд по делото не е доказано, че е налице основание по чл. 22, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗДДС, за да се приеме, че мястото на изпълнение е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, откъдето той извършва своята независима икономическа дейност. По делото не са представени доказателства, къде се намира седалището или съответния обект на получателя по доставката, за да се приеме, че този обект е извън територията на страната. Не може да се приеме, че седалището на дружеството е в Португалия само поради посочването на това обстоятелство във фактурата. Следвало е да се представят доказателства от съответния регистър на търговските дружества в Португалия, откъдето да се установи, че седалището на дружеството се намира в тази държава, както поддържа жалбоподателят. Данни относно релевантното обстоятелство не се съдържат и в представения протокол от 21.11.2002 г., доколкото същия няма характер на официален документ. Поради това, относно мястото на доставката следва да се приложи общата презумпция за място на доставката по чл. 23 ЗДДС, като се приеме, че доставката е осъществена на територията на страната, поради което е облагаема и за нея се дължи ДДС. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Относно фактура № 375/27.12.2002 г., издадена от "Еверт КТМ" ООД правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, поради това че предходния доставчик "Онком" ООД не е представил доказателства и писмени обяснения, които са му поискани с връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчен субект (ИПДПОДС) изх. № 06-2207/0059/03.04.2003 г. При ревизията е установено, че предходен доставчик на "Еверт КТМ" ООД е "Рувал Комерс" ООД, който е спазил изискванията на ЗДДС по процесната доставка. Негов предходен доставчик е "Онком" ООД, който не е намерен на декларирания данъчен адрес, поради което ИПДПОДС е връчено по реда на чл. 50 ДПК (отм.). От приложените в данъчната преписка протоколи за посещения на данъчен адрес, поставяне и сваляне на съобщение, както и за извършена насрещна проверка, се установява, че са спазени изискванията по чл. 50 ДПК (отм.) и посоченото ИПДПОДС е връчено редовно. Поисканите документи и обяснения имат значение за реалността на доставката, за счетоводната отчетност и начисляването на данъка, както и за предходните доставчици, поради което представляват такива по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Разпоредбата намира приложение и когато са изпълнени изискванията по чл. 64, ал. 1 ЗДДС по отношение на пряката доставката, което е изрично посочено в чл. 65, ал. 4. Поради това че не са представени поисканите документи, при ревизията са останали неизяснени фактите и обстоятелствата, за чието установяване са изискани документите. Безспорно е, че поисканите документи и обяснения не са представени до приключване на ревизията, както и в производството по обжалване на ДРА по административен и съдебен ред. Представената справка - декларация по ЗДДС вх. № 2254/14.03.2002 г., подадена от "Онком" ООД не доказва релевантни за спора факти и обстоятелства, доколкото подаването на справката - декларация не е било спорно по делото. Същевременно фактът, че лицето е подало справката-декларация не опровергава факта, че лицето не е намерено от данъчните органи при извършените посещения на данъчния адрес. Протоколите за посещения са съставени по установения ред и форма, поради което се ползват с доказателствената сила по чл. 104 ДПК (отм.) за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства. По изложените съображения, правилно на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 974 лв. по фактурата, издадена от "Еверт КТМ" ООД. Решението на съда е правилно и в тази част и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение