Решение № 4264 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11666/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Миронова, контролиращ служител в ГКПП - Аерогара София към ГПУ София към РДГП - Аерогара при ГДГП МВР, подадена чрез пълномощник гл. юрк. Е. Кабранска срещу решение 7679 от 24.07.2024 г. по адм. дело 687/2024 г. по описа на Административен съд Варна /АС Варна/, с което е отменен отказ за влизане в страната 171 от 14.03.2024 г. на Д. М. Л., издаден от контролиращ служител в ГД Гранична полиция , ГКПП - Аерогара София. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът твърди, че представените документи не са и не могат да се категоризират като валиден документ за пътуване. Твърди още, че издадения отказ е съобразен със всички относими разпоредби. Моли съда за отмяна на решението и вместо него да постанови друго, с което да остави в сила оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира разноски. Ответникът - Д. М. Л., чрез адв. Р. Душева, в представен писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното съдебно решение било постановено съобразно материалния закон, в съответствие със съдопроизводствените правила и е напълно обосновано. Счита, че съдът правилно е приел, че оспореният отказ за влизане в страната е издаден в нарушение на материалния закон. Моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. М. Л. срещу отказ за влизане в страната 171 от 14.03.2024 г., издаден от Контролиращ служител в ГД Гранична полиция , ГКПП Аерогара-София. С обжалваното решение е отменен обжалваният административен акт. За да постанови този резултат, съдът приел, че оспорваният отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма. Административният съд приел, че не се констатира ограничение, регламентирано в разпоредбата на чл.8 ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ по отношение на Д. М. Л. да влезе в Република България без паспорт при наличие на издаденото от МВР-Варна на 21.11.2023 г. с валидност - 05.11.2024г., Разрешение за продължително пребиваване [номер]. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съдебен състав е изяснил в пълнота относимата към производството фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до правилен и обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, водеща до необходимост от отмяната му. Оспореният отказ за влизане в страната е издаден на основание чл.8, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като лицето Д. М. Л. няма редовен паспорт. Действително, в конкретния случай се приема за установено, че Д. М. Л. притежава разрешително за продължително пребиваване в България, тъй като имат сключен граждански брак с М. Б. П.. При пътуване до Рим, Л. е изгубила паспорта си. Съобщавайки за това в полицейско управление в Рим, служители на същото им предоставили бланка-декларация за изгубения паспорт. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Отказът е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и липса на валиден документ за пътуване. Правилно административния съд се е позовал на чл.13 от Регламент (ЕО) 562/2006, в който е регламентирано, че на граждани на трети страни, които не отговарят на условията, посочени в параграф 1, но притежават разрешение за пребиваване или виза за повторно влизане, издадени от някоя от държавите-членки, или и двата документа в случаите, когато това се изисква, се разрешава влизане на териториите на другите държави-членки за транзитно преминаване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала разрешението за пребиваване или визата за повторно влизане, освен ако имената им не са включени в националния списък на лицата, на които не се разрешава влизане или транзитно преминаване в държавата-членка, чиято външна граница лицата се стремят да преминат. По аргумент за по-силното основание, след като регламента разрешава влизане на териториите на други държави-членки с издаденото разрешение за пребиваване с цел достигане територията на тази държава-членка, която е издала същото разрешение, то очевидно допуска влизането в същата държава-членка при наличие на представено разрешение на пребиваване. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт, като се е позовал на регламента. По този начин съдът е постановил съдебно си решение при правилно приложение и на материалния закон и на Директива 2004/38/ ЕО на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Съгласно съображение 5 от Преамбюла на Директивата, за да бъде упражнявано при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството, правото на всички граждани на Съюза да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки следва да бъде предоставено също така и на членовете на техните семейства, независимо от тяхната националност. В допълнение следва да се отбележи, че съгласно §40 от ЗЧРБ законът въвежда изискванията на Директива 2003/86. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗЧРБ след приемане и одобряване на заявление за събиране на семейството на членовете на семейството се издават визи по облекчена процедура при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. А съгласно §1а ЗЧРБ събиране на семейство е влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на чужденец, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице. Предвид гореизложеното, обжалвания отказ за влизане в Република България се явява незаконосъобразен, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на адвоката на ответника следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. Във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 1000лв. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение