Решение № 5237 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13516/2018 г.

Решение № 5237 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13516/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано на основание чл. 208 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на директора на Главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/- С. град против решение № 4977 от 24.07.2018 година, постановено по адм. дело № 1179/2018 г. по описа на Административен съд С. град/АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът – "Биопрограма"ЕАД, с. Д., оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, приема следното. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Главния инспектор към ОДБХ-С. град и официален ветеринарен лекар обжалва решение № 4977/24.07.2018 г. на АССГ, с което е отменено негово Предписание № 1002189/24.11.2017 г., в частта му по т. 1 и 2 – да се уведомят клиентите закупили манов мед от партида LM001/03.08.2019 г.; за спиране от продажба и изтегляне от пазара на манов мед, партида LM001/03.08.2019 г., произведена от "Биопрограма"ЕАД. Първоинстанционният съд е бил сезиран със жалба от "Биопрограма"ЕАД срещу предписание № 1002189 на главния инспектор към ОБДХ, с което на основание чл. 253, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/ е дал задължителни указания към дружеството, а именно незабавно да уведоми клиентите закупили манов мед от сочената по-горе партида, както и да се изтеглят наличните количества от клиентите. Със същото предписание е разпоредено да се занесат проби в референтна лаборатория. Решаващият съд е приел, че в разглеждания случай приложение намират разпоредбите на Наредба № 48/11.11.2003 г. за реда и начините за вземане на проби и използваните методи за анализ а пчелния мед /Обн. ДВ, бр. 103 от 25.11.2003 г. /. В чл. 4 от същата е разписан редът за вземане на първични проби от 5% от опаковките, като чрез смесване и хомогенизиране, се образува една средна проба, в количество минимум 1 кг. Съдът е констатирал, че в разрез с тази норма – за проба за изследване е взет един запечатан буркан мед, с обем 0, 500 кг, с отбелязване "пробовземането е извършено извън акредитация" и, че резултатите от изпитванията "се отнасят само за изпитвания образец". При тези установявания съда приема, че не е спазена и предвидената в чл. 7 от наредбата процедура- от смесената проба да се формират четири броя проби, всяка по 0, 250 кг, поотделно опаковани, етикирани и пломбирани. Една от тях се предава на собственика за изпращане за анализ в независима лаборатория, другата се изпраща за анализ в лаборатория на органа, а последните две следва да бъдат съхранявани от административния орган, в случай на оспорване получените резултати от собственика, за последващ анализ в референтна лаборатория. Прието е, че предписанието в частта му, с която се разпорежда да се спре продажбата и да се изтеглят от клиентите наличните количества мед – по същество представлява принудителна административна мярка/ПАМ/- по чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗВМД- забрана за търговия и пускане на пазара, се налага с акт за забрана, а не с предписание. С оглед на това АССГ е отменил оспореното предписание. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно като съответстващо на процесуалния и материален закон при следните съображения: Основното касационно възражение е, че съдът неправилно е приложил материалния закон, обсъждайки съответствието на акта с отменен подзаконов нормативен акт, а не с действащото законодателство- нормите на Наредба № 22/13.10.2003 година за условията и реда за вземане на проби от храни, издадена от министъра на здравеопазването/Обн. ДВ, бр. 93/21.10.2003 г. /. Настоящият съдебен състав не споделя това възражение. Действително, Наредба № 48/11.11.2003 година, е издадена от министъра на земеделието и горите на основание § 5 от отменения ЗВМД/Отм. ДВ, бр. 13/08.02.2008 година/. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/- акт по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяне на закона, като новият закон може да остави временно в сила подзаконови актове, ако са съвместими с разпоредбите на новия закон. Новоприетият ЗВМД изрично предвижда такава възможност. В § 25 – сочещ, че издадените до влизане на закона подзаконови нормативни актове се прилагат, доколкото не му противоречат, до изричната им отмяна. Изрична отмяна на Наредба № 48/11.11.2003 година няма, поради което същата е част от действащото законодателство. Видно от протокол, за изпитване № 64329/22.11.2017 година на лабораторията на органа, изпитванията на продукта са съобразени именно с "нормативен документ- Нар. 48/11.11.2003 година". И след като изпитванията са извършени съгласно утвърдените в наредбата методи за анализ, нарушенията при вземането на първичните проби опорочават, както правилно приема и първоинстанционния съд резултатите от тези проби, послужили за издаване на оспореното предписание. Както правилно приема и първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 253 ЗВМД- мерките по даване на задължителни указания по отстраняване на нарушенията се предприемат именно с предписание, докато мярката –забрана за транспортиране, търговия и пускане на пазара- с акт за забрана. В случая, с предписание, издадено на основание чл. 253, ал. 2, т. 1 ЗВМД- е разпоредено спиране на продажба и изтегляне на налични количества от клиенти. Предвид на изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, като обосновано, постановено при спазване на материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение