Решение № 13085 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2015 г.

Решение № 13085 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4388/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Лидия Стоянова Тевекелиева (подадено чрез особения представител Спас Божидаров Тевекелиев), Божидар Йорданов Тевекелиев и Лилия Любомирова Хойзер (подадено чрез пълномощника Йордан Божидаров Тевелекиев). Искането е за отмяна на влязлото в сила решение № 2141/14.02.2014 г., постановено по адм. дело № 16687/2013 г. на Върховен административен съд, трето отделение. С него е оставено в сила решение № 589/23.10.2013 г. по адм. дело № 297/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. С това решение пък е отхвърлена жалбата на Божидар Йорданов Тевекелиев и Лидия Стоянова Тевекелиева срещу решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч. С него е изменено решение № 664/2.07.1998 г. на Областен управител на област Ловеч, в частта му за реално възстановяване на терен от 4 900 кв. м., като вместо това е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи - равностойни на одържавената движима и недвижима собственост на "Витамини Тевекелиев" АД по активното салдо на нарочния баланс на предприятието при приспадне със стойността на реално възстановената недвижима собственост, направено със заповеди на кмета на община Плевен № РД-15-540/30.03.1995 г. и № РД-15-2444/13.10.1993 г. Искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са налице нови писмени доказателства, които се представят към искането и които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото на Административен съд - Плевен за ново разглеждане на делото. Ответникът по искането Областен управител на област Плевен, с писмени възражения, оспорва искането и моли то да бъде отхвърлено. Ответниците по искането Петя Асенова Сиврийска и Венелин Жорж Пашев, чрез пълномощника си адв. Ивайло Ценкуров, с писмена молба считат искането за основателно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежни страни по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В чл. 239, т. 1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Сочените нови обстоятелства и нови доказателства в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК и в смисъла обсъден по-горе, не са посочени от искателите и не са представени по делото. В искането, по което е образувано настоящото производство, като нови писмени доказателства се сочат и представят следните доказателства: 1. извадка от документ, получен от "Държавен архив" - Плевен; 2. списък на сградите и съоръженията на територията на цех 2 стар, предадени на бившите собственици на бившата фабрика "Витамини Тевекелиев" АД, и 3. приемо-предавателен протокол от 4.05.1995 г. Така представените към искането доказателства не са нови по смисъла, обсъден по-горе в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК. Извадката от документа, получен от "Държавен архив" - Плевен, не е ясно от какъв документ е. Представени са четири страници с описание на активи на цех 2 и цех 3 на "Сторко" ЕООД, като в тях е посочена стойност на тези активи към 15.01.1993 г. Вероятно извадката е от правен анализ при приватизацията на"Сторко" ЕООД, който не е доказателство за права на искателите, особено към момента на национализацията на бившата фабрика "Витамини Тевекелиев" АД. А другите две представени доказателства са също от 1995 г. и не са нови за искателите защото са подписани от наследниците към него момент на наследодателите им Стоян и Йордан Тевекелиеви - Божидар Йорданов Тевекелиев, Марийка Йорданова Пешева /чрез пълномощник Ив. Раев/ и Райна Р. Тевекелиева /също чрез пълномощник Б. Тевекелиев/. От друга страна, представените с искането писмени доказателства не са и от съществено значение за делото. Предмет на обжалване в решението на ВАС, чиято отмяна се иска, е било решение № 589/23.10.2013 г. по адм. дело № 297/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. С него е отхвърлена жалбата на Божидар Йорданов Тевекелиев и Лидия Стоянова Тевекелиева срещу решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч. С това решение пък е изменено решение № 664/2.07.1998 г. на Областен управител на област Ловеч, в частта му за реално възстановяване на терен от 4 900 кв. м., като вместо това е признато правото на обезщетение с компенсаторни записи - равностойни на одържавената движима и недвижима собственост на "Витамини Тевекелиев" АД по активното салдо на нарочния баланс на предприятието при приспадне със стойността на реално възстановената недвижима собственост, направено със заповеди на кмета на община Плевен № РД-15-540/30.03.1995 г. и № РД-15-2444/13.10.1993 г. За да са от съществено значение за делото представените писмени доказателства е необходимо те да са могли да повлияят на постановеното решение от тричленния състав на ВАС. Същината на спора е свързан с решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч, което е постановено по искане на наследниците на Стоян и Йордан Тевекелиеви, като с това решение искането им е удовлетворено. Несъгласието на искателите с размера на предоставеното им обезщетение не е резултат от това решение, а на последваща неговото издаване процедура. Както АС Плевен, така и тричленният състав на ВАС изрично са им го посочили в мотивите към техните решения. Разпореденото с решение № 1358А/12.11.1998 г. на Областен управител на област Ловеч /признато правото на обезщетение с компенсаторни записи - равностойни на одържавената движима и недвижима собственост на "Витамини Тевекелиев" АД по активното салдо на нарочния баланс на предприятието при приспадне със стойността на реално възстановената недвижима собственост/, следва точно съдържанието на нормата на чл. 3, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Затова представените от искателите като "нови" доказателства, не са от съществено значение за делото, тъй като не се отразяват на решението на ВАС, чиято отмяна се иска. Останалите доводи в искането изразяват несъгласие на искателите с решението на тричленния състав на ВАС и са неотносими за производството по отмяна по чл. 237 и сл. от АПК. С оглед изложеното искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК искателите следва да заплатят в полза на ответника по делото Областен управител на област Плевен поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Същите са определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия съдебен петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК