Решение № 7785 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2023 г.

Производствотое по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Ц. С. С. срещу решение 90 от 16.08.2023 г. по адм.д. 194/2023 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за продължаване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси с peг. 297000-2516 от 31.03.2023 г. на ВПД Началник на РУ Луковит.

Счита решението за неправилно, съдът не е съобразил събраните доказателства по делото, следвало е бъде отменен отказа за продължаване срока на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за лични нужди. В депозираното възражение освен посочените лични нужди за самоотбрана, допълнил и останалите основания за които му е необходимо разрешението с оглед осъществяваната от собственото му търговско дружество С. 93 дейност, за опазване ползваното имущество, обектът му е с денонощен достъп. Спрямо имуществото му е било налице посегателство, което е предмет на разследване по ДП 3/2022 по описа на РУ Луковит. През месец ноември 2021 г. от собствената на дружеството автомивка, която ръководи, са откраднати парични средства, като е повредено и имущество, за което е внесен обвинителен акт пред PC Луковит и предмет на разглеждане по НОХД 183/2023 по описа на съда. Поради тези реални посегателства и нуждата да защитава личността си, семейството си и имуществото си се налага да бъде продължено заявеното разрешително. Неправилно е прието, че мотивите са хипотетични доколкото са налице основателни цели и съображения, както и конкретни посегателства. Сочи, че от една страна е завишена опасността от посегателства спрямо имуществото и личността на територията, обслужвана от РУ Луковит, а от друга има и конкретни посегателства спрямо него и притежавано от дружеството имущество, при извършване на търговската дейност на фирмата му не може да си позволи финансово да бъде нает постоянен охранител. Неправилно е прието, че не е посочил доказателства за наличието на основания за продължаване на разрешение, въпреки представянето им.

Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК

Разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите си административният орган е посочил, че след извършена справка в деловодството на РУ - Луковит е установено, че през последните пет години няма регистрирани преписки, жалби и сигнали от Ц. С., от които да е видно, че той и семейството му са получавали заплахи за живота и здравето им, както и че липсват представени доказателства и конкретни данни за актове или действия на трети лица, които по настоящем да застрашават личната му безопасност и целостта на имуществото му, както и тези на членове на неговото семейство, което навежда до хипотетична и несигурна нужда от защита. Посоченото в заявлението, че оръжието му е необходимо за самоотбрана по своето естество не е мотив, а цел, която е регламентирана в чл.6, ал.3 от ЗОББВПИ.

Визирано е от С., че оръжието му е необходимо, тъй като е управител на фирма С. 93 ЕООД, занимаваща се с разнообразни дейности, липсват доказателства за това, че лицето се нуждае от оръжие за самоохрана за това че съществува опасност или заплаха от посегателство върху неговата физическа неприкосновеност във връзка с изпълнение на задълженията му като управител на фирма Предоставения трудов договор, че работи във фирма Анекс 2017 ЕООД, не банкова институция даваща кредити на граждани към Хит Кредит ЕООД и работата изисква да държи и съхранява много оборотни средства (пари), не води до извод за наличието на доказана необходимост за издаване на разрешение за носене на лично късо огнестрелно оръжие. Трудовият му договор е сключен на 14.09.2021г., и в него носенето на лично късо оръжие не е въведено, като условие за упражняване на трудовата му функция и не обосновава изискуемата се по закон необходимост от издаване на разрешение за носене на оръжие. От друга страна ясно е посочено в закона разграничение между отделните субекти - физически лица, търговци, търговски дружества и държавни служители, като са установени различни условия за издаване на разрешение. При извършената проверка в търговският регистър е установено, че въпросната фирма е собственост на друго лице, С. се явява работник и затова посоченото от него искане не съставлява основание за приемане на необходимост от притежаване на лично късо оръжие с цел охрана - самоотбрана, както и с цел обезпечаване изпълнението на служебните му задължения. Ако работодателят иска С. да притежава късо огнестрелно оръжие за осъществяване на охранителна дейност на основание чл. 94,ал.1 от ЗОБВВПИ, може да придобие такова и да бъде зачислено на лицето да извършва охрана през работния ден, като след приключване на работния ден оръжието трябва да се съхранява в обекта посочен в разрешението за съхранение.

От справка в АИС на МВР за съдебни и криминалистически регистрации на заявителя е установено, че е осъждан и криминално проявен със следните регистрации:

1. Съдебно дело от 2022 г. на PC - Тетевен за престъпление по 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК - маловажен случай, освободен от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. 2. Криминалистическа регистрация от 2021 г. на РУ - Луковит за пр. по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК - придобиване / държане на високорискови наркотици. Фактът, че Ц. С. е криминално проявен не обосновава необходимостта за продължаване срока на разрешително за съхранение, носене и употреба на лично късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Към административната преписка е представена присъда 10/15.04.2022 г. на PC - Тетевен, с която Ц. С. е признат за виновен за престъпление - маловажен случай по чл. 354а, ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като е оправдан по повдигнато обвинение с правна квалификация по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, както и Заповед 3286з-344/30.01.2023 г. на Директор Главна дирекция Национална полиция , с която е снета полицейската регистрация 4840/17.09.2021 г. извършена от РУ Луковит на Ц. С. за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.

Съдът е приел, че представените от жалбоподателя доказателства, освен че в една част са съставени след издаване на оспорения отказ, поради което не могат да бъдат основание за неговата незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъдат отчетени от него дори и при прилагане на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, са и неотносими към изискваната от закона гражданска цел по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ, тъй като установяват служебната дейност на С. и притежаваното от него търговско дружество, която не се обхваща от гражданските цели по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ.

Представени са доказателства: Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.06.2022 г. на РП Ловеч - ТО Луковит и Обвинителен акт от 07.06.2023 г. на РП Ловеч - ТО Луковит, от които се констатира, че вечерта на 01.11.2021 г. е извършена кражба на пари от три монетни апарата в денонощна автомивка на самообслужване в гр. Луковит собственост на С. 93 ЕООД представлявано от Ц. С., като открадната сума пари е била в размер на 40 лв., като са повредени 3 бр. ключалки и деформирани ламарини - планките за заключване на трите апарата явяваща се имуществена вреда в размер на 120 лв.

Прието е от съда, че видно от посочените доказателства заявлението за продължаване срока за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие е с цел охрана на имуществото притежавано от търговското дружество С. 93 ЕООД, а не за самоотбрана на физическото лице Ц. С. на неговото семейство или лично имущество, което искане противоречи на разпоредбата на чл.6, ал.1, ал. 2 и ал.3 от ЗОБВВПИ и въведеното разграничение на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на предназначението, субектите, които го използват и техническата му характеристика. . След като законодателят изрично е установил разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго основание и по друг нормативноопределен ред. Физическите лица могат да придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели - чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател - юридическо лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за използване на личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие с цел самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона. Видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл. 6 от ЗОБВВПИ - служебни цели - чл. 6, ал. 2 и граждански цели - чл. 6, ал. 3.

Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че представените доказателства не доказват необходимостта от разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за граждански цели - самоотбрана, а за служебни цели- охрана на собствеността на търговско дружество. Действително жалбоподателят е представил доказателства, че е налице необходимост за охрана на собствеността на дружеството му, но за тази цел се издава разрешение за служебни цели. За граждански цели се издават оръжие за самотбрана, а в случая оръжието не е е необходимо на жалбоподателя за опазване на живота и здравето му, на неговото семейство и на личното му имущество, а за опазване на имуществото на търговско дружеството, което притежава. Както сочи жалбоподателят разрешение за оръжието му е необходимо с оглед осъществяваната от собственото му търговско дружество С. 93 дейност, за опазване ползваното имущество. Представените доказателства, че през месец ноември 2021 г. от собствената на дружеството автомивка, са откраднати парични средства, като е повредено и имущество са относно имуществото на дружеството, а не на личното му имущество. Обстоятелството, че не може да си позволи финансово да бъде нает постоянен охранител при извършване на търговската дейност на фирмата му, не означава, че следва да му се предостави оръжие за самоотбрана. Правилно е прието, че заявителят няма основателна причина самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. За посочените в заявлението лични нужди / да защитава личността си, семейството си и имуществото си/ не е доказана необходимостта, а допълнително посочените в заявлението основания за осъществяване на дейността на дружеството са неотносими към заявеното искане.

С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение