Решение № 573 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2012 г.

Решение № 573 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6124/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, подадена от адв. Ненов срещу решение № 561 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 158/2011 г. на Административен съд-Велико Търново. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът Областен управител на област Велико Търново, в писмено възражение, не оспорва жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът Държавно предприятие НК "Железопътна инфраструктура", в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-18-72/16.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Златица досежно имоти с идентификатори 30962.49.15, 30962.712.1, 30962.501.1936, 30962.707.1, 30962.704.538, 30962.707.16, 30962.68.14, 30962.707.20, 30962.704.544 и 30962.704.541 и преписката е върната за ново произнасяне на адм. орган. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като процесните имоти за отразени в картата по КВС, без да е съобразен парцеларния план по реда на чл. 44, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЖПТ. Изложени са подробни доводи за съотнасяне на цитираните норми като спец. към обща по отношение на приоритетността, визирана в 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри във вр. с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните, вкл. и тези за приложимост нормите на Наредба № 19/2001 г., както и нарушението по чл. 98, ал. 1 от Наредба № 55/2004 г. по отношение на имоти с идентификатори 30962.704.544 и 30962.704.541. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Оспорения по съдебен ред административен акт - заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, т.е. за одобряване на първоначална кадастрална карта, в което производство приоритет имат материализираните на място граници и обекти пред нанасянията в действащите планове, тъй като кадастралната карта следва да отразява актуалното състояние. С оглед на това е правилен извода за незаконосъобразност на картата при отразяване границите на процесните имоти към съществуващата на място от 1967 г. железопътна линия по трасето Горна Оряховица - Елена, участък Златарица - Елена, вкл. и при заснемане и записване в регистъра на обектите на железопътната инфраструктура, изградени в имоти с идентификатори 30962.704.544 и 30962.704.541. Както правилно е приел административния съд нормата на чл. 44, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЖПТ по отношение на обект публична държавна собственост е специална и неотразяването на такъв обект не може да бъде правно обосновано с приоритетността на критериите по 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., тъй като парцеларния план замества означаване на място на границите по т. 1, ал. 1, чл. 14. Възражението по касационната жалба за необоснованост е неоснователно, тъй като административният съд подробно е анализирал събраните доказателства, във връзка със заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, сочеща на погрешно отразени граници на имотите и неправилното вписване в регистъра на собствеността на обектите в имоти с идентификатори 30962.704.544 и 30962.704.541. Останалите доводи по жалбата са по същество, обсъдени от първата съдебна инстанция. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение