Решение № 7156 от 14.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г. и заместник-министър на икономиката, чрез процесуален представител А. Михайлов главен експерт юрист в Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК), срещу решение 6066/26.10.2021 г., постановено по адм. дело 8242/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на "КВП-ГРУП" ЕООД, е отменено негово Решение РД-16-605/22.07.2020 г. за определяне на финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-3.001-0099-C01 в размер на 1 494 569,02 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) финансова подкрепа. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно упражнена разпоредителна власт по определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера. Мотивира становище за наличие на соченото в акта нарушение на принципите, заложени в чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално на тези, съдържащи се в разпоредбата на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046). Излага съображения, че единственият документ, индикиращ евентуално осъществяване на дейност със закупените по проекта активи, е фактура 0000000063/28.11.2019 г. на стойност 19 500 лева без ДДС, която в нарушение на съдопроизводствените правила е останала необсъдена от съда при формулиране на крайния извод по отношение законосъобразността на атакуваното волеизявление. Твърди, че задълженията на бенефициера по сключения АДПБФП не се изчерпват със закупуването на процесното техническо оборудване, а включват и действия по експлоатацията му, насочени към постигане на заложените в проектното предложение (ПП) цели, сред които разширяване капацитета на съществуващ стопански обект 2,5 пъти и производство на три нови за предприятието продукти при запазване на базисния производствен/технологичен процес. Намира, че съдът неправилно е мотивирал крайния си извод за законосъобразност на издаденото решение за определяне на финансова корекция с приложения по делото формуляр от 26.02.2019 г. Посоченият документ е съставен с цел установяване на обстоятелства, свързани с предаването на финалния отчет от бенефициера и предоставя информация, относима към изпълнението на договора преди окончателното плащане, а не по повод начина и обема на експлоатацията на закупеното по проекта оборудване в 3-годишния период след това, какъвто е предметът на последващия административен контрол, завършил и с издаването на процесното решение на РУО за определяне на финансова корекция. Сочи, че от извършените на 12.12.2019 г. и 14.05.2020 г. проверки на място, надлежно документирани във формуляри от същите дати, се установява, че активите, закупени по проекта, или се използват несъразмерно с амортизацията им, или не се използват изобщо, а се съхраняват на различен от местоизпълнението по сключения АДПБФП адрес. Излага твърдения, че представените трудови договори касаят изпълнение на трудови функции на различно от предвиденото по проекта място, което в допълнение към гореизложеното, както и към обстоятелството, че дейностите са фиктивно изпълнени, обосновава вменените нарушения на принципите, визирани в чл. 4, §8 Регламент 1303/2013. Касаторът оспорва заключението на съда за немотивираност на издадения административен акт, вкл. и в частта относно размера на наложената финансова корекция, както и мотивите във връзка с неправилното според съда квалифициране на нередността. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт като съответстващ на всички основания за законосъобразност. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба 1/2004 г.). Навежда възражение за прекомерност на претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение. Ответникът "КВП-ГРУП" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София; район "Овча купел", квартал "Горна баня", ул. "638ма" 2, представлявано от процесуален представител адв. П. Танева Леви, в открито съдебно заседание и чрез депозирани по делото писмени бележки, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Прави искане за присъждане на разноски, за което представя списък на основание чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "КВП-ГРУП" ЕООД е отменено Решение РД-16-605/22.07.2020 г. на главния директор на ГД "ЕФК" в МИ и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП BG16RFOP002-3.001-0099-C01 в размер на 1 494 569,02 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от ЕСИФ финансова подкрепа. За да постанови този правен резултат, съдът е установил от фактическа страна, че "КВП-ГРУП" ЕООД е бенефициер по сключен АДПБФП BG16RFOP002-3.001-0099-C01 с МИ в качеството му на УО на ОПИК 2014 - 2020 г., на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с постъпило ПП ИСУН BG16RFOP002-3.001-0099 и т. 4 от оценителен доклад, изготвен на по реда на чл. 35 с.з. Максималният размер на предоставяната БФП, видно от чл. 2 АДПБФП, е 1 494 718, 70 лева. С ПП, обособено като Приложение I към договора, кандидатът "КВП-ГРУП" ЕООД е заложил различни цели и резултати. Основната цел е повишаване конкурентоспособността на дружеството чрез инвестиции в енергоефективно оборудване и енергиен мениджмънт. Като специфични цели са посочени: разширяване дейността на фирмата чрез увеличаване на производствените мощности, увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия, намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии, внедряване на системи за управление и мониторинг на енергопотреблението. След като на 26.02.2019 г. е извършена проверка на място, във връзка с изготвения финален отчет за изпълнението на договора, при която не са констатирани несъответствия, а е установено, че оборудването е закупено, доставено и въведено в експлоатация, като е проведен инструктаж за работа с него, на 15.05.2019 г. е извършено окончателно плащане. При последваща проверка на място, извършена на 19.12.2019 г., е установено, че доставеното по проекта оборудване се намира на адреса на изпълнение на проекта, в експлоатация е и се използва по предназначение, но доколкото от изпълнението на договора до момента на проверката са изминали едва 10 месеца, са оправдани малкото на брой моточасове на експлоатация. Бенефициерът е представил документи, сред които: договор от 24.05.2019 г., сключен с "Интерпром" ООД в качеството му на възложител, по силата на който за периода от една година "КВПГРУП" ЕООД се задължава да произвежда фракции за "Интерпром" ООД по подадени от последното заявки, Заявка 1 към договора за производство на 2 600 тона фракции с размер 0,4 мм, и фактура 0000000063/28.11.2019 г., видно от която цената на фракциите е 7,50 лева/тон, фактура 0000000064/29.11.2019 г. за изпълнени услуги с механизация (мини челен товарач) на стойност 3 300 лева, трудови договори с трима служители с местоизпълнение на трудовите функции в гр. София, както и амортизационен план за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г., с разходи в общ размер от 424 298,41 лева. Във връзка с направените констатации и с писмо изх. 26-К-178/27.01.2020 г. от бенефициера са изискани пояснения и допълнителни документи. В отговор бенефициерът е посочил, че периодът от 09.05.2019 г. до 19.12.2019 г. е бил необходим за организационни дейности, като преговори с клиенти, договори с доставчици на суровини и вътрешно-организационни мерки. Представен е договор, сключен на 27.01.2020 г. с "Екоагрострой" АД, който предвижда за срок от една година ориентировъчно количество произведени от "КВП-ГРУП" ЕООД фракции от 70 000 тона. Местоизпълнението по договора е местност "Шумака" в гр. Бойчиновци. На 28.02.2020 г. до РУО е отправено искане за изменение на мястото на изпълнение по договора. Като ново място е посочено с. Долно Белотинци, община Монтана, а като мотив сключеният договор с "Екоаргострой" АД. След като експертът, ангажиран с проверката на обстоятелствата, свързани с направеното искане, е установил несъответствие между промененото място и местоизпълнението по посочения договор, до бенефициера е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи. В отговор на това искане е коригирано мястото, на което се иска да се измени местоизпълнението по сключения АДПБФП, като е посочена местност "Шумака" в гр. Бойчиновци. По делото няма данни РУО да се е произнесъл по това искане. При извършена на 14.05.2020 г. внезапна проверка на мястото на изпълнение гр. Монтана, ул. "Индустриална" 52, е констатирано, че оборудването не е налично, липсва визуализация и служители. На същата дата, при проверка от друг екип на РУО по повод сигнал за нередност по друг договор, на адрес: гр. Монтана, ул. "Трети март" 151, е констатирано, че част от оборудването, закупено по сключения от бенефициера АДПБФП, а именно мини челен товарач Caterpillar, сериен CAT0236DLBGZ04387, мини челен товарач сериен CAT0236DABGZ04386 и багер Caterpillar, сериен CAT0308ETFJX02701, се намира на мястото на проверката. Във връзка с констатациите от извършените проверки, както и след направена справка за свързаност между бенефициера и други шест дружества, кандидатствали по програмата, както и с възложителя по представения договор от 2019 г., и поради съмнение за обстоятелства, обуславящи определянето на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, поради нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, към които препраща чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, доколкото инвестицията не е използвана по начин, който да доведе до постигане на заложените в ПП цели, от РУО до бенефициера е изпратено уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, с което му е предоставена възможност за депозиране на искания и възражения. С писмо, изпратено чрез ИСУН на 15.07.2020 г., бенефициерът е оспорил наведените констатации, като е изложил съображения, че изпълнението на целите по проекта следва да бъде преценено през призмата на въведеното на територията на Република България (РБ) извънредно положение, както и да се съобрази времето, необходимо за организационни дейности, а местонахождението на активите е свързано с изпълнението по договора с "Интерпром" ООД и липсата на произнасяне от РУО по направеното искане за изменение. Според бенефициера липсва свързаност между посочените в уведомлението дружества, а фактът, че местоизпълнението по трудовите договори е в гр. София, е ирелевантен за спора. След разглеждане на постъпилото възражение и въз основа на извършения фактически и правен анализ, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за нарушение на принципите на ефикасност и ефективност, визирани в чл. 33, §1, б. "б)" и б. "в)" Регламент 2018/1046 г., във връзка с чл. 4, §8 от Регламент 1303/2013 г., е определил финансова корекция за нередност, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности). За установяване на спорни по делото обстоятелства са допуснати съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) и съдебно-оценителна експертиза (СОЕ). Събрани са и доказателства от трето неучастващо лице Национална агенция за приходите (НАП), сред които два броя годишни данъчни декларации, подадени през 2020 г. От заключението по ССчЕ се установява, че финансовият резултат на дружеството от дейността, свързана с работата на машините, е данъчна печалба в размер на 25 725,35 лева, а разходът за тяхната амортизация е 42 397, 20 лева. Експертът по СОЕ е стигнал до извод, че при използване на метода на сравнимите контролирани цени и при отчитане клаузите на договора от 24.05.2019 г. за един тон произведена фракция с размери на зърната 0,4 мм, е установена пазарна цена от 8,10 лева/тон. Доколкото цената по фактурата е 7,00 лева/тон, отклонението в цените е 8% и е незначително. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на общностно и национално ниво съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Счел е, че в ПП не са заложени конкретно измерими цели, а същите са общо формулирани, поради което липсва правило, с което бенефициерът да се е ангажирал, предвиждащо изпълнението на дейността да е обвързано с точно определени стойности и параметри, чието неизпълнение, от своя страна, да резултира в припознатото от РУО основание за определяне на финансова корекция. Позовавайки се на изготвените във връзка с проверките от 26.02.2019 г. и 19.12.2019 г. формуляри, които по своята същност представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът е стигнал до извод, че оборудването е било доставено, въведено в експлоатация и използвано по предназначение, съответно е приел обратния извод на РУО за неправилен, като противоречащ на ангажираната по делото доказателствена съвкупност. Във връзка с констатациите за преместване на активите на друго място, съдът е посочил, че същите не доказват вмененото нарушение, доколкото не е изменен районът на планиране, както и оборудването не се използва от друг бенефициер, а само се съхранява, и то в период, непосредствено след отмяната на извънредното положение и въвеждането на извънредна епидемична обстановка на територията на страната. Възприел е като несъответни на обективната действителност твърденията на органа за фиктивно изпълнение на дейностите по проекта, като в подкрепа на становището си е изложил съображения, че за да е налице такова, е следвало да не е изпълнено нито едно задължение, вменено на бенефициера, което нито е вярно, нито се твърди. Решаващият състав на АССГ, тълкувайки приложимите разпоредби от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), е стигнал до извод, че дружеството-бенефициер и останалите, посочени в атакувания административен акт, такива, не са свързани лица и в този смисъл заключенията, обвързани с мотива за свързаност между тях, са неправилни. Прието е и, че решението на РУО е немотивирано в цялост, вкл. по отношение на определения размер на финансовата корекция, а дадената правна квалификация не съответства на фактите, изложени в обстоятелствената част на оспорения административен акт, което нарушава правото на защита на адресата и по тази причина е налице допълнително и самостоятелно основание за неговата отмяна. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Спорно е дали органът е изпълнил задължението си да постанови мотивиран административен акт, със съдържание, съответстващо на изискванията на закона. По същество дискусионният въпрос се свежда до изясняване извършените дейности по проекта и тяхната съпоставка със заложените в ПП на бенефициера цели и резултати, в контекста на задължението за спазване на принципите за ефективност и ефикасност, визирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, към които препраща чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, чието нарушение е възприето от националния законодател като основание за отмяна на финансовата подкрепа по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и което основание е използвано за упражняване на процесното властническо правомощие, обективирано в отменения индивидуален административен акт. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е посочил като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Според съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, §8 Регламента Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Предвид темпоралното действие на актовете на Съюза, визираният нормативен документ е Регламент 2018/1046. Според предписанието на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно §2 от същата разпоредба в съответствие с принципа на добро финансово управление използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква з) и член 247, § 1, буква д). Според предписанието на чл. 33, §3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз (ЕС/Съюза), и в частност тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото ПП ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. А чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства. В случая, за да мотивира тезата си за неизпълнение на заложените цели и резултати, довело до нарушение на принципите, регламентирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, административният орган е изложил най-общо следните четири групи твърдения: 1) не са реализирани приходи от експлоатацията на придобитите по проекта активи, т.к. представените договори и фактури са фиктивни и не се кредитират, а дори да се приеме, че е реализиран приход, то същият е в размер на 22 800 лева и по тази причина е несъразмерен с амортизационната стойност на активите и на полученото финансиране; 2) оборудването е преместено без разрешение на РУО; 3) липсват служители на мястото на изпълнение на сключения АДПБФП, както и визуализация, за което свидетелстват протоколите от проверки, извършени на 14.05.2020 г., 4) представените трудови договори са с място на изпълнение в гр. София. Според настоящия състав на касационната инстанция нито едно от четирите групи твърдения, послужили като мотив за постановяването на атакувания административен акт, не може да обоснове вменените нарушения на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, т.к. не индикира за заложена, но непостигната цел по проекта, както и не предлага дължимия анализ на съотношението между изпълнението на целите, разходваните средства и предприетите действия, което е на практика релевантният факт в случая. Принципът на ефикасност изисква най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите. Логиката сочи, че неговото спазване е преценяемо към момента на подаване на ПП, респ. сключване на АДПБФП. Именно на този етап се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, т.е. не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати. Аналогично тълкуване е възприето и в съдебната практика на Върховния административен съд Виж.: Решение 7548/23.06.2021 г., постановено по адм. дело 4567/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 538/21.01.2022 г., постановено по адм. дело 8338/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10808/05.08.2020 г., постановено по адм. дело 12243/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2108/10.02.2020 г., постановено по адм. дело 3215/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 416/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10954/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 6800/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 14.01.2021 г., постановено по адм. дело 9585/2020 г., VII о. на Върховния административен съд. Подобно тълкуване напълно съответства на идеята за целево разходване на средствата. Или с други думи, ако целта не е постижима чрез предложените действия, ПП следва да бъде отхвърлено. От своя страна, принципът на ефективност представлява последваща оценка в хода на мониторинговия период на степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели. Следователно, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на ефикасност, имплементиран в чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, РУО следва да направи анализ на следните три категории обстоятелства: заложените с ПП цели, предлаганите действия и предоставения ресурс, като развие съображения, че съотношението между тях не е най-доброто, а за да аргументира тезата си за нарушение на принципа на ефективност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента да се ангажира с преценка относно степента на изпълнението на целите, посредством предприетите действия. В случая целите, преследвани чрез изпълнението по процесния договор, са следните: повишаване конкурентоспособността на "КВП-ГРУП" ЕООД чрез инвестиции в енергоефективно оборудване и енергиен мениджмънт (основна), разширяване дейността на фирмата чрез увеличаване на производствените мощности, увеличаване ефективността на дружеството чрез намаляване потреблението на енергия, намаляване на негативното влияние на производствените процеси върху околната среда чрез отделяне на по-малко въглеродни емисии, внедряване на системи за управление и мониторинг на енергопотреблението (специфични цели). Предприетите действия са посочени в ПП и са следните: придобиване на машини, съоръжения и оборудване, представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на Мярка 1 "Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на Мобилна роторна трошачка", Мярка 2 "Доставка и въвеждане в експлоатация на Верижен багер", Мярка 3 "Доставка и въвеждане в експлоатация на нов, високоефективен Мини Багер" и Мярка 4 "Доставка и въвеждане в експлоатация на Мини челен товарач". За всяка дейност са посочени етапите на нейното изпълнение. Предоставеният ресурс е на стойност 1 494 718.70 лева. В атакуваното волеизявление на РУО не се съдържа анализ нито на съотношението между горепосочените три категории, за да бъде обоснован извод за нарушение на принципа за ефикасност по смисъла на чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, нито на степента, в която са постигнати целите, с оглед спазването на принципа на ефективност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента. Действително, на различни места в административния акт е възпроизведено съдържанието на ПП, и в частност действията, целите и предоставения за изпълнението на проекта ресурс, но не е извършена необходимата им съпоставка с оглед избраната правна квалификация. Още повече, административният орган не само не твърди, че закупуването на техническото оборудване не е принципно годно да постигне целите, посочени в ПП на бенефициера, но и е одобрил ПП, което обратно на обективирания в акта извод, е приел за икономически обосновано, т.к. в него е предвидено заложените цели да се постигнат именно чрез тези действия с предоставения финансов ресурс. Наред с това, по делото не е спорно, че договорът е изпълнен в съответствие с условията по него, за което свидетелства и съставеният на 26.02.2019 г. формуляр, както и фактът, че по проекта е извършена пълна верификация на разходите. В този смисъл първата група твърдения, а именно - че експлоатацията на активите не е довела до съответни на амортизацията им приходи, не корелира с избраното правно основание. Дали са реализирани приходи, в какъв размер, как те се съотнасят към разходите за амортизация на закупената техника, дали и по какъв начин е експлоатирана същата, са ирелевантни за настоящия правен спор въпроси. (В този смисъл: Решение 8912/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 4705/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8148/05.07.2021 г., постановено по адм. дело 4657/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). Това прави както заключението по допуснатата ССчЕ, а в този смисъл и възраженията на касатора за неговата неправилна съдебна оценка, така и твърденията, изложени в административния акт, за фиктивност на документите, използвани като доказателство за извършваната дейност, неотносими към казуса обстоятелства. Без значение за наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ в този смисъл са и твърденията за фиктивност на извършената експлоатационна дейност с оборудването, обосновани с липсата на ангажиран на мястото на проверката персонал (Сравн.: третата група от описаните по-горе фактически обстоятелства). В отговор на довода на касатора, че задълженията на бенефициера не се изчерпват с изпълнението на АДПБФП и по тази причина експлоатацията на оборудването е проследяема в контекста на проверката за спазване на принципите, визирани в чл. 4, §7 Регламента, следва да се посочи, че получателят на финансова подкрепа от ЕСИФ, освен задължението да изпълни сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, безспорно има и редица задължения, свързани с експлоатацията на придобитите по съответния проект активи. Предвид предвиденото в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ основание за определяне на финансова корекция, той е длъжен да спазва принципа на дълготрайност на инвестицията за период от пет, респ. три години, регламентиран в чл. 71 Регламент 1303/2013, като не прекратява или премества производствена дейност извън програмния район, не извършва промяна в собствеността на дадена позиция от инфраструктурата, която дава на дадено търговско дружество или публичноправна организация неправомерно преимущество, както и не прави значителни промени, които засягат естеството, целите или условията за изпълнение и които биха довели до подкопаване на първоначалните цели. Наред с това, е обвързан от изпълнението на заложените по проекта индикатори, т.к. неспазването им може да съставлява основание за определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Следователно действията на бенефициера след изпълнението на договора категорично са подчинени на определени изисквания. Те обаче подлежат на проверка в контекста на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗУСЕСИФ, които не фигурират сред избраните правни квалификации в случая, поради което и не са предмет на съдебна преценка в настоящото производство. В този смисъл и в контекста на втората и третата група твърдения, обособени в атакувания административен акт, а именно - че активите не се намират на мястото на проверката, както и че липсват служители, следва да се посочи, че подобни факти са относими именно към задължението за спазване на принципа за дълготрайност на инвестицията, и по-специално към ангажимента да не се премества дейността, което би могло да резултира в основанието по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, но не и в посоченото от органа такова. (Сравн: чл. 70, ал. 1, т. 3 с.з.). Последното от четирите обособени в изложението групи фактически твърдения също не мотивира крайния извод на РУО. Първо, в ПП е посочено, че като резултат от дейността ще бъдат открити две нови работни места, без да се конкретизира мястото на изпълнение на трудовите функции на наетите служители, което прави твърденията за местоизпълнението в гр. София ирелевантни. В допълнение, органът не е посочил как точно тези резултати не могат да се постигнат чрез предприетите действия (наемането на служители, по отношение на който факт не се спори, а и се установява и от представените по делото трудови договори) и с предоставения ресурс и какво е съотношението между тези три категории. От друга страна, нереално предоставената услуга по АДПБФП, в какъвто смисъл са твърденията на органа, би представлявало основание за квалифициране на разходите за нейното осъществяване като недопустими, което е същностно различен правен инструмент за защита финансовите интереси на Съюза, от този на финансовата корекция, използван в случая. Разликата е проследена в редица съдебни актове на Върховния административен съд. (Така например: Решение 3326/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 11552/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 9340/01.09.2021 г., постановено по адм. дело 2769/2021 г., VII о. на Върховния административен съд). За пълнота на изложението следва да се посочи, че и развитите пространно в административния акт съображения за свързаност между бенефициера и други дружества също не обосновава обективирания в акта правен резултат. Не само, че връзката им с доказателствената стойност на издадените документи е факт, проследим в евентуално производство по оборване на тяхната автентичност, респ. материална доказателствена сила, ако имат такава, по реда на чл. 193 ГПК, каквото не е проведено, а на настоящия етап от съдебния спор е и недопустимо, но и фактът дали между кандидатствалите по програмата субекти е налице свързаност, е обстоятелство, което има значение към момента на одобряване на проектите, и то ако е налице забрана за финансиране на "свързани лица" по смисъла на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), а не към осъществяването на фактите от състава на нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Направеният прецизен прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените в него фактически твърдения не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочил кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени и използвани в съответствие с принципите за ефикасност и ефективност. В контекста на принципа на ефикасност не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. Подобни пороци в мотивирането на акта за определяне на финансова корекция представляват достатъчно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя. (Виж например: решение 1174 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 7893/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 5571/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 13253 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 8282/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, решение 14854/03.12.2018 г., постановено по адм. дело 8340/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 28.08.2020 г., постановено по адм. дело 2248/2020 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва мотивите на органа, т.к. това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна. Настоящият състав се присъединява към постановената по почти идентична фактология правни казуси съдебна практика, а именно: Решение 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и Решение 6348/27.06.2022 г., постановено по адм. дело 30/2022 г., VII о. на Върховния административен съд. Изложеното налага споделяне на извода на съда за липса на нарушение на чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ и да бъде квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното съдебно решение, като съответно на приложимия материален закон, следва да се остави в сила. Съдът е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при вярно изведени фактически констатации и точно приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, също е неоснователно. Противно на изложените в касационната жалба доводи и видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 17 656,44 лева (седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и шест лева и 0,44 ст.). От представените по делото доказателства се установява, че "КВП ГРУП" ООД е удостоверило заплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер чрез представяне на копие от платежно нареждане. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. С оглед материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, обвързано с приложимостта на правото на ЕС, настоящият съдебен състав намира, че платеното адвокатско възнаграждение от 17 656,44 лева с ДДС, почти не надвишава предвиденото в чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде присъдено. Администрацията, в чиято тежест се възлагат присъдените разноски е Министерство на иновациите и растежа в качеството на правоприемник на Министерство на икономиката. Последното е преобразувано с Решение на Народното събрание от 13 декември 2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 106/2021 г.; изм., бр. 110/2021 г.), като съгласно § 12, ал. 2 от ПЗР на ПМС 20/25.02.2022 г. негов правоприемник относно правата и задълженията на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в качеството на управляващ и договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., на управляващ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., на Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014 - 2020 г. и на Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021 - 2027 г. и в качеството на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, включително по договорите за безвъзмездна финансова помощ, считано от 01.03.2022 г. е Министерството на иновациите и растежа. Доколкото настъпилото в хода на касационното производство правоприемство не засяга административната правосубектност на овластения орган и е неотносимо към законосъобразното идентифициране на ответната страна, респ. към процесуалната й легитимация, се налага единствено съобразяване на актуалната администрация към която е ситуиран издателят на отменения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение