Решение № 10693 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2010 г.

Решение № 10693 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Варна, ул. "Екатерина Симитчиева"15, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя Миглена Стефанова Бояджиева, против решение № 181 от 1.02.2010 г., постановено по административно дело № 3013 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление от 23.10.2009 г., издадено от главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Благовеста Елена Недялкова Шарон и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД и дадено предписание на работодателя да предложи на Благовеста Елена Недялкова Шарон сключване на трудов договор от началото на възникване на трудовото правоотношение 1.10.2009 г., с предоставен срок за това до 26.10.2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, в писмено възражение от упълномощения юрисконсулт Дарина Петрова Ошавкова - Кафалийска, счита същата за неоснователна. Ответната страна по касационната жалба - Благовеста Елена Недялкова Шарон от гр. Варна не е взела становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Варненския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405а, ал. 7 от КТ, е оспореното от работодателя "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, гр. Варна Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание за сключване на трудов договор, издадени на 23.10.2009 г. от Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с които е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето Благовеста Елена Недялкова Шарон от гр. Варна и "Хоспис Св. Иван Златоуст" ЕООД, гр. Варна на длъжност санитар, считано от 1.10.2009 г. С постановеното решение жалбата на касатора срещу оспорения индивидуален административен акт е отхвърлена като неоснователна. Административният съд след като е констатирал, че Благовеста Елена Недялкова Шарон е работила като санитар в "Хоспис Св. Иван Златоуст" и извършваната от нея работа е да полага санитарни грижи за пациентите на хосписа, с определено работно време и срещу определено възнаграждение, е приел, че така създадените отношения между това лице и посочения работодател по същността и съдържанието си представляват трудово договорни отношения и могат да породят правните последици на трудовия договор. Това становище на административния съд е правилно. При постановяването му са изяснени обстоятелствата, касаещи правото на Инспекцията по труда да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Това право е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 от КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. В случая по делото е доказано, че процесното постановление на главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна е издадено при наличие на възникнало трудово правоотношение, като същото е отграничено от отношенията, възникващи при договор за изработка, съгласно който се цели постигането на конкретен резултат. В настоящия случай е налице престиране на работна сила, а не на определен резултат. Решението на първоинстанционния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. В касационното производство не се установи наличие на твърдяното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,