Решение № 5067 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2011 г.

Решение № 5067 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Агро - КП" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Градешница, ул. "Милин камък" № 4, представлявано от управителя си Петко Георгиев Хаджийски, чрез процесуален представител адв. Боряна Тончева, против решение от 17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 567/2010 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 440/27.09.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) Монтана. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, а също така е и необосновано. На първо място се сочи, че съдът не е обсъдил всички оплаквания на жалбоподателя, които касаят както разпределението на 7-те масива, предмет на заповедта, така и факта, че в заповедта не са включени всички масиви в землището на с. Лехчево. На практика по масиви е разпределено ползването само на 1069.881 дка, попадащи в 7 масива, което принуждава земеделските производители да ползват земите си в реални граници. По доводите за материална незаконосъобразност на решението се твърди, че съдът не е съобразил нормата на чл. 37в, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗСПЗЗ, според която правото на ползване на отделния масив се предоставя на ползвателя с най-голям дял арендована/наета земеделска земя в масива. В настоящия случай разпределението на масивите не е станало на този принцип, т. е. не съответства на законовите изисквания, а освен това един и същи масив е предоставен за ползване едновременно на две или повече лица. Не може да се приеме, че цялото землище на селото с изключение на включените в заповедта 1069.881 дка се състои от имоти, които са възстановени в съществуващи стари реални граници, за да е приложимо изключението по чл. 37в, ал. 2, изр. посл. от ЗСПЗЗ. Чрез включването само на 1069.881 дка в служебното разпределение административният орган на практика издига в принцип разпокъсаното ползване в реални граници на земеделските земи, а не комасирането им. По тези съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено, като настоящата инстанция се произнесе с решение по същество, с което да отмени оспорената заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Земеделие" Монтана представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение намира за законосъобразно, обосновано и правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Заинтересованите страни - Веселин Иванов Ганов, ЕТ "Йорик - Иван Цеков", Александър Тодоров Александров, Веселин Йорданов Василев, ЕТ "Агро - Светлозар Дичевски", ЗК "Рибине" и Мариян Атанасов Горанов не заявяват становище по касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от "Агро - КП" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Боряна Тончева, против определение от 18.05.2011 г. по адм. дело № 567/2010 г. на Административен съд Монтана, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ответника Областна дирекция "Земеделие" Монтана разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като съдът се е произнесъл по искане за разноски, което не е направено в срок - такова искане е заявено едва в становището (писмената защита) на страната след последното по делото открито съдебно заседание, а освен това страната не е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Иска се отмяна на определението. Ответникът, както и заинтересованите страни не са заявили становище по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС Монтана е образувано по жалба от настоящия касатор против заповед № 440/27.09.2010 г., с която директорът на ОД "Земеделие" Монтана на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е разпределил ползването на земеделски земи по масиви за землището на с. Лехчево, община Бойчиновци, обл. Монтана за стопанската 2010-2011 г. по ползватели. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Счел е за неоснователни доводите за немотивираност на акта, като е посочил, че мотивите за издаването му се съдържат в доклад вх. № 3242/14.09.2010 г. на комисията, назначена със заповед № 235/31.05.2010 г. на директора на ОД "Земеделие" Монтана, т. е. мотивите се съдържат в акт на помощен орган, назначен във връзка с производството по издаване на административния акт, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС, както и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК. Съдът е констатирал също така, че извършеното служебно разпределение на масивите за ползване включва част от земеделската земя в землището, поради което е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя за всички декларирани от него 7 517.660 дка, тъй като със заповедта са разпределени 1069.870 дка. На следващо място съдът е счел, че не са налице твърдените нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по чл. 37в, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ комисията по ал. 1 е изготвила и представила доклад, като е предложила на директора на ОДЗ Монтана изготвено разпределение на ползването на земеделските земи по масиви в землището на с. Лехчево. По доводите, че оспорената заповед не обхваща всички земи в землището, съдът е установил, че за масивите, които отпадат от проекта за служебно разпределение, е изготвен изричен списък на интернет страницата на ОДЗ Монтана. Тези масиви действително не са вписани в оспорената заповед, но този пропуск не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като информацията е била достъпна на официалната интернет страница на ОДЗ Монтана, а от друга страна ползването на масивите не се препятства от заповедта. С доклад вх. № 3242/14.09.2010 г. е извършено надлежно разпределение на земеделски земи именно между заявилите земите ползватели, като по този начин е спазен материалният закон. Разпределението не е извършено в нарушение на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като законът урежда общите правила и следва да бъде прилаган не за всеки отделен масив, а относно разпределението в определеното землище и то пропорционално по отношение на декларираните и разпределени площи. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. Производството по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите, което се ръководи от комисия за всяко землище на общината, назначена със заповед на съответния директор на ОД "Земеделие". В случай че между ползвателите не се постигне споразумение в съответствие с чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. За дейността си комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който съдържа разпределение на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 септември на съответната година. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че невключването в разпределението на всички масиви в землището е самостоятелно основание за незаконосъобразност на заповедта. По този повод касаторът се позовава на приложено по делото удостоверение изх. № РД-05-2/5.01.2011 г. от ОСЗ Бойчиновци, според което в землището на с. Лехчево се разположени масиви от № 10 до № 243 вкл. съгласно Картата на възстановената собственост (КВС), а заповедта касае само седем от тях. На първо място следва да се посочи, че масивите в удостоверението са отразени по номерация и площ според КВС. Нито в ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ се съдържа изискване при изготвяне на проекта за разпределение образуваните масиви за ползване да са винаги с площ, равна на площта на съответния масив съгласно КВС. Напротив, в повечето случаи това е практически невъзможно и се налага в един масив по КВС да бъдат образувани няколко масиви за ползване. Това ще е винаги така, когато в даден масив следва да бъде настанен ползвател, чиято определена площ за ползване, с оглед неговите правни основания и полагащите му се земи по смисъла на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, е по-малка от площта на съответния масив по КВС. Ето защо и според легалната дефиниция на понятието "масив за ползване" границите на този масив се определят по имотните граници на крайните имоти. Още повече в цитираното удостоверение изрично е посочено кои масиви в землището на с. Лехчево, респ. каква част от тях са включени в разпределението. Що се отнася до възраженията, че в разпоредителната част на заповедта не са включени всички заявени от касатора земи с площ 7 517.660 дка, първоинстанционният съд правилно е приел, че съдебният контрол за законосъобразност се свежда до предмета на заповедта и разпределеното с нея ползване на седем масива. След като със заповедта са разпределени 1069.870 дка, а с жалбата са претендирани 7 517.660 дка, обосновано съдът е приел тези претенции за неоснователни и недоказани. По доводите, че много малко от масивите в землището са включени в разпределението, с което се осуетява целта на закона, а именно комасирано ползване на земи, съдът правилно е посочил, че за масивите, отпаднали от проекта за служебно разпределение, е публикуван изричен списък на интернет страницата на ОД "Земеделие" Монтана. Ако жалбоподателят е считал, че с отпадането на тези масиви се засягат неговите права, то той е следвало да обжалва именно този списък, който е обявен публично. По отношение на неразпределените имоти не е налице административен акт - заповед по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, която да подлежи на оспорване. Освен това е безспорно, че изключените масиви попадат в хипотезата на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ, където е дадена легалната дефиниция на понятието "масив за ползване" (изм., ДВ, бр. 62/2010 г.). Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза всички масиви, изключени от служебното разпределение, попадат в хипотезата на § 2ж от ДР на ЗСПЗЗ - като цяло или като част от масив, тъй като са възстановени в стари реални или възстановими граници. Според легалната дефиниция на "масив за ползване", имоти, възстановени по този ред, нормативно са изключени от доброволните споразумения, респ. служебни разпределения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Неоснователни са и доводите за допуснато от съда нарушение на материалния закон, изразяващо се в неспазване на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ при служебното разпределение на масивите за ползване да се съобразят преференциалните права на ползвателя с най-голям дял собствена/арендувана/наета земеделска земя в масива. Твърди се от касационния жалбоподател, че при спазване на това изискване на него би следвало да му се предостави изцяло, а не отчасти масив 109, масив 74 да се предостави на ЗК "Рибине", а останалите масиви по заповедта - на ЕТ "Йорик - Иван Цеков". По тези доводи, поддържани още пред първата инстанция, административният съд е развил правилни мотиви, че при разпределение на масивите за обработване при спазване единствено на изискването на чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ няма да се съобразят доказаните права на всички земеделски производители, които ползват земеделски земи в землището на с. Лехчево. Соченото изискване се прилага при спазване на ограничението за пропорционално разпределение на земеделските земи, включени в масивите, което е предвидено с разпоредбата на чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ. Именно такава е и целта на закона - да гарантира справедливо разпределение на ползване на земеделските земи, в случаите, при които не е налице споразумение между собствениците. При разпределението на първо място се съблюдават доказаните права на собствениците, арендаторите и наемателите на земеделските земи, като разпределението се извършва при спазване на пропорцията, съобразно доказаните права. Прилагането на предвиденото в чл. 37в, ал. 3, т. 1 от ЗСПЗЗ правило е факултативно, доколкото по този начин на разпределение не се засягат доказаните права на всички правоимащи за съответното землище. Възприемането на това правило като императив означава да се допусне отреждането на масиви за обработка в цялото землище само на един арендатор, като при този начин на разпределение площта на отредените масиви за ползване значително ще надвиши доказаните права на този арендатор. От друга страна такъв начин на разпределение би накърнил правата на други ползватели, регистрирани като земеделски производители за съответното землище и доказали права на собственост и/или ползване. Настоящият състав приема, че при служебното разпределение на ползването на масивите за ползване основаният принцип е за спазване на пропорцията по отношение на доказаните права на всички собственици и ползватели на земеделски земи за съответното землище, регистрирани по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ. В случая е установено от заключението на приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза, че при извършеното с обжалваната заповед служебно разпределение на ползването са съобразени правата на всички ползватели в това число и на жалбоподателя. Като е стигнал до правен извод за законосъобразност на заповедта за разпределение на ползването, съобразно правата на всички земеделски производители, съдът е постановил законосъобразно и обосновано решение. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. По същество е основателна. Неоснователни са възраженията, че молителят не е представил списък по чл. 80 от ГПК за извършени разноски, което преклудирало възможността за последващо произнасяне по този въпрос. Според разпоредбата на чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. От тълкуването на разпоредбата е видно, че непредставянето на такъв списък погасява правото на страната да обжалва решението в частта за разноските, но не погасява правото й да иска присъждане на разноски. Основателно обаче е оплакването, че искането за разноски не е предявено своевременно. Както е посочено и в самото определение, процесуалният представител на ответника е представил писмена защита от 1.03.2011 г., в която се съдържа искане за присъждане на направените разноски. Такова искане не е предявено до последното съдебно заседание по делото на 23.02.2011 г. и следователно не е направено своевременно, поради което е следвало да бъде оставено без уважение. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, като настоящата инстанция следва да се произнесе по същество и да остави без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД "Земеделие" Монтана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение