Решение № 11536 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2015 г.

Решение № 11536 от 31.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Плам ПП" ЕООД, чрез адв. Йовчев, против решение № 1225 от 16.06.2015 г. по адм. дело № 1073/2013 г. на административен съд - П., 13 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161204267/20.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 262/15.03.2013 г. на заместник директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 733, 69 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 5 353,21 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че основанията за отказ на правото на данъчен кредит по спорните фактури, посочени от органите по приходите и възпроизведени в мотивите на съдебния акт, не са налице. Твърди, че по делото са представени достатъчно доказателства, обосноваващи реалност на процесните доставки, както и че правото на данъчен му е отказано неправомерно. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., чрез юрк. Бонева, в писмена защита, депозирана по делото, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - П. е бил ревизионен акт № 161204267/20.12.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 262/15.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П. относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 15 733, 69 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 353,21 лв. С атакувания ревизионен акт правото на данъчен кредит за "Плам ПП" ЕООД е отказано по 16 бр. фактури, издадени от "Софмил 66" ЕООД през данъчни периоди м. 02, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2009 г. и м. 01.2010 г. Предмет на доставките по тези фактури са различни количества замразени свински, телешки, говежди и пилешки меса. За да откаже приспадане на данъчен кредит, приходният орган е приел, че от ревизираното лице и неговите доставчици не са представени доказателства за реалното извършване на доставки по процесните фактури. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че отказът на данъчен кредит е законосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел за недоказано реалното осъществяване на спорните доставки. В мотивите на решението е посочено, че не е установено стоките (в случая родово определени вещи) да са предадени или определени по съгласие на страните, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е констатирал, че липсват приемо-предавателни протоколи, както и съпътстващи доставката документи - ветеринарни свидетелства и санитарни разрешителни, изискуеми по специалния закон, третиращ търговията с месо и месни продукти - Закон за ветеринарномедицинската дейност. Приел е, че не са представени доказателства за конкретно транспортирани количества месо именно с хладилните камиони, придружени с издадени от Дирекция "Столичен ветеринарно - санитарен контрол" при Национална ветеринарно медицинска служба. Съдът е приел, че издадените фактури и представените пътни листи за извършен транспорт, заедно със счетоводното отразяване на стоките по материални сметки на жалбоподателя, не са достатъчни доказателства за реалността на процесните доставки. Изложил е, че предмет на доставките са специфични стоки - месо, за които са налице изисквания да бъдат придружени от свидетелства, сертификати или документи за произход. Прието е, че липсват съответните ветеринарно - медицински свидетелства за извършване на транспорт на месо и други суровини от животински произход от прекия доставчик, както и не са съставяни товарителници, поради което не може да се установи по несъмнен начин транспортирането на посоченото във фактурите количество месо. Постановеното решение е правилно. Административният съд е направил обстоен анализа на приложимото материално право, съдебната практика на СЕС, както и на всички налични по делото доказателства, включително заключението на вещото лице. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност, като е съобразил липсата на съществени доказателства, относими към предмета на спора. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато данък добавена стойност стане изискуем. При доставки на стоки, каквито са и процесните, данъкът става изискуем към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките съгласно чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Нормите от националния закон следва да се тълкуват и прилагат във връзка с тълкуването на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според което понятието доставка на стока включва всяко овластяване на получателя по доставката фактически да се разпорежда със стоката. От изложеното следва, че при спор за осъществяване на доставките на стоки, съдът има задължението да изследва всички факти относно доставянето и получаването на стока в разпоредителната власт на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че не е установено осъществяването на спорните доставки на стоки - замразени свински, телешки, говежди и пилешки меса от прекия доставчик "Софмил 66" ЕООД. Действително административният съд в мотивите си е изложил, че по делото не са спорни фактите на произход на стоките по процесните фактури при прекия доставчик, както и кадрова и техническа обезпеченост на дружеството за извършването им. По делото са представени и доказателства за наличие на нает търговски обект - склад, находящ се в с. Л., наличие на транспортни средства - хладилни товарни МПС, надлежно регистрирани в дирекция Столичен ветеринарно - санитарен контрол, както и назначени лица по трудови правоотношения. Спорен по делото е фактът на реално осъществяване на пряката доставка - на конкретно посочени в процесните фактури количества родовоопределени вещи (месни продукти) между прекия доставчик "Софмил 66" ЕООД и жалбоподателя. В тази връзка по делото са представени единствено пътни листи, в които липсват съществени реквизити, а именно отбелязване на вида и теглото на товара, дата и час на тръгване и пристигане. При това положение представените пътни листи по никакъв начин не могат да се обвържат с процесните фактури, доколкото не може да се установи какви стоки са превозвани с тях, в какви количества и кога точно е осъществен превозът. По делото не са представени приемо-предавателни протоколи или други доказателства, удостоверяващи предаването или отделянето на родовоопределените вещи, предмет на доставките (напр. товарителници). Възражението в касационната жалба за липсата на законово задължение за издаване на товарителница в конкретния случай е неотносимо, доколкото не липсата на товарителница конкретно, а липсата на каквито и да било доказателства за предаване или овластяване на получателя по доставката фактически да се разпорежда със стоката, е послужило като основание за отказ на данъчен кредит. По отношение на цитираното в касационната жалба писмо вх. № 2553-06-3384#1, находящо се на л. 151 от делото, изхождащо от П. И., управител на "Софмил 66" ЕООД, следва да се посочи, че по делото липсват описаните като приложени към него документи, а именно разрешителни от ДВСК и ХЕИ. Следователно, както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото е останало недоказано реалното осъществяване на процесните доставки. Безспорна е липсата на приемо-предавателни протоколи или съпътстващи доставката документи - ветеринарни свидетелства и санитарни разрешителни, изискуеми по специалния закон, третиращ търговията с месо и месни продукти - Закон за ветеринарномедицинската дейност. Не са представени и безспорни доказателства за транспортиране на конкретните количества месо, предвид изложеното по-горе относно представените по делото пътни листове. Следва да се посочи също така, че предвид специфичния характер на предмета на доставките - месни продукти, в Закон за ветеринарномедицинската дейност и Закона за храните визират специфични изисквания и документи, удостоверяващи спазването на ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни, зародишни продукти и суровини и храни от животински произход, каквито документи, както вече се установи, липсват по делото. Законосъобразен е изводът на съда, че единствено издадените фактури и представените непълни и с липсваща информация пътни листове, заедно със счетоводното отразяване на стоките по материални сметки на жалбоподателя, не са достатъчни доказателства, обосноваващи несъмнен извод за реалност на процесните доставки. С оглед на изложеното, оспореното решение като правилно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен, първо отделение,