Решение № 67 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2022 г.
ВАСVI отделение05.01.2023 г.докладчик т Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236/23.02.2022 г. по адм. дело № 2670/2021 г. на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 67 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2022 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Брилянт - Слънчев бряг" ООД, гр. Свети Влас против решение № 236/23.02.2022 г. по адм. дело № 2670/2021 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Бургас и С. И., от гр. Бургас не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 236/23.02.2022 г. по адм. дело № 2670/2021 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "Брилянт - Слънчев бряг" ООД, гр. Свети Влас срещу решение № 1040-02-211/04.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 5104-02-78/07.09.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60 КСО при ТП на НОИ. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било образувано въз основа на подадена от работодателя декларация за настъпила трудова злополука. На 27.05.2020 г., след приключване на работния ден, С. И. се е връщал от работа в Авиобаза "Безмер", като е пътувал с други работници с автомобил в посока гр. Бургас, кв. Рудник, когато е настъпило пътно-транспортното произшествие. Като място на злополуката е посочено Автомагистрала "Тракия", 356 км, а уврежданията са настъпили от излизането на автомобила от дясно на пътя и преобръщането му. С разпореждане № 5104-02-78 от 7.09.2021 г. длъжностното лице при ТП на НОИ гр. Бургас, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е приело декларираната от осигурителя "Брилянт – Слънчев бряг" ООД злополука за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Отбелязало е, че се касае за внезапно травматично увреждане на здравето - [състояние], без открита [заличен текст], станало през време на връщане по обичайния път от работното място до постоянното местоживеене, като е изложена хронология съответстваща на тази по констативния протокол за злополуката. С решение № 1040-02-211/04.11.2021 г. директорът на ТП на НОИ Бургас, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Съгласно чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. С нормата от разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО е приравнява на трудова и всяка злополука, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Материалноправните основания, за да е налице трудова злополука в тези случаи са наличие на внезапно увреждане на здравето, което да е причинило неработоспособност или смърт и да е станало по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. Предвижването на работника/служителя от работното място до основното място за живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер е приравнено на трудова злополука поради това, че обслужва явяването/връщането на/от работа за изпълнение на трудовите функции на заеманата длъжност или въобще на извършване на работа в интерес на предприятието. Обосновани са изводите на съда, че процесното пътуване е съставлявало част от обичайното придвижване на пострадалия от местоработата му до дома му и са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки на чл. 55, ал. 2 от КСО, за признаване на злополуката за трудова. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормата на чл. 55, ал. 2 от КСО е в противоречие с чл. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 349/2011 г.. Регламентът, като част от вторичното законодателство на Европейския съюз е задължителен и пряко приложим в държавите-членки, а съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗНА, когато нормативният акт противоречи на регламент на ЕС, се прилага регламентът. Този правен принцип обаче, важи когато приложимите норми от общностното право и от националното законодателства уреждат едни и същи обществени отношения, което в случая не е налице. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение