Решение № 3892 от 11.4.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2023 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5-6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма (ОП) Наука и образование за интелигентен растеж (НОИР) 2014 2020 срещу Разпореждане 1 от 16.01.2023 г. по АНП 1/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което на основание чл. 306, ал. 2 АПК му е наложено административно наказание по чл. 304, ал. 1 АПК глоба в размер на 200 лева за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила съдебно решение. Твърди се неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът Софийски университет Св. Климент Охридски навежда доводи за неоснователност на частната жалба и моли разпореждането да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 306, ал. 5 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. С Решение 80811-463 от 14.06.2019 г. на ръководителя на управляващия орган на ОП НОИР 2014 2020 г., в частта по т. 3 е постановен отказ за верификация за верификация на сумата от 54 444,94 лева по бюджетен ред VIII.25.1 Разходи за възнаграждения за лица, пряко ангажирани с дейността по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя на бенефициера Софийски университет Св. Климент Охридски във връзка с Проект BG05M2OP001-1.001-0004 Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото (УНИТе). Това решение е отменено с Решение 7836 от 30.06.2021 г. по адм.д. 13440/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС) и преписката е върната в тази й част на административния орган за ново произнасяне. С Решение 80811-802 от 01.11.2019 г. на ръководителя на управляващия орган на ОП НОИР 2014 2020 г., в частта по т. 3 е постановен отказ за верификация на сумата от 53 457,63 лева по бюджетен ред VIII.25.1 Разходи за възнаграждения за лица, пряко ангажирани с дейността по управлението и/или изпълнението на проекта, включително задължителни здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя на бенефициера Софийски университет Св. Климент Охридски във връзка с Проект BG05M2OP001-1.001-0004 Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото (УНИТе). Посоченото решение е обжалвано от бенефициера и по жалбата е образувано адм. дело 13365/2019 г. по описа на АССГ. С Решение 496 от 30.01.2023 г. по посоченото дело, е отхвърлена жалбата на Софийски университет Св. Климент Охридски срещу Решение 80811-802 от 01.11.2019 г. на ръководителя на управляващия орган на ОП НОИР 2014 2020 г. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от Софийски университет Св. Климент Охридски, по която е образувано адм.д. 3328/2023 г., насрочено за 22.05.2023 г. За да постанови обжалваното разпореждане, председателят на Седмо отделение на ВАС приема, че доколкото в случая законът изрично регламентира компетентността на административния орган по отношение издаване на акта по верификация и преценката в това производство е предоставена на оперативната самостоятелност на този орган, съдът в съответствие с приложимата процесуална норма на чл. 172, ал. 2 АПК е изпратил преписката за ново произнасяне по направеното искане. Намира, че новото произнасяне логично е предпоставено от образуване на ново административно производство, при спазване на правилата, установени в ЗУСЕФСУ, част от които е и уведомяването на бенефициера за това, с предоставяне на възможност за излагане на съображения и представяне на доказателства във връзка с основателността на заявената претенция - аpг.: чл. 63 ЗУСЕФСУ и чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 АПК. Единственият юридически факт, позволяващ на административния орган да преустанови временно административнопроизводствените действия по издаване на индивидуалния административен акт, за което е сезиран, е проявлението на някоя от предвидените в чл. 54, ал. 1 АПК или съответните специални закони, хипотези. Издаването на изричен акт за спиране, когато органът счита, че са налице процесуални пречки за движение на производството, е необходимо не само защото законът не предвижда друга възможност за законосъобразно преустановяване на действията за определен период, но и за да може засегнатите лица да осигурят адекватна защита на интересите си, каквато единствено изрично произнасяне в тази насока им позволява (вж.: чл. 54, ал. 5 АПК). Ето защо, ако органът намира, че изходът от друго производство - съдебно или административно, е от значение за крайния му извод по воденото от него такова, е длъжен да материализира волята си по съответния начин, като предостави възможност на участващите в процеса лица да ангажират становище по законосъобразността на това процедурно разрешение. По изложените съображения председателят на Седмо отделение счита, че в случая са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на РУО на ОП "НОИР" 2014 - 2020 г., тъй като е налице бездействие на административен орган, задължен по силата на обвързващо го влязло в сила съдебно решение да извърши необходимите процесуални действия по движението на производството по изпратеното му за произнасяне искане за плащане. Наложена е глоба в размер на 200 лева. Разпореждането е постановено при съобразяване на материалноправните и процесуалноправните предпоставки за издаването му. Не се възприема твърдението в жалбата, че не е налице противоправно бездействие. Действително, в обжалваното разпореждане е посочена като правно основание нормата на чл. 306, ал. 2 АПК, визираща извършването на повторно нарушение, но видно от диспозитива и мотивите на обжалваното разпореждане, е наложена глоба в размер на 200 лева, която съответства на нормата на чл. 306, ал. 1 АПК. Този факт не води до незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, противно на изложеното от жалбоподателя, тъй като се касае за очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по съответния ред. Съгласно чл. 304, ал. 1 АПК длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. За да бъде приложена цитираната разпоредба е необходимо да се изследва налице ли е влязло в сила решение и изпълнени ли са произтичащите от него задължения. Видно от доказателствата по делото подлежащият на изпълнение съдебен акт е влязъл в сила на 30.06.2021 г., като по делото не са представени доказателства да е изпълнен. Действително съдът не е определил срок за издаване на акта, но следва да се приеме, че това е законоустановеният срок за издаване на административен акт от категорията на процесния. До датата на подаване на сигнала 22.11.2022 г., почти година и половина след постановяване на съдебното решение, административният орган не е изпълнил произтичащото задължение от влязлото в сила съдебно решение. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал. 2 предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая разпоредбата на чл. 304, ал. 1 АПК не предвижда такова изключение, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Жалбоподателят твърди, че с издаденото Решение 80811-802 от 01.11.2019 г. предварително е изпълнил съдебното решение по адм.д. 13440/2020 г. на ВАС, като при обжалването на този административен акт е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК и органът не може да издаде нов административен акт с този предмет. Следва да се обърне внимание, че и при издаването на Решение 80811-802 от 01.11.2019 г. е било налице висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, във фазата на оспорване (Решение 80811-463 от 14.06.2019 г. е било оспорено пред съд) и ако административният орган е считал, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК, той не е следвало да издава втория административен акт. Законосъобразността на този акт не е предмет на настоящото производство, но административният орган не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Жалбоподателят смесва понятията маловажност и малозначителност. Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да освободи нарушителя от административнонаказателна отговорност, като прецени, че случаят е маловажен. С оглед препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН обаче разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, вкл. и относно обстоятелствата, изключващи отговорността, са приложими в административнонаказателния процес. Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК - деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Видно от твърденията на жалбоподателя, последният явно визира хипотезата на маловажност по смисъла на §1, т. 4 от ДР ЗАНН. Изложените доводи в тази насока не обосновават наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата или незначителността на вредните последици от неизпълнението на задължението на административния орган. В случая са налице кумулативните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 304, ал. 1 АПК, за ангажиране на административнонаказателна отговорност на длъжностно лице поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Размерът на глобата е определен в законоустановения минимален размер, при съобразяване с естеството и тежестта на нарушението. По изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 306, ал. 6 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение