Решение № 7624 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2021 г.

Решение № 7624 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2785/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 ЗДДС. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Д-р Темелкова – Л. Н. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. [номер], ет. [номер], подадена чрез пълномощник адв. И. Младенов, срещу решение № 426/26.01.2021 г. по адм. д. № 7103/2020 г. на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ФК-С541-0037994/24.06.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че нарушението безспорно е извършено, но в издадената заповед не се съдържат мотиви относно определения 14 дневен срок, както и относно съответствието на ПАМ с целта на закона. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства, така както са посочени в представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационна жалба - началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Георгиев и иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София – град е била заповед № ФК-С541-0037994/24.06.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена на ЕТ "Д-р Темелкова – Л. Н. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. [номер], ет. [номер] ПАМ - запечатване на търговски обект – дентален кабинет, находящ се в гр. София, бул. "Александър Стамболийски", № 104, стопанисван от него, и забрана достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена във връзка с нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство за извършена продажба на услуга на стойност 20. 00 лева. Проверката е удостоверена с протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0037994 от 18.06.2020 г. и приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен финансов отчет, опис на паричните средства. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и неоснователност на оспорването. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана /съдържа фактически и правни основания/; не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод, че обжалваната ПАМ е наложена при правилно приложение на материалния закон, тъй като е доказано от страна на ответника по делото извършването на нарушението. Счел е, че продължителността на срока на наложената ПАМ е правилно обоснован от административния орган с необходимостта от защита на обществения интерес като се предотврати извършването на нови нарушения. Със запечатването на обекта за 14 дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуалните загуби за жалбоподателя ще му въздействат предупредително – възпиращо. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно. Извършването на нарушението е доказано от административния орган, както правилно е приел първостепенния съд, и не се оспорва от жалбоподтеля. Спорът между страните касае определения в оспорената заповед 14 – дневен срок на ПАМ. Според чл. 169 АПК, озаглавен "Съдебен контрол и оперативна самостоятелност" при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. В случая той определя срока на продължителност на ПАМ в рамките на максимално допустимия от закона, който е 30 дни. Според ТР № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Според настоящия съдебен състав в оспорената заповед не са изложени такива мотиви. В частта й относно продължителността на срока неясно защо е коментирано значението на издадения фискален бон за купувачите на продадените стоки и възможността те да върнат закупената стока, ако се окаже, че същата има дефекти и не притежава нужните качества, при положение, че в конкретния случай не е издаден фискален бон за предоставена услуга. Посочено е, че срокът се определя с оглед вида на нанесената вреда на бюджета и създадената в обекта организация на работа. От изложените мотиви не става ясно каква е конкретната вреда, нанесена на бюджета, и как срокът от 14 дни на ПАМ постига целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН – предотвратяване и отстраняване на вредните последици от административното нарушение. Както правилно е приел първостепенният съд, в случая ПАМ преследва цел, присъща на административните нарушения съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Не са изложени обаче мотиви в тази връзка и не е обсъдено от административния орган кога е констатирано нарушението /в началото, в средата или в края на работното време/, има ли други неотчетени чрез фискалното устройство приходи от продажби на услуги до този момент и в какъв размер, съответства ли срокът на тежестта на нарушението с оглед тези обстоятелства, както и с оглед конкретния размер на неотчетения приход от продажба на услуга, констатирани ли са по съответния ред други предходни нарушения от същия вид и пр. Изложеното налага извод за основателност на доводите на касатора, че във връзка с определянето на срока на ПАМ административният орган не е изложил конкретни мотиви и не е обсъдил установените от него конкретни факти и обстоятелства, за да може съдът да извърши преценка за това съответства ли неговото решение на целта на закона, а липсата на такива е основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, според цитираното по-горе ТР № 4/2004 г. по т. д. № 4/2002 г., и налага неговата отмяна. Като е потвърдил оспорения административен акт с мотиви за неговата материална законосъобразност и липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, Административен съд - София град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК след отмяната на първоинстанционното решение Върховният административен съд е длъжен да реши спора по същество като отмени заповедта за налагане на ПАМ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 426/26.01.2021 г. на Административен съд – София – град, постановено по адм. д. № 7103/2020 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № ФК-С541-0037994/24.06.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - София да заплати на ЕТ "Д-р Темелкова – Л. Н. – Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ", ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], вх. [номер], ет. [номер] разноски в размер на 864 лв. /осемстотин и шестдесет и четири лева/. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.