Решение № 15385 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2013 г.

Решение № 15385 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10653/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марияна Иванова от гр. Варна, подадена от пълномощника адв. Стоева против решение № 1610/19.06.2013 г. по адм. д. № 93/2013 г. на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът - председател на ОбС - Варна не излага становище по асационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: О обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу Решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на с. о. "Акчелар", в частта, засягаща ПИ 2522.162 по отношение на улица от о. т. 354 до о. т. 356. Решението е мотивирано в валидност на оспорения административен акт, като издаден от компетентния орган и при спазена процедура по чл. 128, ал. 2, чл. 129, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 от ЗУТ. Прието е, че са съобразени изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и ПУР е съобразен с влязлата в сила кадастрална карта от 2008 г., т. е. отговаря на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Обсъдена е подробно изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с констатациите на неоспорената съделно-техническа експертиза. Прието е, че визирания в експертизата като възможен друг по-икономичен вариант по смисъла на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като икономичното осъществяване на предвижданията по плана не се преценява на плоскостта само на един имот, а в общите параметри. Решението е обосновано и законосъобразно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно липсата на нарушенията на материалния закон при одобряване на процесния ПУП-ПУР, в частта, касаеща предвидената второстепенна улица от VI клас, засягаща собствения на жалбоподателката ПИ 2522.162. Кредитираната частично и във връзка с останалите доказателства по делото съдебно-техническа експертиза /допълнена в с. з./, установява спазване параметрите на съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа, с техническите характеристики, съгласно Наредба № 2/2004 г., за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии /ППКТСУТ/ и съществуващото и надлежно разрешено застрояване в процесния имот. При конкретното техническо задание не е възможен друг вариант, който да засяга по-малко имота, като единствено е възможно намаляване на тротоарите от 6 м на 5,50 м, за което обаче липсва задание. Следователно оспореният план е законосъобразен, като отговарящ на изискванията за икономично и целесъобразно устройство на територията /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 от АПК/, която съразмерност не се отнася само до един от засегнатите от улицата имоти, а се преценява комплексно, за което административният съд е изложил подробни мотиви. В случая не е налице засягане правата на оспорващата в по-голяма степен, отколкото закона позволява за постигане целта, за която акта се издава. Законосъобразен е и извода на съда, че не е нарушено изискването на ал. 4, чл. 125 от ЗУТ, тъй като законно построена сграда, вкл. разрешената с надлежно разрешение за строеж не се засяга от одобрения проект за улична регулация, а наличното строителство, без данни за надлежно одобрени строителни книжа също не е засегнато до степен да не може да бъде ползвано по предназначение. Не е налице и несъобразяване с изискванията на чл. 80, ал. 5 ЗУТ, тъй като нормата визира само минимално допустимите параметри на улици, тротоари и т. н., но не и максималните такива. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,