Решение № 4193 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2534/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград, подадена чрез адвокат Н. Симеонова, против Решение 10698/05.12.2024 г., постановено по административно дело 2050/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед 18/28.08.2024 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на заповедта. Касационната жалба се поддържа от депозиралият я процесуален представител, който моли да бъде уважена, като се отмени съдебното решение, ведно със съответните последици. Ответната страна Г. С. А. се представлява от адвокат М. Гунчева, която посредством писмен отговор и становище оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавен служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата длъжност началник отдел Управление на проекти и международно сътрудничество в Дирекция Хуманитарни дейности, проекти и сътрудничество в Община Асеновград. Съдът е отменил заповедта, развивайки подробни и обосновани мотиви за материалната й незаконосъобразност, които са съобразени с установените факти и приложимия закон. Основният спор по делото е свързан с преценка на обстоятелството налице ли е реално съкращаване на длъжността, който е заемал Г. С. А.. Съдебният състав подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства, съпоставил и сравнил е структурните звена, такива каквито са били преди и след извършената промяна по силата на Решение 326/10.07.2024 г. на Общински съвет Асеновград, което е послужило като основание за издаване на процесната заповед и с което е одобрена общата численост и структура на общинската администрация в сила от 01.09.2024 г. Въз основа на този анализ и сравнение, съдът е достигнал до верния извод за това, че в случая не са изпълнени законоустановените изисквания за реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице материално-правните и кумулативно изискуеми предпоставки на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Реалното съкращаване на длъжността по смисъла на тази норма изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1) премахване на длъжността като нормативно определена позиция и 2) прекратяване на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, респективно тяхното изменение да е толкова съществено, че да обуславя наличие на качествено нова длъжност. По делото не е установена второто материално-правно условие за да се приеме, че е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Правилно съдът е приел, че дейността, която той е изпълнявал не е престанала да съществува като система от функции и отговорности, изразяващи се в дейности по подготовка и изработване на проекти за участие н програми с европейско финансиране. Изложени са обосновани и аргументирани мотиви по този въпрос, които напълно се споделят. Настоящият съдебен състав споделя и втория мотив, възприет от първостепенния съд за незаконосъобразност на заповедта на основанието по чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган е нарушил принципът на съразмерност по чл. 6 АПК и превратно е упражнил своята власт, доколкото процесната структурна промяна е предприета с оглед формалното осигуряване на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл спрямо държавния служител, а именно веднага след възстановяването му на длъжността, от която е бил съкратен, като предходното прекратяване на служебното му правоотношение отново е било признато за незаконно от съда. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Същото е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, което следва да е в размер на 1000 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,