Решение № 35 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2010 г.

Решение № 35 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2010 г., III г. о., ГК, докладчик Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. А. Я. от [населено място] молба с вх. № 11828 от 5.07.2010 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 181 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 1623 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Хасково. Мотивирана е с твърдение за наличие на друго постановено преди него и влязло в сила решение/№ 203 от 20.06.2008 г. по гр. д. № 221/08 г. на ХОС/ между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи. Искането е за отмяна на постановеното решение на П. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от [община], с която се оспорва основателността й, с твърдението, че постановеното решение, на което се позовава молителя не е за същото искане, тъй като касае различен период от време. В съдебно заседание молителят се явява лично и се представлява. Процесуалният представител поддържа подадената молба, развива доводите си, като представя и писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Искането е за отмяна на влязло в сила решение/№ 181 от 17.03.2009 г. по гр. д. № 1623 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Хасково/, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от В. А. Я. против [община] искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от КТ за сумата от 21 954.92 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода 1.01.2004 г. - 20.08.2008 г. и за обезщетение за забава за същия период на основание чл. 86 от ЗЗД в размер на 1 475.57 лв. С Решение № 203 от 20.06.2008 г. по гр. д. № 221 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Хасково /влязло в сила на 8.08.2008 г./- на което молителят се позовава, обосновавайки твърдението за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК - е отменено решение на ХРС и вместо това е постановено друго, с което е осъдена, на основание чл. 213, ал. 1 от КТ, [община], представлявана от кмета И. да заплати на В. А. Я. сумата от 591.60 лв., представляваща обезщетение за недопускането му до работа за периода 14.11.2003 г. - 31.12.2003 г. и е оставено в сила решението на ХРС в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 591.60 лв. до предявения размер от 2 349 лв. и е обезсилено решението, касаещо периода 1.01.04 г. - 30.04.4004 г., в която част производството е прекратено. За да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК за отмяна на влязло в сила решение - е необходимо да са постановени две противоречиви решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая са налице две постановени решения между същите страни, предявени на едно и също правно основание, но за различни искания, защото едното касае периода 1.01.2004 г. - 20.08.2008г, а другото - 14.11.2003 г. - 31.12.2003 г. Различието в исканията изключва възможността за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Постановените две решения са пример за противоречиво произнасяне от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, което е основание за допустимост до касационно обжалване на невлезли в сила решения, но не и основание за отмяна на решения, които се ползват със сила на присъдено нещо. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение