Решение № 1546 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2009 г.

Решение № 1546 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба от Ангелина Трайкова Бисеркова, от гр. Петрич, чрез пълномощника й - адв. Тренев, против Решение № 10699/16.09.2009 г. по адм. д. № 9351/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 6.4 по Протокол № 25 от проведеното заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на 17 - 18.06.2009 г. за избор на административен ръководител-председател на Районен съд - Петрич. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Висш съдебен съвет не изпраща представител и не взима становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Мая Христова Банчева-Кобурова, чрез пълномощника си - адв. Еленски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение, 3-членният състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Ангелина Трайкова Бисеркова срещу Решение № 6.4 по Протокол № 25 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 17 - 18.06.2009 г., с което на основание чл. 160 и чл. 171, ал. 1 от ЗСВ, Мая Христова Банчева-Кобурова е назначена за "Административен ръководител-председател" на Районен съд - гр. Петрич. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност, в съответствие с материалния закон и при спазване на процедурата по специалния ЗСВ, Наредба № 1/19.12.2007 г. относно реда и организацията по провеждане на конкурси за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател /ДВ, бр. 2/08.01.2008 г./, и правилата от Процедурата за назначаване на административни ръководители и техни заместници. Прието е, че по отношение на избрания кандидат Мая Банчева-Кобурова, са налице изискванията на чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 164, ал. 4 от ЗСВ за заемане на длъжността, а възраженията, свързани със субективната преценка на колективния орган за наличието на професионални и нравствени качества, е от изключителна компетентност на ВСС и е по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Възражението за немотивираност на оспореното решение е прието за неоснователно, с оглед разпоредбите на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, във вр. с чл. 171, ал. 1 ЗСВ и т. 5 от ТР 1/2006 г. на ОС на ВАС. Изведен е още извод, че мотивите към акта се съдържат в наличните към административната преписка подготвителни документи, по аргумент от ТР № 16/75 г., както и в изказването на чл. от колегиалния орган, поради което не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, на това основание. Така постановеното решение е правилно. При изяснена фактическа обстановка, тричленният състав на ВАС, е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно отсъствието на основания за отмяна на оспорения административен акт, като унищожаем. Законосъобразно е отхвърлено възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради липса на мотиви на оспореното решение на ВСС. Съображенията на съда, че такива мотиви решението има, са правилни и се споделят от касационната инстанция. За наличието на мотиви, правилно е позоваването на указанията, дадени с ТР № 16/75 г. на ОСГК на ВС, съгласно които административният акт има мотиви, когато е издаден при наличието на подготвителни документи, каквито в случая са становищата на комисията по предложенията и атестирането, на основание чл. 45, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г., становището по чл. 30, ал. 2 от ЗСВ и другите документи към административната преписка, касаещи атестирането на кандидатите. От друга страна, видно от протокола на проведеното заседание на ВСС, след изслушване на тримата кандидати, изборът е предшестван от изказване на члена от ВСС Мая Кипринска, която е подкрепила кандидатурата на Мая Банчева - Кобурова, с даване на конкретна оценка за професионалните й и лични качества. Поради това, правилно е прието, че положителното изказване в подкрепа на Банчева-Кобурова от чл. на колективния орган служи за мотиви на взетото решение, тъй като изразява преобладаващото предпочитание за нея, обективирано в резултата от гласуването. Този извод следва и по аргумент от чл. 34, ал. 3 от ЗСВ. Личното изслушване на кандидатите пък е дало възможност на членовете на ВСС да изградят собствена преценка за всеки от тях, съобразно критериите по т. 34 от Процедурата, която преценка не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ решенията на ВСС подлежат на оспорване пред ВАС, като контролът върху тях е само за законосъобразност. Безспорно е, че са налице обективните изисквания, поставени от чл. 170, ал. 1, във вр. с чл. 164, ал. 1 от ЗСВ, за заемане на длъжността от Мая Банчева-Кобурова, като субективната преценка по чл. 162, т. 3 от ЗСВ за притежаване на необходимите професионални и нравствени качества, правилно е прието, че е от изключителна компетентност на ВСС. Поради това неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради липса на мотиви на оспорения акт. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно - в съответствие с приложимия материален закон, поради което следва да се остави в сила. Въпреки този изход на делото, неоснователно е искането на пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноските, направени от тази страна пред първата инстанция. Касационният съд присъжда разноските, направени от страна пред касационната инстанция и пред първата инстанция, ако са поискани, но не са присъдени. Случаят не е такъв. От първоинстанционното дело и мотивите към обжалваното решение е видно, че заинтересованата страна Банчева-Кобурова, чрез адв. Еленски, не е имала искане за разноски, поради което и такива не са присъдени. Същата не е доказала други разноски пред касационната инстанция, поради което и не се дължи присъждането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия,